Износът основно за САЩ, Китай, Австралия, Япония, Индия и Великобритания, цените варират от 9500 до 16 050 долара за килограм
Бизнесът с розово масло се оказва в разцвет, защото засетите площи и произведените количества цвят бележат истински бум.
На Консултативния съвет по маслодайна роза, който се проведе в петък в агроведомството, стана ясно, че розопроизводителите за тази година са обработили обща площ от над 5623 хектара с насаждения, което е с 300 хектара повече спрямо миналата.
Увеличение има и при произведените количества розов цвят. За тази година те са 10 335 тона, докато през миналата количествата са били 9455 тона. Освен това за 2024 г. са преработени 9493 тона, което с почти 1000 т повече спрямо миналата.
По време на Консултативния съвет бяха представени и данни за кампанията по брането. Като цяло и
изкупната цена на розовия цвят се движела между 3,70 и 4,20 лв.
за килограм, а на брането - в диапазона 1,5-1,8 лв. за килограм.
Преработвателите в България към 2024 г. са 73, основно в София, Стара Загора и Пловдив. Дестилериите са 53 с годишен капацитет за повече от 15 000 тона цвят. Маслодайна роза у нас се отглежда в 17 области от 2989 производители, които са концентрирани основно в три области - Пловдив, Стара Загора и Пазарджик.
От началото на 2024 г. са изнесени 936,5 кг розово масло за над 30 държави
Количествата са отишли предимно в САЩ, Китай, Австралия, Япония, Индия и Великобритания. Експортните цени варират в доста широки граници - между 9500 и 16 050 долара за килограм, в зависимост от това дали маслото е от конвенционално, или от биологично производство.
Въпреки ръста в цифрите розопроизводителите твърдят, че предизвикателства пред бранша има. Именно затова обсъдили с екипа на министерството какви законодателни промени може да бъдат направени в тяхна полза.
От Националната асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, коментираха пред “24 часа”, че са говорили за няколко изменения в закона за маслодайната роза.
На първо място по време на кампания да се извършва контрол с реални действия. Това включва проследяване на сключените договори между производители и преработватели, проверки за нерегламентирани пунктове и реална информация за обектите за производство. Това е поискано, защото се оказало, че съществуват 8 производствени обекта, вписани в регистъра, но всъщност те не работели. Същото се отнася и за розовите градини, защото имало такива, които съществуват само на хартия.
Нужна била и адекватна реакция за еднодневните договори. Процедурата по администрирането им е тромава и сутрин на полето няма възможност да се направят договори на 200 човека, обясни шефката на асоциацията Гергана Андреева. Тя добави, че нещо важно, което искат да се промени, е да има цялостна забрана за износ на посадъчен материал.
“На границата не може да се хване, защото прилича на трева. Така се изнесе материал към Азербейджан, там създадоха насаждения и вече са ни конкуренция”, уточни Андреева.
