- Сексуалната експлоатация в страни, легализирали проституцията, трудовата - във Великобритания, Франция, Нидерландия, Швеция
- Вербуват ги чрез обяви във вестници за работа и обучение в чужбина, агенции за запознанства с чужденец
"Казах му, че миналата вечер не съм изкарала нищо, нямах клиенти. Той ме заведе в лозята наблизо. Застана пред мен. Последва юмрук. Паднах, течеше кръв. Челюстта ми беше разбита. Не можех да понеса повече на бой. Последва втори удар. Вчера гори кожата ми с преса за коса, онзи ден ме би с железния крак на стола. 4 години бях проститутка насила. През мен минаваха по 15 души на вечер. Изкарвах на трафиканта си по 1000 евро на смяна. Той ме продаваше в две страни. Бяхме общо 6 момичета. Синините и раните минаха, но белезите и до днес стоят. Ще ви ги покажа..."
Теодора (името е сменено от съображение за сигурност - бел. ред.) е момиче с лека форма на умствена изостаналост. Израснала е в малко населено място. Майка й почива, когато е бебе, баща й - няколко години по-късно. Остава при роднини, които я продават за съпруга на мъж в момента, в който става на 19 години. С него занимава за чужбина. Там става жертва на трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Днес е в приют, където се грижат за нея и пазят строго самоличността й.
Болезнените спомени за миналото разказва за първи път пред "24 часа". Съгласява се трудно, но зад мотивацията й стои това, че на 18 октомври е международният Ден за борба с трафика на хора.
Теодора е само една от всичките жертви и е типичен пример за най-уязвимата група лица, въвличани лесно в схемата - сираче, с ниска образованост, с възможност само за нискоквалифициран труд и здравословни проблеми.
От Националната комисия за борба с трафика на хора обясняват какви са останалите видове експлоатация освен сексуалната - трудова, с цел просия, джебчийство и други нелегални дейности, трафик на бременни жени с цел продажба на новородените им деца и трафик с цел продажба на телесни органи, тъкани и яйцеклетки.
Данни на комисията, предоставени на "24 часа", сочат, че през последните години случаите на жертви са намалели. За изминалата 2023 г. броят им е бил 89, като от тях 25 са мъже и 64 - жени. Малолетните и непълнолетните са 12. От общата цифра 49 лица са станали жертви на сексуална експлоатация, а 39 - на трудова. За 2022 г. пострадалите в трафик са били 153-ма. Има и 8 деца. 62-ма са били въвлечени в сексуална експлоатация, а 44 в трудова. За 2021 г. жертвите са 466, за 2020 г. - 457, а за 2019 г. - 404. През всичките години жените жертви са повече от мъжете, като те попадат основно на сексуалната експлоатация, а силният пол - на трудова.
"България е една от основните страни на произход на жертви на трафик на хора, експлоатирани в различни западноевропейски държави - изясняват от Националната комисия за борба с трафика на хора пред "24 часа". - Трафикът с цел трудова експлоатация е втората по разпространение форма, в която биват въвличани българските граждани. Страните са Великобритания, Франция, Нидерландия, Швеция, Австрия, Ирландия, Полша. Жертвите са набирани предимно от региони на страната, в които има ниско заплащане и безработица. Продължава тенденцията да се експлоатират в сектори като селското стопанство и строителството, някои индустриални сектори, в професии, свързани с обслужване на домакинствата (домашни помощници и болногледачи), както и в сферата на услугите", твърдят от комисията.
И допълват, че крайната дестинация на трафика с цел сексуална експлоатация са европейските страни, в които проституцията е законово регламентирана.
Статистиката показва, че за 2023 г. жертви на трафик на органи няма. За 2022 г. е имало 1 човек. За 2021 г. - 8, за 2020 г. - 5, за 2019 г. - 8 души.
Механизмите за въвличане в трафик според специалисти от фондация П.У.Л.С са няколко. Когато не става въпрос за отвличане, един от методите е обява във вестниците, предлагаща доходоносна работа в чужбина за сервитьори, танцьорки, фотомодели, детегледачки и в редки случаи - стюардеси. Обявите обещават добри заплати. Изследване на П.У.Л.С., изпратено до "24 часа", показва, че 20% от трафикираните жени са въвлечени чрез обяви в медиите.
Друг метод на вербуване са Агенциите за женитба, наричани още
"поръчка на булка по пощата"
или служби за международни запознанства. От НПО-то предупреждават, че в последните години това е новият начин за привличане на жертви на трафик. Според Международната организация по миграция службите за запознанства в чужбина са под контрола на организираната престъпност. Много от агенциите работят чрез интернет, а трафикантите ги използват за връзка с жени, които искат да пътуват или да емигрират. Методът е специфичен, тъй като новият съпруг може да вкара жертвата си в трафик не веднага, а след месеци.
В П.У.Л.С работят с жертви, чиито истории смразяват кръвта. Една от тях е жена, въвлечена чрез обява за работа като барманка в Гърция. Предлагат добро заплащане, квартира и храна. В момента, в който влиза в заведението, собственикът взема документите за самоличност и заявява, че ще трябва да сервира "с консумация".
"Заключваха ме в стая, пребиваха ме, хранех се в тоалетната и с каквото има на пода - споделя тя по-късно пред експертите в организацията. - Биеха и другите колежки. Даваха ни да излизаме извън сградата в определени часове с охрана. Забелязах, че в градчето всеки петък има пазар, който се пази от полицаи. Обикалях заедно с друга жена, която ме наблюдаваше. Откраднах от сергия, така че да ме види продавачката и да се развика. Полицаите дойдоха и ме арестуваха за кражба. В районното се разплаках и споделих, че съм жертва на трафик. Спасих се, като извърших престъпление, нямах друг избор. Репатрираха ме в България", описва казуса си тя.
Заедно с П.У.Л.С. започва дела срещу трафикантите. Процесът се влачи с години. Накрая губи делата и се влошава психически.
Историята й приключва в сливенския затвор
Осъдена е за убийството на мъжа, с когото съжителства.
Неправителствената организация има друг случай на жена в трафик, чиято история е по-различна - принуждавана е да участва в порнография, след което е дадена в публичен дом.
Други методи за въвеждане в трафик са предложения за обучение в чужбина, предоставяне на фалшиви документи, на които е посочено свободно място, запазено за жертвата, на високоплатена позиция. Според справки най-разпространеният начин за въвличане остава чрез приятел или познат, на който имат доверие.
Сред механизмите още са: "продажбата" на жената или мъжа от близки на семейството, интимни приятели или съпрузи; изнудване и финансови задължения, а в някои източноевропейски страни се наблюдава феномен, наречен "втората вълна" - трафикирани жени се връщат в родината си, за да привличат момичета. Съществува и
заблудата "любовна връзка",
когато сводникът ухажва момичето със скъпи вещи, но след това я кара да проституира.
Жертви на трафик често се обръщат към неправителствени организации, показа проверка на "24 часа". Причината е, че част от тях според т.нар. национален механизъм за насочване и подпомагане, както и според българското законодателство се водят "самоидентифицирани" и не могат да се ползват с правна помощ от държавата.
Според статистика на П.У.Л.С. за изминалата 2023 г. те са работили по общо 30 случая, като 19 са на хора в трафик, а останалите 11 - на хора в риск от трафик - в уязвима група. За 2022 г. са имали 5 случая на жертви и 9 - на риск. За 2021 г. са работили по 19 случая на хора в риск от трафик и 8 жертви. За 2020 г. през програмата им за рехабилитация са минали 33 лица.
