Спорът е за милиарди евро и може сериозно да удари любителите на кебапа, ако спечели Анкара
В истинска война влизат Турция и Германия. Но сблъсъкът е кулинарно-икономически. Двете държави са на път да изострят сериозно отношенията си заради една от любимите храни на цял свят - дюнера. Основният проблем идва заради искането на южната ни съседка дюнерът да бъде защитен като традиционен специалитет от Съюза за храна със защитен традиционен статут. С други думи, тези продукти могат да се произвеждат и продават под името почти навсякъде, но само според критериите, които бъдат утвърдени от ЕС по турско желание.
Искането на Турция бе вкарано за разглеждане в Брюксел през април и вече официално приключи фазата на консултации между държавите-членки на ЕС, по темата. В този период трябваше да бъдат подавани и всички оспорвания по исканата регистрация.
И резултатът е, че противници на турското искане за защита на дюнера има, и то именно от Германия.
Причината за цялото недоволство е, че в страната се произвеждат множество разнообразни версии на дюнера, включително и вегетариански. Според тях регистрирането на името “дюнер” в ЕС, и то точно по турската рецепта, ще сложи край на това и
множеството вариации ще трябва да си намерят ново наименование
Въпреки това, след като комисията разгледа всички възражения, трябва да започне процес на консултации, който според Генерална дирекция “Земеделие” трябва да доведе до споразумение в рамките на максимум шест месеца. Когато мине този период, от Брюксел ще трябва да вземат окончателното решение въз основа на препоръката на Европейската агенция за интелектуална собственост.
Според немската евродепутатка Марион Валсман това няма да се случи лесно.
“Има много спорове, особено за произхода на кебапите. Така че
не е ясно кой точно може да притежава правата върху интелектуалната собственост
Много е трудно човек да си представи, че кебапът ще получи защитен статут като гарантиран традиционен специалитет, какъвто е случаят например с пица “Неаполитана”, защото дори ако произходът на кебапа е в Турция, той е въведен в Германия от турски имигранти - и в различните си варианти почти се е превърнал в немско национално ястие”, обяснява Валсман.
Ако все пак кандидатурата на Анкара бъде одобрена, то дюнерът ще може да бъде приготвен само чрез фиксиране на тънки и хоризонтално нарязани месни котлети от едър рогат добитък, овче или пилешко месо, разположено хоризонтално върху шиш от неръждаема стомана. Месото ще трябва да се готви чрез въртене вертикално около оста си пред огън. Преди това тънките и хоризонтално нарязани месни котлети трябва да се мариноват в смес от кисело или прясно мляко, черен пипер или доматено пюре, билки, подправки и сол. По време на набиването на шиша между слоевете месо се поставят хоризонтално нарязани котлети от тлъстина, лой или мазнина от овча опашка. Като източник на месо се използват едри парчета говеждо, овнешко или пилешко месо, телешка или овнешка кайма или смес от тях.
Дебелината на телешкото или агнешкото трябва да е между 3 и 5 мм, а ако е пилешко - 1-2 см
Според изискванията съдържанието на мазнина от агнешко или телешко месо не бива да надвишава 25%, а при тези от пилешко - 20%. Солта е до 2%. В дюнера не може да има протеин от неживотински произход, скорбяла или соя над 1%, искат още от южната ни съседка, като наблягат, че любимата бърза храна е традиционен турски месен продукт.
Може да се стигне дотам, че досегашните дюнерджийници в бъдеще да се казват “заведения за въртящи се шишове”, пише германската обществено-правна медия ARD.
“Оттам нататък ще се наложи дюнерите да бъдат наричани другояче, ще се стигне до липса на прозрачност, трудности при разграничаването и правна несигурност”, смятат и от Германския съюз на хотелиерите и ресторантьорите.
Категорични са и че инициативата от страна на Турция е само във вреда на клиентите и може да доведе до катастрофални последици на гастрономическия бизнес. Според тях във внесеното искане не става дума изрично за стандартите за качество, а за това какво се разбира в Германия под дюнер. А земеделският министър на Германия Джем Йоздемир от партията на Зелените, който има турски корени, коментира пред “Политико”, че подобни регулации биха представлявали намеса в германския пазар с осезаемо икономическо въздействие.
По данни на Асоциацията на турските производители на дюнер в Европа към момента
на Стария континент се произвеждат около 400 тона кебап на ден,
а броят на служителите е около 60 хил. души. Производството на бързата храна генерира около 2,4 млрд. евро продажби в Германия и около 3,5 млрд. евро в цяла Европа.
“Основната цел на асоциацията е да постигне ефективен, единен и международен имидж за известното турско национално ястие”, пишат оттам.
Според друга статистика от 2022 г. дюнерът дори изместил популярното немско ястие - къривурст, което представлява пържена телешка наденица, покрита с кетчуп и къри на прах. Именно затова Германия се явява толкова яростен противник на турското предложение.
