Макар да сте съвестни и амбициозни в работата, внимавайте колко вдигате летвата си
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
От известно време шефът не ви гледа твърде лъчезарно. Даже знаете откога - откакто постигнахте почти невъзможен успех и донесохте голяма печалба на компанията. Всички ви хвалиха няколко дни, бонус получихте. После подвигът ви заглъхна, както си е нормално. А онзи ден началникът кисело отбеляза, че августовските ви резултати са по-ниски от юлските. Ами да, нали тогава направихте онзи невероятен удар, който няма как да се случва всеки месец.
Шегичка, шегичка, но всъщност истина - ако постигнете невъзможното, шефът ще го прибави към задълженията ви. Затова много служители - дори най-съвестните и амбициозните, внимават да не се престарават и да не вдигат прекалено летвата. Тя в един момент става толкова висока, че повече не могат да я прескочат. А мениджърът натиска за още и още.
Ако е добър, той би трябвало винаги да оценява от каква база тръгвате. При висок резултат през юли може през август дори по-нисък да имате и не би трябвало да ви гледа кисело. Но неговото задължение е да ръководи подчинените си така, че да постигат максимална ефективност.
При това, понеже и шефът е човек, въпреки отличната си професионална и управленска подготовка може да проявява онази слабост да очаква от успешните си подчинени все повече и повече, а при по-посредствените да е доволен дори от малките им стъпки нагоре.
Разумно е да отчитате тази човешка слабост и внимателно да дозирате колко вдигате собствената си летва. Особено ако във фирмата, в която работите, няма надеждна система за отчитане на постиженията и приноса на всеки от служителите.
Бъдете внимателни и ако началникът ви има навика да гледа само числата и да не се задълбочава какво стои зад тях - примерно че вашите 5% ръст са значително повече от 10-те процента на колега, понеже изходната ви база от миналия месец е по-голяма. Един добър мениджър не бива да не осъзнава това, но често се случва се случва.
Нерядко допълнително изкривяващо обстоятелство е умението за самореклама на служителите. Вие не го владеете, а другите създават впечатление, че работят като луди и сътворяват велики дела.
Тогава може да се окаже, че ваш колега се радва на похвала и бонус, понеже най-после е направил нещо над обичайната си посредственост. Пък вие не получавате нищо, понеже не сте надскочили себе си за пореден път. Това е обидно и демотивиращо, но в голяма степен сами сте си виновни, понеже не оценявате правилно средата, в която работите. Постарайте се да я опознаете по-добре и да действате по-умно в интерес на собствената си кариера. А ако тя не ви харесва и не искате да се съобразявате с липсата на надеждна система за отчитане на постиженията или с лошия стил на шефа си, потърсете си друго място.
Да вдигнат летвата си до височина, невъзможна за покоряване, много често се случва именно на отличните и амбициозни професионалисти, които имат вътрешна необходимост да се доказват и развиват.
Те самите толкова увеличават очакванията за успех, че се изправят пред риска от т.нар. прегаряне. За да не разочароват себе си, работят до пълно изтощение. Често обаче не са доволни, понеже вече надскачат възможностите си. Или пък обективните условия не позволяват повече - пазарната конюнктура, ресурсите, с които разполагат във фирмата. Ако шефът им прибавя към това лично разочарование и своето, ако раздава похвали и награди на колеги, които най-сетне са мръднали една йота над задължението да си свършат работата, наистина се стига до прегаряне.
За него причина може да бъде и друг лош навик на мениджърите. Често се случва те да претоварват най-добрите си служители по силата на логиката, че важната работа се възлага на този, който със сигурност ще я свърши най-качествено.
Само че когато минете отвъд границата на възможностите си, освен да бъдете сполетени от прегаряне, може и да се провалите. Оказвате се в позицията на магаре, върху което слагат тежести, докато подвие крака. Най-вероятно шефът ви няма да признае, че грешката е негова. Ще смята, че е ваша - вие сте се провали, като не сте направили невъзможното.
Затова се научете да казвате "не". Още когато началникът ви възлага работата, вместо да замълчите и да я приемете, се мотивирайте защо отказвате. Мениджърът може да се ядоса, но ще е по-малко, отколкото ако мълчите, а после се стигне до провал. Тогава ще сте виновни.
Наистина ваше задължение и към самите себе си, и към компанията е да не поемате още работа, ако не сте в състояние да я свършите качествено и в срок. Иначе си вредите - на авторитета, на кариерата, на здравето. Право да отказвате допълнителна работа ви дава и Кодексът на труда.
Тук тънък момент е да не се лакомите,
ако ще получите слава, повишение, пари и/или друг вид бонуси, както си е редно, когато ви товарят с още задължения. Те са голямо изкушение, но щом работата ви ще се увеличи толкова, че да не можете да я поемете без риск от провал, откажете.
Умението да управлявате професионалния си живот и кариера включва на първо място умението да оценявате реалистично силите си. Желанието човек да поема предизвикателства, да надгражда, да се развива и днес да бъде по-добра версия на себе си наистина е в основата на успеха. Но надценяването води до неуспех. Понякога се случва да направите невъзможното, никой не отрича, че роля има и късметът. Но не е твърде често.
Ако не сте в състояние да прескачате вече твърде високата летва, ще получите големи черни точки върху професионалната си репутация и върху кариерата си.
--- Жажда за любовта на началника ---
Влагате много усилия и професионализъм в работата си, постигате успехи и сте свикнали със статута на отличници във фирмата. Може невинаги да получавахте материални бонуси, но поне в щедрите си похвали ръководството не ви отминаваше. До последния месец, когато други колеги бяха и наградени, и похвалени. Вие останахте сред сякаш сивото мнозинство.
Въобще не подозирахте колко много ще ви заболи от това. Направо страдате. И не за материалното, а за похвалите.
Явно сте от хората, за които те имат огромно значение.
Да, те са важни за всички и по тази причина в добрите компании се обръща специално внимание за развитие на т.нар. култура на признателност - като мотиватор за служителите.
Но чак пък да страдате не си заслужва. По-скоро включете мозъка си и анализирайте дали има обективна причина да не сте сред отличените. Може наградените ви колеги този път действително да са постигнали повече от вас. Отдайте им заслуженото, не завиждайте.
По-вероятно е да сте в най-обичайната хипотеза - бонусите и комплиментите са секнали не защото други работят по-добре от вас, а защото не давате все повече и повече, както се очаква от отличници. На началника същата доза от вас вече му се вижда недостатъчна. А пък то човек си има предел и не е в състояние да прави невъзможното.
Затова не се пристрастявайте към шефската любов и не се чувствайте наранени, когато я загубите. Тук не сте се събрали да се обичате, а да работите.
Факта, че страдате не от липсата на материална награда, а от похвали, също обмислете. Не бъдете от служителите, които се задоволяват с любовните думи на началника и забравят, че той може да даде бонус, да вдигне заплатата, да повиши в йерархията. Ако това не ви се случва и вместо вас отличават други колеги, не е справедливо. Търсете си място, където ще ви оценяват по достойнство.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Точно колко безделие в работно време помага на успеха
Трикове умно да искате увеличение на заплатата
Твърдата истина за 9 меки умения, които гарантират успех
Най-важната ви задача за професионален успех - управление на репутацията
Работата (не) е всичко. Но къде е в Аз-концепцията ви
"Това не може да стане" - сигнал за грешна настройка на ума, която бойкотира успеха
6 стъпки да извлечете добавена стойност от всяка критика и да си гарантирате успех
Научен факт: Щастието ви в работата е предшественик на успеха ви
