Бившият журналист, чиято партия бе финансирана от КТБ и Цветан Василев, преди време бе обвинен от Найо Тицин във връзки с Делян Пеевски
Пловдивчанинът Николай Бареков се появи начело на листата на "Алианс за права и свободи" във Враца. През август той беше пред сарая в защита на Ахмед Доган. И сега става водач.
Николай Бареков заменя депутатката Ализан Яхова като водач на листата на Алианс за права и свободи на Ахмед Доган, съобщиха от РИК-Враца.
В Районната избирателна комисия в последния момент преди крайния срок за регистрация на кандидатите за депутати е постъпило предложение от Тодор Алексиев Тодоров, упълномощен представител на Румен Маринов Йончев и Веселин Малинов Пенев, представляващи Коалиция „Алианс за прави и свободи", относно промяна на регистрирана на кандидатска листа в изборите народни представители на 27 октомври 2024 г. на коалицията, съобщиха от РИК във Враца.
След свое заседание комисията реши да заличи регистрацията на Ализан Нихат Яхова като номер едно в листата на коалицията за Врачанско. На нейно място бе регистриран Николай Тихомиров Бареков. Досегашната депутатка на ДПС от Русе отново ще се кандидатира от родния си град.
Николай Бареков започва кариерата си като радиожурналист през 1992 година. През 2000 година заминава за София и става водещ на политическо токшоу в телевизия „Европа". Седем години е лице на сутрешния блок на bTV. През 2010 година става директор на „Новини и актуални предавания" в TV7. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, News7 и Super7 , които се финансират от фалирала по-късно КТБ на Цветан Василев. На 25 януари 2014 година учредява партия „България без цензура". Бареков е и бивш евродепутат за един мандат.
Преди това в телевизията предизвика изборен скандал, станал известен като Костинбродската афера.
На 11 май 2013 г. Николай Бареков внася два сигнала в прокуратурата вследствие на открити 350 хиляди бюлетини в печатницата „Мултипринт", отпечатани извън поръчаното от държавата. Николай Бареков взима основно участие в медийното отразяване и огласяване на „Костинбродската афера". Разкритието е направено преди парламентарните избори на 12 май 2013 година, като отразява акцията на прокуратурата в печатницата „Мултипринт" първоначално от телевизионното си студио в ТВ7, а след това и на живо от Костинброд. Обвинява ГЕРБ, че организира мащабно фалшифициране на изборите чрез огромно количество допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони. Акцията му в същия ден се подема от редица партийни лидери, които излизат със специални изявления. По-късно се оказва, че откритите бюлетини са просто брак, но скандалът е факт.
През март 2014 г. е разкрито, че Бареков живее в много луксозна къща в скъпия столичен квартал Драгалевци, което той признава. Къщата е закупена за близо 1 милион лева от фирмата „Инвестиция БГ", собственост на млади жени, за които няма сведения да са декларирали подобни високи доходи. Допълнителни подозрения поражда и фактът, че те са свързани с партията на Бареков. Продавачът на къщата е бивш съдружник на Павел Тренев, известен с източването на 6 милиона долара от КТБ през 1996 г. и намиращ се оттогава в неизвестност. Именно КТБ чрез финансираните от банката медии, в чието ръководство Николай Бареков участва, лансира политическия му проект. Бареков публично предоставя договор за месечен наем от 1000 евро, но по оценка на експерти от бранша сумата е изкуствено занижена, което поражда допълнителни съмнения за симулативна сделка и че формалните собственици на имота са подставени лица. Към март 2014 Бареков не получава официални доходи от трудова дейност.
През април 2014 г. Найо Тицин показва SMS с нецензурно съдържание, който твърди, че е получил от Николай Бареков. Повод за гнева на новия политик е участие на Тицин в предаването „Тази сутрин" по bTV и обвиненията му към Бареков за близост с ДПС и Делян Пеевски.
През август т.г. обаче Николай Бареков се появи пред сарая в "Бояна" в защита на Ахмед Доган.
След изборите през май 2014 избухва пореден скандал с финансирането на ББЦ. Сред дарителите на партията се оказват и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в дарителските списъци.
