- Обърнем ли му гръб при грешка, детето се чувства изоставено, преживява се като неудачник
Светлана Димитрова има професионален опит в сферата на консултативната клинична и криминална психология с деца и възрастни, работа с кризи и тревожни разстройства, зависимости и хранителни разстройства. Тя е доктор по психология, дипломиран психотерапевт, сертифициран член към Световната Асоциация по Позитивна Психотерапия - Wiesbaden, Germany. Практикува фамилна и индивидуална психотерапия, професионална психодиагностика на деца и възрастни. Специализирала е в сферата на фамилната и детска психология.
- Д-р Димитрова, какво кара децата да проявяват непредизвикана агресия?
- Непредизвикана агресия в едно дете може да възникне, когато кората на главния мозък както при него, така и при тийнейджърите до 24 г., не е напълно развита. В нея се намират т.нар. центрове за регулация на емоционалните спектруми, които са в процес на изграждане и развитие. Кората на главния мозък се развива винаги през интеракцията с външната среда и с другите хора, чрез междуличностните отношения. В тях и в социалното взаимодействие се поставят регулациите, свързани с импулсния контрол, учим се на това какво може или не може от гледна точка на морала. Във възрастта на порастването, когато децата съзряват, няма кой от авторитетите да постави регулацията, през междуличностните отношения и контрола в контекста на това да се случи взаимодействието с родителя през доверието, както и да се интегрира правилото. Тогава съответните мозъчни центрове не се развиват правилно или страдат. Образува се т.нар. психопатна структура на личността. Биологично тя се затвърждава, когато мозъкът не се развива адекватно. Така без никаква причина или провокация отвън настъпва неконтролируем изблик на агресия. Може дори да минаваме покрай един такъв човек съвсем спокойно по улицата или да стоим безмълвни, но да бъдем нападнати поради т.нар. дефекти в характера, които оформят т.нар. психопатна или антисоциална тенденция в структурата на личността. Не е изключено лицето да е било под въздействие на психотропни вещества. Тогава настъпва безогледна агресия. Говорим за сериозни дефицити в характерово отношение, в поведение, морал, социални норми. Пред нас е една дисфункционална личност.
- За какво говорят бруталните удари, които нанасят на жертвите си?
- Много често при децата агресията не е лимитирана, тъй като регулациите в мозъка са в процес на развитие и контрол, предвид личностното развитие. Ако ние като възрастни и авторитети в живота на подрастващите не възпитаме правилно и в доверие малкия човек, агресията може да бъде убийствена. Виждали сме как деца, оставени без намеса на възрастен, проявяват агресия, при която няма контрол, и нараства. Децата нямат съзнание за това, ако ние не възпитаме и не развием регулативните центрове в мозъка им. При тийнейджърите има разбиране за последствията от загубата на самоконтрол, но възбудните процеси в мозъка са много силни и трудно биват овладявани, което от своя страна също води до нарушения в границите и самоконтрола върху афектите, така че може да настъпи отново смърт. Особено когато мозъкът е увреден и личностната структура е дисфункционална. Агресията няма лимит и може да я провокират редица причини, предимно от вътрешната реалност. От външната - дразнителите са много, но с висок самоконтрол и хармонична структура на характера афектите са минимални. Хората, които нападат по този крайно агресивен начин, функционират на ниво инстинкти, както при животните, докато не унищожат.
- Защо агресират момчетата и какви са причините при момичетата?
- Еволюционни са причините, но и от социалната среда, от гледна точка на инстинктите. При жените и младите момичета се наблюдават по-високи нива на агресивност поради по-чувствителния и емоционален спектрум в мозъка. В психологията на момчетата е заложена състезателност за премерване на силите - през съревнованието дори успяват да изградят приятелство помежду си: "Аз те приемам само ако си равен на мен, през силата си". При момчетата рационалният спектрум в мозъка е по-водещ от емоционалния. При нежния пол инстинктът е много по-силен. В природата също - една женска може да умъртви друга, за да бъде единствената, продължаваща рода. В човешкия аспект нещата се изместват, защото имаме втора сигнална нервна система и можем да коригираме и управляваме поведението си. През взаимодействието си с авторитети и външната среда като основни форми на регулация и дисциплина ние формираме здрава или нездрава поведенческа реакция.
Обществото ни отдавна е нездраво в контекста, за който говорим. В момента има трансгенерационни поколенчески травми (травми на предците - бел. ред.), защото над 35 години живеем в насилие, депривация (състояние на лишеност от благо - бел. ред.), недостиг на нормални неща от живота, които възпират еволюционното ни развитие. Оттам се получават травматични моменти при формирането на личността, която започва да убива и разрушава, тоест когато конструктът не е изграден вътре в личността, деструктивното много лесно взема връх.
- Защо при някои от непълнолетните се наблюдава рецидив?
