- Не беше тя, а манекен, не издаде звук, казал 24-годишният мъж след жестокото престъпление
- Осъдиха го на доживотен затвор, след като лекари прецениха, че е вменяем
“Не трябваше да е тя”, прошепва едва-едва 24-годишният Георги Генджов в кулоарите на Бургаския окръжен съд.
На 19 септември младият мъж бе осъден на доживотен затвор при първоначален строг режим за убийството на майка си – уважаваната учителка по български език и литература Рада Гешева, възпитала няколко поколения ученици от Руската гимназия в морския град.
Педагожката е намушкана 67 пъти от родния си син в нощта на 21 януари т.г. Всъщност жертвата трябвало да е бургаски психиатър, който лекувал Георги по настояване на майка му, става ясно по-късно в хода на разследването.
Младият мъж бил
натрупал толкова много гняв срещу терапевта и родителите си,
които периодично го вкарвали на лечение в психиатрията, че накрая излял всичко върху беззащитната учителка. Повдигнато му е обвиние за убийство, извършено по особено жесток начин, с особена жестокост и при условията на домашно насилие.
В съдебната зала прокуратурата пледира за най-тежкото наказание – до живот без замяна, а защитата – за наказание под минимума, в размер на 15 г., изтъквайки смекчаващи вината обстоятелства като млада възраст, чисто съдебно минало, психическо състояние, признаване на вина и съдействие на разследващите.
“Ще обжалваме, все пак става дума за млад човек. Без да омаловажавам извършеното престъпление, смятам, че това е прекалено тежка присъда”, коментира пред “24 часа” адвокат Ваня Радиева, която пое защитата на Генджов.
Според съдебнопсихиатрична експертиза, направена от вещи лица, докато Георги е на лечение в затворническата болница в Ловеч, той имал шизоидни прояви, както и характеропатия, която се проявявала в
нервност, избухливост, агресия и силна неудовлетвореност от себе си
Психиатри обаче са категорични, че младият мъж е бил вменяем по време на жестокото убийство и може да носи отговорност за действията си. А това го праща директно на подсъдимата скамейка.
Светила в психиатрията описват Георги като хладна, неизпитваща емпатия към никого личност, която не проявява съжаление за стореното. На едно от съдебните заседания подсъдимият заявява, че не е убил майка си, а манекен, който приличал на нея. Това твърдение психиатри определят като защитна реакция на човек, опитващ се да оправдае постъпките си.
Малко преди убийството Георги се обадил на Рада Гешева, за да се оплаче, че има абсцес на окото. Било към полунощ, жената дремела на дивана в хола, но се притеснила и решила да отиде до квартирата на сина си на ул. “Шейново”. Там Георги
2 часа се взирал в очите ѝ, без да промълви дума
После внезапно скочил и опитал да пререже гърлото ѝ с нож, но острието се счупило. Тогава обезумелият мъж взел друг нож и започнал зверски да ръга майка си.
“Нанесох удари общо на едно, две, три места – бъбреци, рамо и ухо. Изкарах си ядовете. Прецених, че това не може да бъде човешко същество. Нямаше никакъв импулс. Не се молеше, не се защитаваше, не издаде звук. Това беше манекен, който някой ми го е пратил”, казва Георги на предпоследното заседание в Бургаския окръжен съд.
След убийството се обажда на приятел и на тел. 112. Когато полицията пристига, той се предава, а майка му вече е мъртва. Тялото на жената, цялото в кръв, е открито в квартирата на Георги около 4 ч през нощта.
По трупа буквално нямало здраво място, а след аутопсията патоанатомите преброяват 67 прободни рани – 20 в областта на гърба, останалите по главата, гърдите, корема, краката. Многобройните кръвоизливи в корема на жертвата показвали, че
тя е била жива, докато синът ѝ нанасял удар след удар
и я умъртвявал, казват вещите лица, изготвили съдебномедицинската експертиза. Разследващите са шокирани и от факта, че извършителят не проявявал никакво разкаяние, а много хладнокръвно разказал как “искал да я приключи бързо, по хуманен начин”.
“Не става въпрос толкова за болестно състояние, колкото за характеропатия, която е започнала да се проявява още докато Георги е бил на 14-15 г. Започнал е да троши покъщнина, станал агресивен. След всеки скандал родителите му са викали полиция, настанявали са го временно в психиатрия, но вероятно не е бил лекуван адекватно. Заключението на вещите лица е, че клиентът ми е израснал с обсебваща майка и баща, който не е проявявал заинтересованост – двете крайности”, коментира адвокат Ваня Радиева.
Близки на Рада Гешева обаче са категорични, че тя е била любяща и грижовна майка, без да минава границите на нормалните отношения. Георги също бил привързан към нея, но с годините ставал все по-нервен и неудовлетворен от себе си. За съжаление, започнал да взема и наркотици, а на 17 г. е задържан и за притежание. Така за крехките си 24 години момчето
седем пъти попада в Центъра за психично здраве
В годината преди убийството е приеман в здравното заведение три пъти. Георги обаче не искал да пие лекарствата, които психиатърът му изписвал, защото се чувствал много зле от тях. Той възприемал настоятелността на майка си да се лекува като нещо лошо. Дори смятал, че тя е в заговор с лекарите и искала да увреди органите му. Отношенията им били до толкова напрегнати, че в телефонния указател майка му фигурирала като “Вагина Хитлер”, разкриват запознати.
Самата Рада Гешева рядко споделяла лични проблеми. Била
винаги усмихната, лъчезарна, обожавана от ученици и колеги
Синът ѝ завършил престижната гимназия за романски езици “Г. С. Раковски” в Бургас, а към момента на убийството бил студент по история в Софийския университет. Описват го като доста затворен младеж, без много приятели. Поддържал по-близки отношения само със свой съученик, на когото се обадил в нощта на убийството. По-късно в показанията си приятелят на Георги разказва, че той проявявал агресия единствено към родителите си. Иначе бил кротък и тих човек.
За първи път от години Георги нарича баща си Стефан Генджов “тате” на последното съдебно заседание, на което изглежда видимо по-добре от обикновено след проведено лечение в затворническата болница в Ловеч.
В показанията си пред съда Стефан Генджов разказва, че като дете Георги бил отгледан с любов. Проблемите му започнали на около 14-годишна възраст, като на няколко пъти търсили специализирана психиатрична помощ.
“В един момент вече не можеше да съжителства с нас и отиде при баба си, а после и на квартира. Може би това беше грешка. В последната квартира контролът беше занижен”, признава бащата. Стефан Генджов заявява още, че синът му е развил фобия към посещенията си в Центъра за психично здраве. След последното му изписване през май миналата година му била наложена поддържаща терапия, която Георги прекъснал, след като се преместил в последната си квартира.
