Отблъсквате ги - демонстрацията на маркови неща се схваща като признак за самохвален егоизъм
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Вашият принцип е "Една чанта, ама маркова" или "Една вратовръзка, ама маркова". Но като тръгвате с шефа/шефката на среща с партньори, забелязвате, че поглежда лошо луксозния ви аксесоар и започва да ви говори някак сопнато. Завижда ли ви?! Дано не реши, че заплатата ви е огромна, щом можете да пазарувате от толкова скъпи марки, и да се разминете със следващо повишение.
Със своите доходи шефът може да си купи значително повече луксозни вещи от вас, така че не завижда. Но е грешка да изглеждате по-луксозно от началниката си, особено пък пред външни хора. И въпросните хора отблъсквате, а целта ви е да постигнете партньорство с тях. Отчетете грешката си и следващия път се спретнете по-скромничко.
При всекидневното обличане за работа също забравете лукса. Абсолютно сигурно е, че отблъсквате колегите си и въобще всички хора, с които трябва да си сътрудничите. Освен ако и те не са крачещи витрини на скъпи марки.
Основно правило за успех е, че трябва да сте адекватни на средата, в която се намирате. Включително и с външния си вид. Изобщо не смятайте, че това е някаква си дреболия. Ключово важно е за това как ви възприемат другите.
Марковите дрехи и аксесоари се схващат като сигнал за богатство. Подсъзнателно хората приемат, че го давате, защото се смятате за нещо повече от тях, и не им ставате симпатични.
Ако на работното място сигнализирате за висок социален статус с външен вид, ще търпите негативни последствия, предупреждават специалистите по кариерно развитие. Те се позовават на изследвания с категорични резултати: по-"лъскавите" се възприемат като по-егоистични, по-малко кооперативни и не печелят приятели.
"Изтъкването на потребление демонстрира самохвален егоизъм, несъвместим в съзнанието на хората със стремежа към по-голяма социалност", обяснява Шалена Сръна от Мичиганския университет. Тя е ръководител на екип, който е направил няколко експеримента, за да проучи показването на висок статус или на обикновеност работи по-добре за постигане на сътрудничество. Резултати от него са публикувани в научно списание за персонална и социална психология.
При един от експериментите участниците трябвало да избират с кого да свършат обща задача - с хора, облечени в обикновена тениска или в маркова тениска. 57% предпочели за партньор просто облечен човек.
Проучването е американско, т.е. в общество с повече богатство и с по-различно възприятие за богатство в сравнение с постсоциалистическо българско общество. У нас е много вероятно още по-голям процент от хората да не искат "марков" партньор.
Изследователите проучили вкусовете на самите участници и после ги съпоставили с поведението им при избор на колега за работа. Мнозина от тези, които избирали за себе си маркови дрехи, не били склонни да изберат сътрудници с маркови дрехи.
Друга интересна констатация е, че фукането се осъзнава като негатив и определя личното поведение. Участниците обикновено избираха стратегия на скромност, когато им беше полезно да изглеждат готови за сътрудничество, посочват изследователите.
Подобни изводи се налагат и като се проследи поведението в социалните мрежи. Демонстрацията на богатство може да е от желание човек да предизвика завист. Но когато иска сътрудничество, той е скромен.
"Ако целта е да бъдем възприемани от другите като конкурентни на тях, сигналите за висок статус са полезни. Същевременно ние осъзнаваме, че подаването на сигнали за нашия стаус може да бъде контрапродуктивно и разбираме кога трябва да избягваме това", обобщават наблюдението си учените.
Има отчетлива нагласа, че хората с лукса настойчиво сигнализират за богатство, следователно са егоистични и не са добри за сътрудничество. Не е в наш интерес да работим с тях. А когато нашият интерес е да спечелим симпатии, трябва другите да ни възприемат като скромни, добавят те.
Проучване на Стивън М. Гарсия в социалните мрежи показва, че хората имат някакво подсъзнателно разбиране кога какво трябва да сигнализират, но то не е перфектно. Мнозина вярват, че демонстрацията на висок социален статус ги прави по-привлекателни, за да бъдат избрани за приятели. Но за приятели всъщност се предпочитат по-скромни хора.
Въпреки съзнанието, че фукането с лукс е контрапродуктивно на работното място, хората често се объркват и пропускат ползите от
стратегията на скромността.
Понякога е, защото са високомерни и държат непрекъснато с всичко да показват, че са повече от другите.
Понякога е от недооценяване как точно се възприемат от другите. За вас е принцип да имате една маркова чанта вместо 5 по-обикновени и не смятате, че това е демонстрация на богатство. Просто така ви харесва. Колежките ви обаче не знаят за вашия принцип. Дори да забележат, че винаги ходите с една и съща чанта, на преден план във възпритието им излиза, че е луксозна. Или пък друго - "Тая само една чанта има, ама се прави на богаташка", т.е. схващат принципа ви като парадиране и пак като сигнал за самохвален егоизъм, който ги отблъсква.
Дори от свидни луксозни вещи се лишете. Не можете всеки път да обяснявате, че писалката е подарък от родителите ви за първия работен ден или че часовникът е от любимия/любимата за годишнината ви. Щом хората си мислят, че се фукате, не е във ваш интерес да ги носите.
Прекарвате поне 8 часа 5 дни в седмицата на работа и ви се струва глупаво да си купувате хубави дрехи само за свободното време. Но след като луксът ще попречи на отношенията ви с шефа, колеги, партньори, на професионалния ви успех, жертвайте го.
---------- По дрехите посрещат
На работа не бива да се хвалите с лукс, но и в никакъв случай не бива да изглеждате зле. "С право или не, хората ви преценяват въз основа на визуалните сигнали, които им предоставяте: вашите дрехи, часовник, бижута, грим и т.н. По тази причина във ваш интерес е да вземете под внимание своето цялостно визуално представяне в очите на другите", изтъква Джефри Джеймс, автор на книгата "Бизнес без глупости".
Отчитайте психологическия механизъм, че колегите ще ви харесват повече, когато откриват сходни черти помежду ви. Затова не се различавайте драстично от стила, в който се обличат останалите на работното ви място.
Небрежният вид има и друг минус. "Честно или не, всеки ден съдим за хората по външността им. В повечето случаи това не е умишлено, но правим изводи за възможностите на човек според това как той изглежда. Ако изглеждате твърде небрежно, хората ще си помислят, че не се отнасяте сериозно и към работата си. Добре облеченият човек създава впечатление за подреден, компетентен и отговорен служител. Това не означава да похарчите спестяванията си за скъпи костюми, а просто да покажете достатъчно уважение към екипа и към себе си, като положите усилия да изглеждате добре", препоръчва Травис Бредбъри, специалист по комуникация и автор на книгата "Емоционална интелигентност 2.0".
В "Точният човек" можете да прочетете още:
5 техники за повишаване на продуктивността и успеха в работата
Как не се фукате, а информирате за потенциала си и постигате успех
Техники да понасяте колега комплексар
Ако постигнете невъзможното, шефът ще го добави към задълженията ви
Точно колко безделие в работно време помага на успеха
Трикове умно да искате увеличение на заплатата
Твърдата истина за 9 меки умения, които гарантират успех
Най-важната ви задача за професионален успех - управление на репутацията
Работата (не) е всичко. Но къде е в Аз-концепцията ви
"Това не може да стане" - сигнал за грешна настройка на ума, която бойкотира успеха
