- Казвал често за БСП, че е канибалска партия, и се чудел защо умира за нея
- Имал лимфолевкоза в латентно състояние, а в болницата в затвора го сложили в една стая с болни от туберкулоза и хепатит
- Главният прокурор Иван Татарчев – негов трети братовчед, го обявил за симулант
Андрей Луканов живееше с ясното съзнание, че ще го убият. Казваше: “Хванаха си белята с мен. Аз ще издържа, но те няма да издържат и ще ме убият някой ден”. При това беше напълно сериозен, не се шегуваше”, разказа Велислава Дърева за бившия премиер, от чийто разстрел днес се навършват 28 години. Дърева е част от най-близкия му приятелски кръг в БСП.
Този разговор двамата провели в деня, в който знаковият политик на прехода беше арестуван - 9 юли 1992 г.
Впоследствие той изпратил на журналистката писмо от следствието със същото съдържание, писано на датата, на която 4 години по-късно наистина е убит. Която е и рожденият ден на съпругата му Лилия Герасимова.
“Прекъсвам те! Не повтаряй повече това”,
му казва Дърева в интервюто, което тя ще публикува години по-късно.
- Виж ти! Цензор! Ще си довърша изреченията без твое позволение. Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден...
- Не си играй с тези неща!
- Не си играя. Констатирам.
През март 1996-а ще каже: “Толкова лъжа и мръсотия напластиха върху името ми, че само моята кръв може да ги измие”. (На 2 октомври 1996-а водоноските ще измият кръвта на Андрей от плочника пред дома му.)
В същия ден Дърева е на заседание на Народното събрание. Когато научава за убийството, веднага се изстрелва към ул. “Латинка”. “Твърде дълго чакахме линейка, а Окръжна болница е на една крачка и все си мисля, че ако беше дошла веднага, можеше да има някакъв шанс. Накрая се появи един пикап и вдигна трупа на Андрей, измиха кръвта с маркуч и всичко приключи”, добави журналистката.
В този ден Луканов трябвало да замине в САЩ, за да чете лекции, но преценил, че му е по-важно да остане в България. Смятал да изнесе факти, свързани с корупцията във властта (тогава управлява БСП с абсолютно мнозинство, премиер е Жан Виденов - б.р.). “В крайна сметка не се разбра кой поръча убийството му, няма и да се разбере. Не е и това целта”, категорична е близката съратничка на Луканов.
В съзнанието ѝ се е запечатал и друг спомен за бившия премиер. Като народен представител, член на Комисията по правата на човека в парламента, както и на Интерпарламентарния съюз за правата на човека, Дърева е присъствала и на ареста му на 9 юли 1992 г. “Бяхме се разбрали да отида много рано сутринта, за да проследя дали няма да го арестуват преди допустимото време.
Бях поела ангажимент към председателя на Интерпарламентарния съюз по правата на човека - спомни си социалистката. - Андрей препече филийки и направи кафе. Съвсем естествено си извадих касетофона да направим интервю, което пуснах много по-късно със заглавие “И ще ме убият някой ден”. Говорихме си, докато на вратата не се звънна.”
При ареста не са използвали белезници,
даже Луканов е тръгнал от дома си на ул. “Латинка” към Националната следствена служба (тогава на ул. “Развигор”) със собствената си кола, карайки я лично. С него тръгва и Велислава Дърева. Специалният автомобил се е движел пред тях.
Журналистката го питала има ли обяснение защо го арестуват. “Казваше: “Не се учудвам, че всичко това се случва. Нашата фамилия винаги е била трън в очите на властта, която и да е тя”, разказа Дърева.
В интервюто пред нея казва, че е приел съдбата си като историческа неизбежност. Споменал сестрата на баща си, която наричал леля Соня. От нея знаел как хората от съветското ГПУ (Държавно политическо управление - б.р.) отвели дядо му Тодор на ул. “Лубянка” в Москва (където се намират спецслужбите на СССР - б.р.). Преровили всичко, включително и паркета, без да кажат нито дума защо и къде го водят.
“Няма човек от моята фамилия (не твърдя, че съм най-блестящият екземпляр на рода), който да не е бил обект на обругаване и разтерзаване - морално, физическо, политическо. От всички посоки и във всяко време. Страшното е, че гражданската позиция на моите предци винаги е оставала неразбрана”, казва Луканов в интервюто точно преди да дойдат да го арестуват през 1992 г.
По спомените на Дърева бившият премиер и перестройчик
не изглеждал притеснен, просто не било в природата му
Когато стигнали на “Развигор”, журналистката изпитала чувство за дежавю заради собствените си разпити отпреди демокрацията. “Казах му: “Спокойно, тези стълби ги знам”. Стигаме до вратата: “О, и тази врата я знам”. Накрая виждам същия прокурор, който ме разпитваше преди 10 ноември 1989 г. – казваше се Дойчев. Не му помня първото име. А Андрей се обърна към мен: “Внимавай какво ще кажеш сега”. На Дойчев му стана лошо, като ме видя. Аз си извадих касетофона и го питам: “Гражданино прокурор, нали нямате нищо против да си включа касетофона”. Той нищо не отговори. Аз в този момент съм депутат, а преди той ме разпитваше като враг на народа.”
