В България спестяват само 1,2 млн. души или 22 процента от пълнолетното население, показва проучване на агенция "Тренд". Около 84 процента от спестяващите го правят през банкови депозити, каза в Националния пресклуб на БТА в София Стоян Панчев, икономист от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Проучването е направено в първата десетдневка на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810 пълнолетни граждани, спестяващи пари редовно или спорадично, каза Димитра Воева, ръководител на изследователски отдел в "Тренд".
Младите спестяват по-малко от по-възрастните. Хора с висше образование заделят повече средства, но това е така и заради по-добрите им доходи и по-висока финансова грамотност, посочиха участниците в пресконференцията.
Около 58 процента от българите, които спестяват, го правят всеки месец. Колкото по-високи са доходите, токова по-редовно спестяваме. Има обаче пакет от стоки и услуги, които са базови като разход и ако можем да ги покрием, можем редовно да спестяваме, каза Стоян Панчев.
Около 39 процента от тези 1,2 млн. българи спестяват до 10 процента от доходите си. Близо 35 на сто от хората спестяват между 10 и 20 процента, а 15 на сто от спестителите заделят между 30 и 40 на сто от доходите си. Само 3 на сто от хората спестяват между 30 и 40 на сто от доходите си и само един процент - над 40 на сто. Около 7 процента от участниците в изследването са посочили, че не могат да определят каква част от доходите спестяват.
Последните двайсетина години българите имат много повече възможности да спестяват - заради повишените доходи, различната финансова парична среда, свързана с валутния борд, както и поради стабилната банкова среда, без кризи, казаха експертите.
Най-често за спестяване на пари се ползват банковите депозити с разплащателна сметка. Това води до губене на пари и показва ниска финансова грамотност, отчитат експертите. Около 20 на сто от хората спестяват в чужда валута, макар че левът е стабилен. Жилищата и земята са исторически друг основен актив на българите. Те обаче, както и държането на пари в чужда валута, са форма на инвестиция или спекула. Само 5 процента от хората са готови да инвестират или съхраняват парите си в инструмент като инвестиционното злато, сочат данните на проучването.
Те показват още, че 68 на сто от хората спестяват за справяне със спешни случаи и инциденти. За почивка, пътуване и екскурзии спестяват 42 на сто от хората, за ремонт - 38 на сто, за семейни тържества - 21 на сто, за нова техника - 19 на сто, за автомобил - 15 на сто, за образование и за покупка на имот - 12 на сто, за здравеопазване - един процент. За инвестиции спестяват 6 процента от хората - това са предимно мъже под 60-годишна възраст, с доход над 2000 лева месечно, живеещи в столицата или областен град. В изследването хората са посочили повече от една причина за спестяване.
Хората са готови да губят всяка година малко пари от държането на средства на банков депозит, но не смеят да инвестират. Лихвите в банките са ниски, а има висока инфлация, особено през последните 4 години, изтъкна Стоян Панчев.
Банковото злато е добро средство за спасяване от инфлацията, каза Макс Баклаян, инвестиционен експерт и изпълнителен директор на борсата "Тавекс" (TAVEX). Бижутерското злато не е инвестиция, то също запазва стойността си, но при него има разходи за обработка на метала и за ДДС, каза той. Много често, когато цената на златото скочи, хората купуват от алчност, после пък при спад на цената продават от страх, а това води до голям риск от загуби, каза Баклаян. Първото нещо, което трябва да направим, като получим заплатата си, е да платим данък "бъдеще" и да харчим по-малко от това, което получаваме месечно. Харченето на всички пари, които получаваме, е дългосрочно пагубно и за индивида, и за държавата, каза Баклаян. По-добре парите да са в банков депозит, отколкото да ги изхарчим без нужда, каза още той.
