Темата бе дискутирана на шестия форум от кампанията на "24 часа" и ОББ за устойчиво бъдеще: "ESG и изискванията за отчитане на корпоративна устойчивост (CSRD). Предизвикателство или възможност"
В началото на миналата година на европейско ниво беше приета Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD), като от 2024-а въвежда задължително отчитане и одит за големите публични компании с над 500 служители. От 2025 г. новите правила ще важат и за повечето големи предприятия. На практика това означава, че освен обичайните си годишни финансови отчети те ще трябва да изготвят и нефинансови такива.
Знае ли обаче бизнесът какви са регулаторните изисквания и какво му предстои в процеса на изпълнението им?
Тези теми бяха обсъждани на конференцията “ESG и изискванията за отчитане на корпоративна устойчивост (CSRD). Предизвикателство или възможност”. Тя бе поредният етап от кампанията на ОББ и “24 часа” за устойчиво бъдеще.
В дискусията участваха държавният експерт в дирекция “Регулация на финансовите пазари” в Министерството на финансите Христина Пендичева, Добромир Добрев, изпълнителен директор “Корпоративно банкиране и пазари” в ОББ, топекспертът по темата Евгения Кючукова-Троанска и прокуристът на “Бони Холдинг” Цветан Илиев.
Модератор на панела бе доц. д-р Марина Стефанова, заместник-декан на Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и един от най-големите специалисти по ESG в България.
“Стремим се да показваме тенденциите в различните отрасли
и инвестираме много за това обществото ни, финансовата ни система и ние да бъдем устойчиви
Зададохме си няколко основни цели: за нашия собствен отпечатък, този на кредитния ни портфейл, създаването на устойчиви продукти и услуги и ангажираност на нашите клиенти в темата за устойчивото развитие”, даде старт на разговора изпълнителният директор “Корпоративно банкиране и пазари” в ОББ Добромир Добрев. Банката е набелязала сектори, в които темата за устойчивостта и екологията са особено важни.
“Опитваме да видим къде е съответната индустрия, регулаторните процеси за нея, т.е. какво ни очаква след няколко години, кои са основните показатели, валидни за тази индустрия. Отчитаме какъв е отпечатъкът на нашия кредитен портфейл в най-въглеродно интензивните отрасли към дадена базова година. Като следваща стъпка определяме целите си - къде искаме да стигнем през 2030 – 2050 г. По този начин ние директно проследяваме въздействието на кредитния портфейл на банката и адаптираме приоритетите и политиките си за финансиране. А защо това е важно? Защото банковата индустрия е тази, която на европейско ниво най-бързо се включва в процеса”, обясни Добрев.
Той акцентира защо европейската директива е ключова за най-голямата банка у нас.
“Само по отношение на корпоративните клиенти на ОББ над 300 компании попадат в изискването за CSRD отчетност още за 2025 г., което всъщност е показателно за броя на големите компании, за които темата на днешната ни среща е ключова. Те са съществена част за портфейла ни, но не само за нас, а и за икономиката като цяло.
CSRD клиентите на банката са
с над 100 млрд. активи,
над 200 хил. служители и 1,3 млрд. лв. финансиране от ОББ. Затова тази тема е и ще продължи да бъде важна за нас” , подчерта Добрев.
“ESG все повече се налага като събирателен образ на доброто корпоративно управление, на управлението с грижа към околната среда и към обществото. Преди да бъде приета директивата по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта - т.нар. CSRD, само големи дружества, които имат над 500 служители, бяха задължени да изготвят и оповестяват т.нар. нефинансова декларация. Регулациите в областта на устойчивите финанси започнаха от регламента за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (SFDR) и продължиха с таксономията, която въведе единна класификация на устойчивите дейности”, коментира Христина Пендичева, експерт от дирекция “Регулация на финансовите пазари” във финансовото министерство.
Тя добави, че с регламента за таксономията се въвело и задължение за оповестяване на информация за това дали дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, определени като екологично устойчиви. “Чрез въвеждането на изисквания за отчитане на ESG рисковете във финансовия сектор
фокусът се насочи към публичните компании, които
следва да предоставят информация на какви
ESG рискове е изложен техният бизнес
Неправителственият сектор, както и другите заинтересовани страни като доставчици, клиенти, партньори започнаха също да търсят повече информация за устойчивостта на компаниите”, уточни експертът.
Обясни още, че това е довело до приемането на Директивата за отчитането на корпоративната устойчивост, която разширява обхвата на предприятията, които трябва да оповестяват нефинансова информация. Директивата е въведена чрез изменения в Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит, но всъщност стандартите, по които ще се отчитат компаниите, са приети с регламент, тоест те са абсолютно хармонизирани и на европейско ниво всички ще се отчитат по тях. Обхватът ѝ се разширява и до всички листвани компании с изключение на микропредприятията.
