- Таксите не били мърдали от 2006 г., а разходите нараствали в пъти
- ЧСИ-тата обаче не искат увеличаване на таксите, а само актуализирането им с оглед на инфлацията
- Колегите им от Гърция били натоварени дори с установяване на факти, например как родител изпълнява режима на виждане с детето си, или дали затворник ходи редовно на работа
Рязко намалява сумата, която събират частните съдебни изпълнители. През 2018 г. тя беше 1 млрд. лв., а през 2023-а е около 800 млн. лв. Това обяви шефът на Камарата на Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) Георги Дичев на работна среща с колегите им от гръцката камара.
В полза на гражданите били събрани 161 млн. лв., което показвало, че доверието им към ЧСИ се увеличавало. 7 млн. лева от тези пари били издръжки, а неизплатени заплати - 4 млн. лв.
295 млн. лв. била сумата в полза на банките, но реално тя била много по-малка, защото банките прехвърляли вземанията си на колекторски фирми.
По думите на Дичев банковите вземания били около 10%, за разлика отпреди години, когато делът им бил 50%. Вземанията в полза на търговци били 217 млн. лв., а на държавните органи - 27 млн. лв.
Изключително малко са събиранията в полза на съдилищата - 3 млн. лв.
Според Дичев илюзорно бройката на новите дела се запазвала - около 200 хил. годишно. Това се дължало на старите дела, които се преобразували.
"При нас са главно малки вземания", призна шефът на Камарата. Фирмиие за бързи кредити също като банките прехвърляли своите вземания на колекторските фирми.
В Гърция също имало колекторски фирми, които обаче били под много сериозен държавен контрол. В миналото имало проблеми, като такива да звънят на длъжниците постоянно, имало и сериозни проблеми с личните данни, които ползвали тези фирми.
Според Дичев тенденциите да се избягват ЧСИ - тата били изключително неприятни. Колегите им от Западна Европа ги предупреждавали още преди време, че това може да се случи.
"В България нещата са застинали отпреди 20 години. От пет години предупреждаваме за тежкото състояние на професията", каза още шефът на Камарата на ЧСИ. За съжаление, през този период нищо не се случвало.
В същото време и таксите не са се променяли от 2006 г.
Налагането на запор е 15 лв. С ДДС е 18 лв., даде пример Дичев. А в същото време държавната такса за вписване в Агенцията по вписване била 40 лева.
От анализи се виждало, че повишаването на таксите обаче няма върне нивото отпреди години. ЧСИ-тата не говорили за повишаването им, а за актуализиране с оглед на инфлацията.
Не искаме лобизъм, нищо скрито-покрито, но от 6 месеца нямаме отговор от министъра на правосидието, обяви шфът на Камарата.
Другата тревожна тенденция била отлив от професията. Като критично застрашени от прекратяване били малките и част от средните кантори.
Канторите намалели до 180, а преди време били двеста и няколко. Персоналът бил по-мало средно с 30%, като помощник ЧСИ-тата намалели с 13 % за периода 2018-2023 г. Общият брой на заетите бил спаднал с 15% от 2018 до 2023-а.
"Не сме конкурентноспособни от гледна точка на пазара на труда, нашите най-квалифицирани сужители постоянно ни напускат", обясни Дичев.
За сметка на българските частни съдебни изпълнители, гръцките им колеги били натоварени с много дейности.
Николаос Янис, който е председател на гръцката камара на чястните съдебни изпълнители, пък обясни за въведената в Гърция електронна платформа. Чрез нея можели да се търсят автомобили на длъжниците.
Гръцкият съдебен изпълнител бил напълно свързан с кадастъра и така се извършвала проверка на недвижимите имоти на длъжника. Освен това гръцкият ЧСИ вече можел да конфискува напълно по електроонен път. Можел да връчва всички книжа електронно. Гръцките ЧСИ били много по-малко на брой, имало около 2000 съдебни изпълнители, но пък те били равни в юридическото семейство.
Янис обясни, че в Гърция всяко физическо лице трябвало да посочи електронен адрес. Това било нова практика от 2 години. Като регистрацията можела да стане на всеки домейн.
От европейската общност имало нареждане от май догодина електронното връчване извън държавата, според която всяко лице - физическо или юридическо, е длъжно да има електронен адрес.
Това не е закон в Гърция, а европейска директива от 2020 г. Заради нея била направена платформата в Гърция, която била за сметка на камарата.
Например българин, който купува имот в Гърция, задължително трябва да има имейл. Това важи дори за възрастните хора. Един от участниците във форума обясни, че дори на баща му, който бил на 88 г., го накарали да има имейл. Янис обясни, че, ако до 24 часа не се приеме електронното връчване, то става по традиционен начин. Тази платформа била направена от Солунския универстите "Аристотел".
Янис обясни и че съдебните изпълнители в южната ни съседка са натоварени с установяване на факти по дадени случаи. Възлагането става от съда, за да е по-бързо правораздаването - например дали наемател е оставил къщата в добро състояние, как се изпълнява съдебното решение по родителски права, дали детето е върнато навраме, например, а също така и дали затворник ходи редовно на работа.
Установяването на факти било много малка част от работата на съдебния изпълнител в Гърция. В Европа това било 80% от работата им.
В момента съдебните изпълнители в Гърция нямали толкова работа по вземанията, защото банките след двете кризи - икономическата и коронавируса, не давали заеми толкова много.
Хонорарите за установяване на факти били по договорка, каза Янис. Например при установяване на факти по комуникацията на бащата с детето, хонорарът бил 300 евро, ако е събота и неделя - скачал със 70%. Ако ставало дума за фирми, хонорарът за установяване на факти бил по-висок.
Илиас Ципос, който е и зам.- шеф на европейския съюз на съдебните изпълнители, съобщи, че това лято получили имейл от туристка от Франция, която била резервирала хотел на Санторини, който нямал нищо общо с реалността. Тя поискала ЧСИ да установи фактите по отношене на хотела, за да може да си потърси правата по съдебен път.
