Навършват се 100 години от смъртта на най-обичания, най-красивия, най-желания актьор
Когато умира на 19 декември 1996 г., Марчело Мастрояни е в дома си с Анна Мария Тато - жената, с която дели последните 20 г. от живота си. В същото време той е женен за Флора Карабела, с която сключва брак още през 1950 г. и с която никога не пожелава да се разведе. От нея има дъщеря Барбара. Междувременно има връзки през годините и с други жени - например с актрисата Фей Дънауей, с която се запознава през 1968 г. по време на снимки, докато още живее с Флора. Фей иска да се омъжи за него и да имат деца, но той все отлага да се разведе и накрая на нея ѝ писва. През 1971 г. Мастрояни се запознава с Катрин Деньов, с която има връзка до 1975 г.
Когато Марчело съобщава на Флора, че Деньов е бременна от него, италианката грабва една ваза, която се готви да хвърли по него, но се спира за миг и пита: “Мъжко ли е?”. Когато разбира обаче, че французойката чака момиче, оставя вазата. Женските, за разлика от мъжките създания, през онази епоха нямат кой знае каква стойност, независимо дали става въпрос за дъщери, или паралелни връзки в живота на Марчело. Той е квинтесенцията на тогавашния тип италиански мъж, който изневерява на съпругата си, но никога не се развежда с нея, защото бракът е завинаги. Извънбрачните връзки и забежки са “публична тайна” и понякога траят толкова дълго, че се превръщат в паралелен брак. Мастрояни е символ на Италия, на красотата, на т.нар. latin lover и на долче вита. Той се смята от всички за най-готиния пич в епохата на италианското кино, когато то произвеждаше много такива - достатъчно е да си спомним Виторио Гасман и Уго Тоняци.
В чужбина всички се чудят как така Мастрояни не оставя съпругата си, но и как тя не го гони от дома им
Да, вярно е, че именно на Ботуша са измислени бракът по италиански и разводът по италиански, както се наричат и известните филми с главен герой Мастрояни. И въпреки това на чужденците не им е ясна италианската концепция за брак. “Това е, защото искам да направя всичките щастливи, това ми е претенцията”, обяснява актьорът в интервю през 1987 г. на Дейвид Летърман. “Мислим се за хитри, ама когато искаш много жени, накрая нямаш нито една. Съпругата ми е много по-интелигентна от мен”, допълва актьорът пред изумения Летърман, който продължава да не разбира какво точно иска да каже.
“Не се харесвам. Никога не съм се харесвал дори физически. Не се харесвам, като се погледна в огледалото - тоя къс нос, тия възпълни устни. Аз съм симпатичен, а един мъж не трябва да бъде симпатичен. Колкото повече мисля, толкова повече се чудя как това лице ми осигурява хляба. Защото хората виждат лицето на една епоха, символа на един двусмислен мъж, объркан и незрял егоист”, казва Мастрояни в интервю за Ориана Фалачи. Самият актьор не гледа с добро око на ролята на Italian latin lover, която всички му присъждат в живота - по подобие на тази на героя му от филма “ла Долче вита” (“Сладък живот”) на Федерико Фелини. Всички, които са познавали отблизо Мастрояни, го описват като чувствителен и вежлив човек с голямо сърце, като мързеливец и като човек с много нюанси - ироничен, дълбок, очарователен, с чувство за хумор, като олицетворение на италианския мъж, който се променя. Той е идеалният - с нормално, дори “анонимно” лице, както казва Фелини, но огрято от божествена светлина. Всички жени го желаят, а всички мъже искат да са като него.
Марчело Доменико Винченцо Мастрояни се ражда на 26 септември 1924 г. във Фонтана Лири, до град Фрозиноне, и умира на 19 декември 1996 г. в Париж.Той е син на дърводелеца Оторино, доведен брат на известния скулптор Умберто Мастрояни, и на Ида Ироле. Родителите му са родом от близкото градче Арпино. Малко след раждането му те се местят в Торино, където се ражда брат му Руджеро, а през 1933 г. се заселват окончателно в Рим. Още от съвсем млад Марчело почва да заработва като статист в киното.
Завършва строителен техникум и след това работи като графичен дизайнер
за община Рим. След войната започва да взема уроци по театър и да се пробва в тази сфера. В същия курс е и никому известната тогава Силвана Мангано, с която има краткотрайна връзка.
За дебют в киното Мастрояни смята участието си през 1948 г. във филма “Клетниците” на Рикардо Фреда по романа на Виктор Юго. Същевременно Мастрояни играе и малки роли в театъра, но като аматьор. Там го забелязва и режисьорът Лукино Висконти. Той му предлага и първата роля като на професионален актьор в кариерата му - в “Както ви харесва” по Шекспир, а после и в “Трамвай “Желание” по Тенеси Уилямс. Успоредно с ролите в театъра започват да му предлагат и в киното. “Една августовска неделя” (1950) на Лучано Емер, “Кучешки живот” на Марио Моничели и Стено, “Париж е винаги Париж” и “Момичетата от Испанския площад” на Емер.
