- Въведен е в 50 държави, а СЗО иска от България да ограничи приема с 10%, обяви шефът на съюза им
- Правителството предложи облагане на вредните храни у нас преди 9 г., но бизнесът и синдикатите скочиха
Данък върху захарта и захарните изделия по подобие на облагането на тютюневите може да ограничи свръхупотребата им и да подобри здравето на българите. Това настоя председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков, който е и президент на Световната дентална федерация. Под различна форма данък “захар” има в 50 държави - Белгия, Естония, Ирландия, Португали и Полша, даде пример д-р Шарков пред БНР.
Тревожно според него е засиленото влагане на захар и подсладители не само в хранително-вкусовата, но и във фармаиндустрията. Приемането ѝ води до редица болести, особено в устната кухина и зъбите.
В доклад на Световната здравна организация от 2022 г. са дадени препоръки, които трябва да бъдат за изпълнени до 2030 г. “Този доклад няма да събира прах, в него ясно са разписани конкретни мерки и срокове за изпълнение. Една от тях е, че България трябва да направи всичко възможно да ограничи ежедневния прием на захар с 10 %”, обяви д-р Шарков.
Според данните на зъболекарския съюз българинът изяжда по 42 кг захар годишно.
СЗО препоръчва максимална дневна доза от 25 г. Още преди 10-ина години световната организация препоръча на държавите да въведат 20% данък върху напитките с добавена захар. В същия доклад се настояваше за субсидиране на свежи плодове и зеленчуци с 10-30% и увеличаване на данъка върху храни с прекомерно много сол, трансмазнини и захар.
Според съвместно изследване на мюнхенски и ливърпулски университети тази година пък ако в Германия се въведе данък “захар” върху безалкохолните напитки, за 20 г. биха могли да бъдат
спестени до 16 млрд. евро
здравни разходи и да бъдат предотвратени най-различни заболявания, обяви германската обществено-правна телевизия NDR.
Във Великобритания отчитат, че над 47 хил. т захар са били премахнати само от безалкохолни напитки, след като през 2018 г. въведоха двустепенна система за допълнително данъчно облагане върху тях. Производителите плащат на хазната по 18 пенса за всеки 5 г захар в 100 мл напитка, а за по-големи количества - 24 пенса. Затова някои намерили по-здравословни рецепти.
През 2015 г. вторият кабинет “Борисов” и по-точно здравният министър Петър Москов подготвяше проект за въвеждане на данък “вредни храни” съвместно със спортното министерство, оглавявано от Красен Кралев. Това получи подкрепата на премиера Борисов.
Идеята бе за налог между 3 и 10%, който обхваща 4 групи храни: продукти с индустриално получени трансмастни киселини в резултат на използването на частично хидрогенирани растителни масла; енергийните напитки; безалкохолните напитки; продукти с високо съдържание на сол и захар.
Подготвяше се дори забрана за излъчването на реклами
на вредни храни по детските канали и в предавания за най-малките.
Идеята срещна остра реакция от бизнеса. Производителите питаха кой ще посочва кои храни са вредни. Последиците щели да са спад в продажбите и разрастване на сивия сектор. Бизнесът обвини управляващите, че ще нарушат обещанието си да не променя данъчната система.
На тяхна страна застана финансовият министър Владислав Горанов: “Решението за данък “вредни храни” едва ли ще мине през парламента, защото има много аргументи против. Аз съм с резерви за този законопроект, защото той трудно ще осъществи целите си, които иначе са добри.” И предупреди, че подобен данък може да увеличи контрабандата.
Събраните пари да отиват за профилактика, качествено хранене на децата и ремонт на спортни площадки, искаше Москов. Даваше за пример Унгария, където потреблението на храни с вредни съставки спаднало с 27%. Но от синдикат “Подкрепа” контрираха с примера на Дания, отменила облагането като нецелесъобразно. В крайна сметка инициативата бе забравена.