- Престъплението има способността да се надгражда. В началото говорим за една антисоциална тенденция в поведението на младия човек, която след това се развива и започва да се формира личността на престъпника. Обществото в лицето на органите на реда изпълнява своята функция, но това далеч не е достатъчно, за да се коригира личността. Липсва подкрепящата среда, корекционната терапия в рамките на пробация и затвор е задължителна, но крайно недостатъчна. Когато личността е деформирана отвътре, отвън корекцията няма как да сработи фундаментално. В хода на психо-емоционалното си развитие детето винаги провокира властовите фигури в семейството в лицето на родителите си. Например бащата е метафоричен представител на закона, властта, регулацията и нормата във фамилията. Когато обаче неговата роля и образ не са конструктивни и фигурата му е дисфункционална или патологична, каквато и намеса да има отвън, ефективен резултат за изграждане на здрава личност не се наблюдава. Дисфункционалните роли и взаимоотношения са в основата за възникване на криминалната личност.
- А поправят ли се непълнолетните в поправителния дом?
- Логиката тук е в емоционалната структура и когнитивните процеси като внимание, самоконтрол, интелект и т.н. Може да има корекция със знак плюс, ако лицето, излизайки от дома, бъде поето от емоционално подкрепяща среда, която възпитава уважение и равнопоставеност - среда на защита, доверие, подкрепа, корекция в контекста на междуличностните отношения. Тези хора имат нужда да бъдат закриляни от авторитети, на които може да имат доверие, тъй като в своето формиране са останали на ниво отхвърлени, неразбрани, неподкрепени деца. А това е една вечно кървяща рана, която никой не превързва. Ако родителите влязат в ролите си на майка и баща и се репрезентира отново, но по здрав начин емоционалният модел на подкрепа, разбиране, доверие, тогава можем да говорим за промяна. Но това е трудно постижимо.
- Ако в поправителния дом са заобиколени главно от други осъдени за престъпления?
- Психиката мисли тъждествено, а именно при една и съща ситуация може да се усили агресията с цел лицето да се установи и наложи в средата. Ще дам пример - ако човек извърши престъпление, започва да се тревожи за това как ще оцелее, как ще се докаже или ще намери мястото си под слънцето, той ще търси начин да се адаптира към престъпниците и ще се утвърди като още по-голям престъпник. От друга страна - в зависимост от това каква е целостта на личността, може да се активират процеси и в положителна насока. Имам предвид желание да излезе по-бързо и да намери среда, която ще му даде възможност за работа, социална адаптация и т.н. Всичко зависи от увредата в структурата на личността. В повечето случаи непълнолетните и подрастващите на възраст от 12-годишна възраст и нагоре, когато се случи да бъдат афектирани от семейната среда, вероятността да бъдат оформени като закоравели престъпници, попадайки в сурови условия, е голяма и винаги има такъв риск.
- Как се отразява на някои от тях това, че близките им спират връзка, след като попаднат там?
- Като втори удар, който ги унищожава напълно. В хода на своето развитие, когато детето прекрачва границата още в ранните си години, когато ние като родители поставим правило и му кажем да не прави нещо, което е недопустимо, то от своя страна ще направи точно обратното, за да изгради доверие в границите на авторитета и силата, която го пази. Логиката на това поведение е провокация от страна на детето към нас, за да се изгради доверие, тоест проверява колко ние ще удържим на думите си и ще следваме правилата, също. В момента в който ние при първото негово прескачане на границата го отхвърлим, детето се чувства изоставено, объркано и самотно. Развива чувство за малоценност, преживява се като неудачник, който заслужава всяка обида, която е чуло, личността му се счупва отвътре, при това системно. Така се трупа болка, обида, разочарование, то е лошо дете и т.н. В този смисъл никой не се ражда престъпник, престъпници и чудовища се създават и се отглеждат. Те нямат втори шанс, няма корекция. С такива действия родителите опитват да докажат, че детето няма право на любов, на приемане, на грижа. Всички сме прекрачвали границата с една цел - да разберем доколко тази среда, в която възрастните се грижат да израстваме, е безопасна и доверителна за нас. Необходимо е авторитетите - родители, учители, баби, дядовци, да удържат провокациите на децата N на брой пъти, за да изработят доверие у децата си и да конструират хармонична личност в нейната цялостност. В САЩ, Канада, Дания и Норвегия има такава практика - когато се наблюдава антисоциална тенденция у децата, те са подкрепени на ниво фамилна система. Тя е включена задължително в работата за корекция. Родителят няма право да откаже, защото също е "наказан". След което се включват всички системи като училище и университет и т.н. Такива деца в риск имат нужда от подкрепа на всяко ниво, на което функционира личността в социалната система. Ако това не се случи, престъплението става още по-жестоко, а малкият човек - обречен.