Истинският завой в кариерата, който му носи и слава, идва обаче с участието му във филма на Алесандро Блазети “Жалко, че си негодница” (1954). Тогава е и първата среща с младата София Лорен, с която стават екранна двойка в 14 ленти през следващите 40 г.
Мастрояни работи много с Еторе Скола, който го режисира в 8 филма, сред които “Драма на ревност”, “Терасата” (1980), “Новият свят”, където играе застаряващ Казанова, “Особен ден” (1977).
Актьорът обаче става това, което светът познава, в комедията на Марио Моничели “Неизвестни извършители” (1958). Звездният миг, който ще се превърне в цяла епоха, идва през 1960 г. с филма на Фелини “Сладък живот”, в който си партнира с шведската актриса Анита Екберг. После Фелини режисира Мастрояни с Клаудия Кардинале и в “8 1/2” през 1963 г. Така той се сдобива окончателно със славата си на latin lover, за какъвто го смятат в целия свят. Актьорът се мъчи по всякакъв начин да се избави от нея, влизайки в роли, които да го отдалечават от образа на секссимвол. Въплъщава се дори в импотентен мъж в “Хубавият Антонио” (1960) на Мауро Болонини.
Мастрояни играе и в три други филма на Фелини през следващите години -“Градът на жените” (1980), “Джинджър и Фред” (1986) и “Интервюто” (1987).
През 70-те години набляга много на кариерата си във Франция, тъй като се мести там заради 19 г. по-младата Катрин Деньов, с която има връзка и която през 1972 г. му ражда дъщеря Киара.
При тях не е любов от пръв поглед - двамата се запознават в дома на Роман Полански,
но се влюбват по време на снимките на “Време за любов”. Мастрояни купува апартамент в Париж. Същевременно обаче не отказва интересни предложения в италианското кино - от братята Тавиани, Луиджи Коменчини, Марко Белокио, Джузепе Торнаторе и др.
Въпреки сътрудничеството си с много режисьори Мастрояни ще остане в паметта на публиката заради изключителното си “съучастничество” в работата си с Де Сика и заради връзката си с Фелини, на когото е нещо като огледало или алтер его.
В месеците преди смъртта си по време на работата за последния си филм “Пътешествие в началото на света” на Мануел де Оливейра Мастрояни прави нещо като автоизповед за документалната лента “Спомням си, да, аз си спомням”. Прави я Анна Мария Тато, която е последната му спътница в живота. Според мнозина това е духовното му завещание.
От време на време в последния си период Марчело Мастрояни се връща и към “театралната диета”, както я нарича самият той. Последната пиеса, в която участва, е “Последните луни” на режисьора Джулио Бозети. Той гастролира със спектакъла за два сезона (1995-96), обикаляйки различни градове. Последното му излизане на сцената е в Неапол, където играе седнал заради вече влошеното си физическо състояние. Болен е от тумор на панкреаса. След това отива в Париж, където умира в апартамента си на 72 години. Наблизо живеят и Киара, и майка ѝ Катрин. След погребалната служба във френската столица тялото на Мастрояни е транспортирано до Рим, където е изложено за поклонение в сградата на кметството на Капитолийския хълм. Тленните му останки почиват във фамилната гробница на римското гробище “Верано”.
Мастрояни е изиграл 148 роли на екрана. Бил е три пъти кандидат за “Оскар” и два пъти носител на наградата за най-добър актьор на Фестивала в Кан. През 1970 г. му я присъждат за ролята му в “Драма от ревност” на Еторе Скола, а през 1987 г. за ролята в “Очи чорние” на Никита Михалков. Във Венеция също печели два пъти купата “Волпи” за най-добър актьор.
Със София Лорен са златната двойка
Милиони фенове свързват непрекъснато Марчело Мастрояни, зодия Везни, и София Лорен, зодия Дева, тъй като са екранна двойка в 14 филма. Зрителите ги искат и като дуо в живота. Въпреки че кариерите на двамата най-красиви италиански актьор и актриса вървят често ръка за ръка, те винаги са били само много близки приятели. Въплъщавали са се толкова често в ролите на любовници, годеници и съпрузи, че публиката мечтае те да делят един покрив и в личния си живот. Самите Лорен и Мастрояни описват връзката си като "платонична любов". На екрана химията между тях е изключително силна и мнозина мълвят за възможна връзка, но това си остава само безпочвена клюка.
Двамата никога не са се карали, не са имали дори и най-малката кавга помежду си. В едно от общите си интервюта Лорен се оплаква как тя е винаги готова за снимки в 8,30 сутринта, а той още спи. Мастрояни пък обяснява, че не обича ранните ставания и че едва в 2 часа след обяд се чувства "събуден".
Последният им общ филм е през 1994 г., когато Робърт Олтман ги кани за своя "Прет-а-порте". Марчело е на 70, а София - на 60 г. Творбата е безпощадна сатира на света на модата, събран в Париж за Седмицата на дефилетата. Те правят нещо като римейк след 30 г. на стриптийза на Мара от "Вчера, днес, утре" на Де Сика.