“Отчетите ще трябва да бъдат одитирани и това е много сериозен процес, тъй като експертизата може да не е налична за бизнеса, но не е налична и за одиторите, тъй като за тях темата е съвсем нова. Заради това ще се провеждат обучения. Вследствие на което ще се публикува регистър и ако бизнесът иска да си изготви отчет, ще трябва да си избере специализиран одитор на базата на този регистър”, каза Евгения Кючукова-Троанска от Института на дипломираните експерти счетоводители в България.
По думите ѝ има 12 стандарта в директивата, които вече официално са одобрени и ще засегнат всички. От тази година големите публични компании трябва да започнат да ги прилагат, а от следващата групата на фирмите ще се увеличи сериозно.
“Очаква се до 2026 г. и публичните малки и средни предприятия да попаднат в обхвата на новите изисквания. Има доброволен стандарт, който още не е одобрен и опростен. Доброволен е, защото тези фирми не попадат в директивата формално, но те трябва да се отчитат пред своите контрагенти. Силно препоръчително е да се запознаят с него и наистина проактивно да започнат да го прилагат. Това много ще помогне при отговор на всякакви въпроси, които бизнесът така или иначе вече получава от финансовите институции, когато кандидатства за кредит. Ние винаги казваме, че ако няма действия, няма какво да се отчита. Тоест, ако ние не се опитваме да ръководим бизнеса по устойчив начин, никакви стандарти няма да ни позволят да отчетем тази устойчивост, която реално няма да съществува”, предупреди Троанска.
От името на бизнеса говори Цветан Илиев, прокурист на “Бони Холдинг”. Той обърна внимание, че
компанията е започнала да инвестира в
устойчивост далеч преди директивата
да бъде факт
Обясни и как се е случило: “Имаме международен опит от хората, които са вътре в компанията, имаме този революционен порив да търсим новото и това, което ни чака занапред. Осъзнахме, че ни чакат много новости, които досега сме правили по нюх и интуиция, а сега вече трябва да ги обличаме в документи”.
Според него това е и голямото предизвикателство.
За да изпълнява една българска компания изискванията на директивата и да изработи един такъв доклад, се създават предпоставки за много бумащина, което не винаги означава нещо лошо.
“Много неща е хубаво да се дефинират, да се разпишат. Всеки един в компанията да види кой какво ще прави”, добави Илиев. И разказа, че преди две години и половина са започнали да полагат големи усилия по създаването на техния първи доклад. Сблъскали се с големи трудности и не малко от тях са били свързани с оценката на въглеродните им емисии.
“Сложността не беше само в това какви данни ние трябва да съберем, но се оказа, че има много методологии, по които може да се изчислят. Предстоят със сигурност много предизвикателства, защото готовността на различните държави, на различните типове оператори е много различна и комплексна.
Устойчивостта се свързва с ефективността
и всеки, който иска да бъде по-ефективен, немимуемо ще трябва да е по-устойчив”, убеден е прокуристът на “Бони Холдинг”.
Представители на бизнеса в залата поставиха въпроса какви се очаква да бъдат разходите на фирмите по изпълнението на новите правила. Христина Пендичева уточни, че разходите зависят от степента на готовност на компанията, както и от конкретните изисквания към нея. Компаниите получиха и важна препоръка – да не гледат на тях само като на административна тежест, а да бъдат сигурни, че резултатите от прилагането им ще повишат ефективността на фирмите.
Интерес предизвика и специалната презентация от Карел Котоун, съосновател на чешката онлайн платформа Green0meter, която е част от групата на КBC от 2023 г.
“ESG отчетността изисква координирано сътрудничество и обмен на данни, които трябва да се обработват по съответни стандарти, което налага и реорганизация на процесите”, каза той.
Green0meter е онлайн софтуерно решение за опростяване на процеса и автоматизиране на голяма част от работата на компаниите при изчисляване на въглеродния им отпечатък, подготовката и изготвянето на CSRD доклади. В платформата се събират данни и се изготвят необходимите отчети, като компаниите отговарят на въпроси и въвеждат данни, свързани с дейността. Същевременно Green0meter препоръчва начини за намаляване на въглеродния отпечатък, спестяване на производствени разходи или подобряване на удовлетвореността и задържането на служителите.
Котоун подчерта, че
за големите компании е задължително, а за
по-малките много полезно да имат цялостен
поглед върху въглеродния си отпечатък
По този начин могат да набележат области, в които да бъдат приложени по-устойчиви решения. Чрез мерки за намаляване на въздействието върху околната среда, както и на оперативните разходи пред бизнеса се разкриват допълнителни възможности и конкурентни предимства. Котоун прикани бизнеса при нужда смело да се възползва от ESG платформата, предлагаща дигитални решения за отчитане на устойчивостта.
