Главният прокурор Борислав Сарафов поиска по-бързо и качествено разследване за няколко групи престъпления, сред които и корупцията
23-ма са обвиняемите за корупционни престъпления от 1 март насам, но още никой не е изправен на съд. Това показва докладът на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) пред депутатите от ресорната комисия преди две седмици. Вече са 27 след последната акция срещу кмета на село Минерални бани (виж по-долу).
В КПК работят по 165 разследвания. Повечето са стари и са им изпратени от прокуратурата заради новите правомощия по закон за борба с корупцията по високите етажи на властта. Преди това са били в полицията и следствието.
Разследването за корупция в Агенция “Митници”, за което “24 часа” разказа в предишния си брой, и кредитът на бизнесмена Румен Гайтански от ББР, са най-известните от тях. Другите са за кметовете на Омуртаг и Минерални бани, както и общинския съветник от Варна Сали Табаков. Само по тези разследвания обвиняемите са 2/3 от всички 23-ма. Сред тях няма арестувани с подкупи. Обвиненията са за длъжностни престъпления. Шеф на митниците, главни секретари на МВР и МОН, бивш шеф на Българската банка за развитие са най-високите публични длъжности, които са обвинени.
В изострената предизборна обстановка според критиците прокуратурата и КПК разчистват сметки, защото са зависими. Според институциите обаче те се ръководят от закона и доказателствата.
Най-сложно се оказва разследването за митниците
Разработката там е на ДАНС, а след доклад до прокуратурата е разпределена на КПК за разследване.
Делото е много тежко. Разпитват се множество служители, включително от структурите на МВР и на митниците. Получава се много интересна информация, и то за региони Запад, Изток, Север, Юг. Тази група не е функционирала за един ден. Нейната дейност е достатъчно добре организирана. Ние все още работим. Броят на обвиняемите може да се увеличи, каза Антон Славчев, който ръководи КПК като зам.-председател. Парадокс е, че той е шеф и на другата - за отнемане на имущество.
Комисиите бяха разделени със закон, но парламентът така и не избра нови ръководства
на двете институции и те продължават с общото, което е с изтекъл мандат.
Т.нар. афера в митниците е първото голямо дело за злоупотреби на хората по високите етажи на властта, което е изцяло на Комисията за противодействие на корупцията. Точно преди 6 месеца бяха задържани тогавашната шефка на митниците Петя Банкова, както и бизнесмените баща и син Марин и Стефан Димитрови. Още са в ареста с решения на съда. Като действащ главен секретар на МВР беше обвинен и Живко Коцев. Задочно - контрабандистът Никола Николов-Паскал, който беше арестуван в Сърбия в петък. В хода на разследването беше обвинен и шефът от Гранична полиция Петър Субев, за когото са събрани доказателства, че е действал с останалите. В края на юли е отстранен от работа за 2 месеца, но обжалва, научи “24 часа”.
Най-общо обвиненията са за длъжностни престъпления, извършени от Банкова, Коцев и Субев. Всички са обвинени за организирана престъпна група, длъжностни престъпления, контрабанда, принуда, а целта на държавните служители била да улеснят минаването на стоката, контролирана от Паскал.
По време на разследването се появиха и снимки от мобилния телефон на Стефан Димитров, на които позира с политици, но и с пудела си, който носи пачки. 6 месеца по-късно атрактивните кадри още са повод за политическо говорене от най-високата трибуна в парламента.
Другото голямо разследване за корупция е за кредита от 150 милиона лева,
отпуснат от държавната ББР на фирма, свързана с Румен Гайтански, през 2019 г., по който няма плащания и е отписан като несъбираем. По него също може да има нови обвиняеми, посочи Антон Славчев.
Папките са пратени в КПК през юни. Сигнал за престъплението и досъдебно производство има още от 2022 г. Първо е дадено за разследване в ГДБОП, после в следствието, прекратявано е, после е връщано, а накрая с приемането на закона за КПК е пратено в комисията, която трябва да бори корупцията.
Това обаче съвпада с войната в ДПС. Гайтански е един от приближените бизнесмени на Ахмед Доган. Двамата са били и съдружници, а с част от отписания вече кредит са погасявани задължения на ТЕЦ “Варна” към банката на Фуат Гювен, когато централата още беше собственост на почетния председател на ДПС. Обвинените по случая са трима. Гайтански е в ареста от 15 август. Управителят на фирмите му Иван Георгиев е на свобода с парична гаранция, а бившият шеф на ББР Стоян Мавродиев се издирва. Той е с най-тежкото обвинение като извършител на длъжностното присвояване на парите. Делото срещу Гайтански също влезе в политическа употреба заради 30-те милиона от 150-те, с които е уреден дългът на ТЕЦ “Варна”.
Между акциите за митниците и ББР комисията проведе още една с мирис на корупция от близкото минало.
