Оправдаха 4-мата от Сандански за взривения активист на "Евророма". Това става ясно от решение на ВКС.
Делото е образувано по касационен протест срещу въззивното решение на САС.
С присъда от 12.12.2016 г. на Окръжен съд – Благоевград Николай Йовев, Васил Георгиев и Александър Ангов са признати за невиновни в това, че на 16.04.2012 г. в гр. Сандански направили опит умишлено да умъртвят Анастаси М., като деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина (чрез използване на две взривни устройства), и е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини. Николай Йовев, Васил Георгиев, Александър Ангов и Стоян Ставрев са признати за невиновни за това, че на 29.06.2012 г. пред клуб „Евророма" в гр. Сандански умишлено умъртвили Малин И. (починал на 29.07.2012 г.), като деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина (чрез използване на поставено на публично място самоделно взривно устройство) и по особено мъчителен начин за убития. С решение от 17.07.2019 г. на САС присъдата е потвърдена. С решение на ВКС от 15.05.2020 г. въззивното решение е изцяло отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С решение от 19.03.2021 г. на САС първоинстанционната присъда е потвърдена. С решение на ВКС от 16.03.2022 г. въззивното решение е изцяло отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Със сега обжалваното въззивно решение от 19.01.2023 г. на САС първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена.
Съдебният състав на ВКС приема протеста за неоснователен.
Според касационната инстанция в хода на продължилото повече от 12 години наказателно производство, водено срещу четиримата подсъдими за осъществените две инкриминирани деяния, са събрани доказателства и доказателствени средства, които установяват връзката между тях – това, че те са се познавали и общували с различна степен на интензивност, това, че те са имали сходни виждания по отношение на малцинствените групи и конкретно ромите, както и че подсъдимите Георгиев и Ангов са притежавали информация (запазена на персоналните им компютри) и очевидно са търсили такава, свързана с изготвянето на самоделни взривни устройства. Установено е и това, че един от тях е получавал пратки и е съхранявал в дома си възпламенителни шнурове, които са могли да възпламенят взривно устройство, идентично с това, използвано при осъществяване на инкриминираното деяние с пострадал Анастаси М. Върховните съдии подчертават, че тези обстоятелства категорично не могат да бъдат достатъчни, за да бъде прието, че обвинителната теза е доказана.
В хода на производството не е установено който и да е от четиримата подсъдими да е проявявал агресия по отношение на роми, да е бил в конфликт с пострадалия Анастаси М. или да е взимал участие в общи прояви (демонстрации, манифестации), или да е членувал в организация, в чиято основа да стоят расистки или ксенофобски идеи. В хода на воденото наказателно производство са събрани всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства и са обсъдени както самостоятелно, така и в тяхната взаимовръзка. Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на предходните първоинстанционен и въззивни състави, че по делото липсват доказателства, които да позволяват да бъде постановен осъдителен съдебен акт по отношение на който и да е от четиримата подсъдими за което и да е от осъществените инкриминирани деяния. В мотивите на ВКС се казва, че съществуването на доказателствени източници, които подкрепят обвинителната теза – за евентуален мотив за извършване на деянията, за определени интереси и умения, свързани с изработването на самоделни взривни устройства и евентуално открити следи от химически вещества, които могат да бъдат използвани за изработване на такива устройства, категорично не са достатъчни да се прецени, че авторството на който и да е от подсъдимите е доказано. В тази връзка практиката на касационната инстанция е константна, че осъдителната присъда не може да почива на предположения, както и че житейските аргументи, които не се подкрепят от доказателствени източници, не могат да бъдат основа на осъдителен съдебен акт. Затова съдебният състав на ВКС приема, че атакуваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв трябва да бъде оставен в сила.
