За 25 години от създаването си банката за развитие акумулира 2,470 млрд. лв. в помощ на икономиката
Със смела стратегия ще влезе в 26-ата си година Българската банка за развитие. Тя ще участва в реиндустриализацията на страната, като финансира проекти с по-дългосрочен хоризонт.
Амбициозните планове на държавната банка очерта лично служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов. Направи го на международна конференция в четвъртък в София по повод нейната 25-а годишнина.
Малко над 2,470 млрд. лв. е акумулирала в полза на бизнеса за 25 г. от създаването си Българската банка за развитие. Със средствата са били финансирани малки и средни предприятия, публични проекти, иновации и други сфери.
ББР е подкрепила 27 333 микро-, малки и средни предприятия. Подобрен е достъпът до финансиране за устойчив преход и инвестиции в социалната сфера с 350 млн. евро, подписани през 2023 г. от Банката за развитие на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка.
Новият фокус на ББР, описан в приетата наскоро и от кабинета стратегия за развитие на банката, предвижда тя да участва активно и в реиндустриализацията на страната.
“Новата възможност е
ББР да подпомага проекти с по-дългосрочен хоризонт,
които не могат да генерират незабавна или висока финансова възвръщаемост, чрез осигуряване на “търпелив” капитал. В новата стратегия е заложено банката да реализира повече инвестиции в социална инфраструктура и тя ще действа като катализатор на инвестиции в социална, здравна и образователна структура, ще осигурява финансиране на национални стратегически проекти и такива от обществен интерес”, каза още министър Карадимов. Думите му чуха шефове на насърчителни банки от цяла Европа (виж карето), както и вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Кириякос Какурис, които бяха гости на конференцията.
“Няма нищо
странно и лошо в това една банка да подпомогне финансово болница,
даже напротив - когато кредиторът следи за реда в нея, има вероятност тази болница да е подредена като аптека”, каза Карадимов.
По време на дискусията няколко директори на европейски насърчителни банки разказаха, че имат специални кредитни продукти, предназначени дори за болници с натрупани задължения.
Военнопромишленият комплекс също вече се обслужва от ББР, която успява и да стимулира по този начин привличането на допълнителни капитали от търговски банки за тази цел, посочи още Росен Карадимов.
В сектора на енергетиката банката ще предложи продукт, който ще позволи на потребителите като
училища, болници и общини да получат достъп до фиксирана цена на тока
при ясни пазарни условия, подчерта министърът.
ББР влиза и на пазара на информационната и транспортната инфраструктура. Разработва например програма за подпомагане на “Български пощи”.
“Банката е осигурила финансиране за индустриалните паркове, включително на тези, които са бенефициенти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Програмите и преговорите са в ход и нямаме проблеми по тях. Министерството на иновациите и растежа практически на 100% е реализирало и усвоило програмите”, увери министър Карадимов.
Той подчерта, че безкрайните примери ще утвърдят окончателно правилността на стратегията и новата роля на ББР в икономиката и социалната сфера.
За важната роля на насърчителните банки говори и вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Кариякос Какурис: “Те запълват една празнина на пазара. Например инфраструктурните проекти имат огромна нужда от инвестиции и бъдещите бюджети на ЕК едва ли ще са в състояние да ги осигурят. Затова е нужно да има такива банки, които да генерират финансов ресурс”.
В приветствието си подуправителят на БНБ Петър Чобанов акцентира, че мястото на ББР към министерството на иновациите и растежа дава възможност за синергия с другите ведомства под неговата шапка - Фонда на фондовете, Агенцията за инвестиции и Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия. Така ББР ще продължи да играе водеща роля в процеса на изграждане на националната икономика, категоричен е Чобанов.
В Хърватия финансират болници, във Франция обучават заемополучатели, докато не станат големи фирми
Кредитиране на закъсали финансово болници, отпускане на заеми за улично осветление на общини и обучения на дребни предприемачи, които са взели заеми, докато фирмите им не станат средни или големи. Това са само част от примерите, които дадоха представители на насърчителни банки от цяла Европа по време на конференцията за 25-ата годишнина на ББР.
Примерът с отпускането на заем за почти фалирала болница даде шефът на хърватската насърчителна банка Йосип Павкович. Банката е отпуснала наскоро и заем за цялостно реновиране на уличното осветление в туристическото градче на адриатическото крайбрежие Корчула.
А френската BPI France отдавна е организирала цял двугодишен университет за предприемачи на малки фирми, които са получили заем от насърчителната банка. Това е част от самия кредитен продукт и в този университет предприемачите се обучават, като някои от тях успяват дори да развият фирмите си до статут на средни или големи фирми, разказа мениджърът на BPI France Паскал Лагард.
Всички насърчителни банки в Европа са създадени по време и след големи кризи, посочи Марил Рой, главен секретар на Европейската асоциация на насърчителните банки. Например германските и френските са възникнали със средства, предоставени по плана “Маршал” след Втората световна война. Широкомащабната програма, носеща името на американския генерал Джордж Маршал, предоставя след 1946 г. милиарди долари на европейските държави, за да възстановят икономиките си, разрушени по време на войната.
Източноевропейските насърчителни банки до една са създадени след промените през 1990 г. Те имат своето място и сега, в условията на криза, възникнала след пандемията, нападението на Русия над Украйна и военните действия в Близкия изток, посочи Рой.