На 21 юни беше задържан лидерът на ДПС във Варна и общински съветник в града Сали Табаков, чийто брат Митхат беше депутат и лежа в затвора преди години за престъпление, извършено като кмет на Дулово. Сали Табаков беше обвинен за пране на пари. Фирмата на тъста му Зекир Османов, който също е обвинен, работи с Министерството на образованието от 2007 г. През 2018-а сключват рамков договор за доставка на училищни автобуси. Подписът е на дългогодишния главен секретар на МОН Албена Михайлова. Според обвинението фирмата на Османов е надувала цените на возилата, защото ги е купувала от Турция на двойно по-ниска стойност. Заради това Албена Михайлова беше
обвинена като извършител за сключената неизгодна сделка
по същия начин, както и Стоян Мавродиев. След 10 г. на поста Михайлова е освободена в края на юли, показа проверка на “24 часа”.
Също като колегата си от МВР Живко Коцев, който се раздели с МВР след обвиненията по делото за митниците. За разлика от нея Сали Табаков още е общински съветник във Варна, защото е избран и няма влязла в сила присъда. Той напусна само поста на областен лидер на ДПС. Минава за един от верните хора на Доган. Досега не е коментирал обвиненията срещу него. Разследването още тече и всички са на свобода. Албена Михайлова е с гаранция от 5 хил. лв.
Удариха двама кметове на ДПС през 2024 г.
Двама кметове на ДПС са обвинени след акции на КПК в последните месеци. Първият е Ешреф Ешрефов, който заедно с баща си и брат си ще отговаря за организирана престъпна група и длъжностни престъпления, извършени години назад във времето по познатата схема - давал поръчки на роднините си и ощетявал бюджета на общината.
Случайно или не, проверката срещу Ешрефов започна през есента на 2023 г., когато той обяви, че няма да се кандидатира за следващ мандат от ДПС. Печели ги на първи тур, издигнат от местен комитет. Тогава още нямаше разцепление в партията. Арестуваха го през февруари т.г., месец преди КПК да започне да действа по новия закон. Ешреф Ешрефов лежа няколко месеца в ареста, а съдът го отстрани от поста. На извънредните местни избори на 20 октомври той отново ще се бори за кмет в конкуренцията на ДПС-Доган и ДПС-Пеевски.
Последната акция на КПК отново е срещу кмет на малка община - хасковската Минерални бани. Преди 10 дни инспекторите задържаха Мюмюн Искендер. Разследването е на Софийската градска прокуратура за злоупотреби с еврофондове в периода 2013 - 2015 г. Става дума за прословутите къщи за гости, които бяха изградени в този период с пари от Европа. Такава има и семейството на кмета Мюмюн Искендер, която и днес работи като хотел. Сигнали и проверки за това е имало назад през годините. Освен Искендер обвинени са синът му Али Али, дъщеря му и общински служител.
Искендер е единственият общински председател на ДПС в област Хасково, който остана лоялен на Ахмед Доган. Сега е 5-и в листата на Алианс за права и свободи за парламентарните избори.
Само Иванчева лежи в затвора от старите клиенти на комисия “Антикорупция”
Комисията за противодействие на корупцията разкриваше престъпления и преди разделянето ѝ на две със закон, но само с оперативни методи. След 1 март т.г. вече и разследва.
Преди това най-шумното дело и единствено, приключило с осъдителни присъди, е срещу бившата районна кметица на “Младост” Десислава Иванчева, заместничката ѝ Биляна Петрова и предшественика ѝ Петко Дюлгеров. Те бяха арестувани през 2018 г., когато председател на КПКОНПИ беше Пламен Георгиев, а Славчев - негов заместник. Иванчева още е в затвора, а съдът пусна предсрочно Петрова.
Другата известна “жертва” на старата обединена КПКОНПИ е Петър Харалампиев, бивш шеф на комисията за българите в чужбина. Той и главният секретар на институцията бяха арестувани и обвинени за незаконно издаване на удостоверения за български произход, с които чужденци са получавали български паспорти. Бяха намерени над половин милион лева в банкови сейфове, а делото срещу престъпната група още е на първа инстанция в Софийския градски съд. Всички са на свобода.
Старата комисия участва и в акцията срещу кмета на Септември, трима общински съветници и магистрат.
Още не е приключило и разследването срещу председателя на Селскостопанската академия в София Мартин Банов и заместник-директора на института по почвознание “Никола Пушкаров” Венета Кръстева, които бяха арестувани през октомври заради фотоволтаици, изградени върху плодородни земеделски земи, чиято категория била оценявана като такава от по-нисък клас.
Малко преди Сотир Цацаров да напусне доброволно поста на председател на КПКОНПИ, за да стане прокурор, се проведоха много акции в общини като Лом, Луковит, Враца, Стара Загора и други. Всички бяха свързани със злоупотреби, включително и с европейски средства. Някои от случаите по-късно са предадени на Европейската прокуратура по компетентност, но повечето потънаха в забвение. Бяха извършени и проверки в много държавни институции и министерства. КПКОНПИ откри данни за престъпления, но след доклад в прокуратурата малко от тях продължиха като досъдебни производства.