Снели информация за самоличността на видния перестройчик, но без пръстови отпечатъци, и той с изненада установил, че наблюдаващият прокурор по неговия случай е главният - Иван Татарчев (негов трети братовчед по една случайност - б.р.). Поискал смяната му, каквато възможност предвижда законът, но това в крайна сметка не било уважено. Обвинението е, че като вицепремиер в периода 1986 - 1989 г. е присвоил обществено имущество в особено големи размери.
Впоследствие той се жалва в Европейския съд по правата на човека, който разпорежда България да плати на
вдовицата, сина и дъщеря му равностойността на 40 хиляди френски франка (тогава още еврото не е разплащателна валута) като обезщетение за неимуществени вреди и 13 456 щатски долара и 7067 френски франка разноски по делото.
За много хора той е човекът, когото свързват с раздаването на митичните куфарчета с червени милиони
в началото на прехода и “назначаването” на капиталистите. Според Любомир Шопов, син на ръководителя на Държавна сигурност (ДС) Григор Шопов, именно Андрей Луканов е провеждал среща с генералните директори на търговско-промишлени и икономически обединения и им е казвал, че нещата отиват на лошо. В интервю за “168 часа” приживе Шопов цитира думи на Луканов:
“Създавайте си паралелни структури, превеждайте пари по техни сметки и това, което ще започнете сега като дейност,
ще се координира от един човек, когото съм избрал - Илия Павлов.”
Дали е имало куфарчета с пари, никой категорично не е доказал и до днес, слуховете са много, но в началото на прехода – през 1990 г., Андрей Луканов беше ключова фигура и премиер на две правителства. Срещу него обаче започват многолюдни протести, студентите също стачкуват, а синдикатите искат оставката му. Всичко това той възприемал тежко. Отивайки да му вземе интервю в Министерския съвет, Дърева забелязала, че на бюрото му стои чаша с вода и лекарства.
“Имаше много тежко заболяване - лимфолевкоза, която беше в латентно състояние - допълни тя. - Една простуда можеше да е напълно достатъчна, за да се отключи. А отключи ли се, завършва с фатален изход. Чела съм му епикризите, макар че той не даваше да се публикува нищо за здравословното му състояние, докато беше в ареста и докато вървяха всички процеси. И беше прав.”
По информация на съпругата му Лилия Герасимова, споделена в медиите впоследствие, са го лекували трима лекари. Двамата от тях са от западни страни - д-р Бернар от Париж през 1985 г. и д-р Хилер от мюнхенската университетска болница през 1988 г. А в България негов лекуващ доктор е с името Димитров.
Въпреки мнението и на тримата специалисти тогавашният главен прокурор
Иван Татарчев обявил Луканов за симулант
Но го изпратили в затворническата болница.
“Беше крайно опасно. Направихме всичко възможно да го извадим оттам. Успяхме да го преместим във Военна болница за лечение”, разказа още социалистката.
Според нея въпреки болестта Луканов бил много жизнен човек и оптимистично настроен. Обичал да танцува рок, но в свое интервю след престоя в следствения арест на “Развигор” признава, че динамичните ритми вече не му понасяли.
Вкъщи бил голям майстор кулинар. Любимите му рецепти били екзотичните за онези години китайски гозби. Славел се и като любител на хубавото червено вино. Както признават негови близки,
никога нямало да нареже салам върху вестник,
каквато беше масовата практика по соца.
Приготвял и ястия с гъби, които сам ходел да събира в гората. Както е известно от спомените на журналиста Тома Томов, именно на подобен излет през 1989 г. край вилата на Андрей Луканов те двамата заедно с тогавашния външен министър Петър Младенов и съветския посланик Виктор Шарапов се разбрали кога да свалят Тодор Живков.
Това обаче не пречи на бившия премиер, който до смъртта си е във властта, да казва след 10 ноември 1989 г.: “Да бъдеш политик в България, е удоволствие под средното”. За себе си пък твърди, че е човек с мек характер и “в този смисъл не съм роден политик”.
Велислава Дърева не помни да са си говорили за подготовката за свалянето на Тодор Живков, но за българската политика са коментирали доста често. Особено БСП, в която членуват и двамата.
Луканов я наричал канибалска партия
В паметта на неговата съратничка се е запечатал един конкретен момент: “Бяхме се събрали у тях с Чавдар Кюранов и Георги Пирински и пишехме някакъв документ. Може би беше учредителната декларация за създаването на Обединението за социална демокрация (крило в БСП, което е опозиция на Жан Виденов в онзи момент - 1993 г.) - сподели още Дърева. - В един момент решихме да направим пауза и Андрей каза потресаващото изречение: “И се чудя защо умираме за тази партия”.”
