Големи компании от хранително- вкусовата промишленост и експерти на изпълнителната власт срещнаха позициите си в петия форум от кампанията на “24 часа” и ОББ за устойчиво бъдеще: “ESG при производството на храни и използването на опаковки. Предизвикателства и възможности”
Бизнесът е готов да намали пластмасата в опаковките и да създава природосъобразни и устойчиви продукти, но потребителите все още не са готови да платят по-скъпо за тях.
Необходимостта от повече информираност, прозрачност, а и иновации в технологиите са големите предизвикателства, с които се сблъсква промишленият сектор у нас. Възможности и решения обаче има.
Около това мнение се обединиха участниците в конференцията “ESG при производството на храни и използването на опаковки. Предизвикателства и възможности”. Тя бе поредният етап от кампанията на ОББ и “24 часа” за устойчиво бъдеще.
В дискусията участваха зам.-министърът на земеделието Иван Капитанов, Добромир Добрев, изпълнителен директор “Корпоративно банкиране и пазари” в ОББ, топексперти в сектора и собственици на големи предприятия в хранително-вкусовата промишленост. Водещ на дискусионния панел беше доц. д-р Марина Стефанова, заместник-декан на Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
“Разхищението на храната и промяната в начина на опаковане в бъдеще, така че да отговаря на стандартите за кръгова икономика, се оказват сериозен проблем пред света, но и пред България. Предоставеното финансиране на сектора на производството на храни е над 8% от кредитния портфейл на ОББ, или казано в цифри - малко над 1 млрд. лева, като отраслите с най-голям дял са тези, които произвеждат масла и мазнини, хляб и хлебни изделия и месо и месни изделия”, обясни изпълнителният директор “Корпоративно банкиране и пазари” в ОББ Добромир Добрев при откриването на дискусията.
Той подчерта, че следващите години една от най-регулираните теми ще бъде опаковките на храните,
тъй като и сега бизнесът среща сериозни затруднения в прилагането на директивите по тази тема.
Предизвикателствата пред хранително-вкусовата промишленост се оказва, че са многобройни към днешна дата, а статистиката е притеснителна, тъй като
само в Европа над 10% от храната се изхвърля,
макар че нашият континент се смята за относително напреднал в това отношение. Годишно хранителните отпадъци в Европа достигат загуби на стойност 130 млрд. евро по данни за миналата година. Всъщност човечеството все още изхвърля 1/3 от храната, която произвежда и която е предвидена за човешка консумация.
“Дори да оставим моралния аспект, а да се фокусираме върху финансовия - това е сериозен ресурс, който губим ежегодно”, подчерта Добрев.
Банката от години е насочена към прилагане на ESG стратегията си за устойчивост и темата е една от приоритетните за институцията. Затова всяка година изготвя и публикува своя Доклад пред обществото. По отношение на намаляването на въглеродния отпечатък ОББ има по-амбициозна мисия, извън намаляването на своя собствен отпечатък. От банката целят това да се случва и с всички бизнеси, които тя финансира. От ОББ са изчислили базовите стойности на финансираните най-въглеродно интензивни индустрии, след което са поставили цели за тях към 2030 и 2050 г. Изпълнението на тези цели се проследява всяка година.
Съвместно с партньори ОББ стартира и Академия за устойчивост за малките и средните предприятия, в която секторът на храните и напитките е специално застъпен със специализиран модул. Като част от ESG стратегията от ОББ се грижат за повишаване на финансовата грамотност на деца и ученици чрез обучения по финансова грамотност, тъй като страната ни е на едно от последните места в Европа в това отношение.
От ОББ предлагат и специализирани продукти за финансиране на устойчивото развитие, като само по програмите с гаранционни инструменти
осигуреният ресурс до 2027 г. е за кредити на обща стойност 1 млрд. лева
Хранително-вкусовата промишленост е една от индустриите, които попадат в обхвата на т. нар. бели книги - стратегически документи, съдържащи политики и ключови тенденции, свързани с устойчивостта. Добрев обясни, че анализите включват 8 индустрии, за които се очакват регулаторни изисквания, разглежда се и кредитният портфейл на банката от гледна точка на физически рискове и рискове, свързани с прехода към устойчивост.
“Темата за храните е от изключително значение за бъдещето”, подчерта и зам.-министърът на земеделието Иван Капитанов. Той акцентира, че без финансиране на секторите няма как да се върви напред и да има развитие.
“Както виждаме, големите компании се насочват към оценка и отчитане на дейността си във връзка с нарастващите регулаторни изисквания към производството на всяка една компания и отчитането на устойчивостта. За да бъде направена такава оценка, трябва да има прозрачност и при представянето на хранителните продукти, за да може крайният потребител да знае какво получава”, добави Капитанов.
От името на земеделското министерство той потвърди, че преодоляването на хранителното разхищение е политика с приоритет не само за тях, но и за цялата държава. А че това е въпрос, който тепърва предстои да бъде нормативно регламентиран, увери главният експерт в дирекция “Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Росен Малчев.
Това е тема, залегнала в световен план, както и в програмата на ООН за кръгова икономика. Преди нормативните уредби обаче, според Малчев,
всеки по веригата трябва да промени собственото си поведение и нагласа
Тогава и ще се види, че хората осъзнават смисъла на кръговата икономика, а не действат само под тежестта на санкции. Към момента у нас преработвателният сектор най-добре се справя с проблема, подчерта още експертът.
От името на бранша в дискусията участва представител на МАСТЪР-ПИК - компания с над 20-годишен опит в индустриалния кетъринг. Според собственика ѝ Колю Колев каквото и да се прави, когато става въпрос за производство на готова храна в такива мащаби, задължително има хранителни остатъци. Затова екипът на фирмата стига до извода, че има нужда от нов метод в работата си.
“Така стигнахме до нашите партньори в Белгия, откъдето закупихме ноу-хау и от година и половина имаме завод за готови храни и ястия. Чрез тази технология си решихме проблемите с изхвърлянето на храна. Сега тя се готви на ниска температура под вакуум, или т. нар. су вид. Това ни дава предимства като качество и трайност, не използваме консерванти, а опаковките са 100% рециклируеми”, разказа Колев.
“Регламентът за опаковките се обсъжда на европейско ниво от повече от две години. Главната му цел е производството и предлагането им на пазара на ЕС да се намали, както и да станат рециклируеми до 2030 г. Не по-маловажно е да се намали свръхопаковането”, обърна внимание и държавният експерт в отдел “Битови, биоразградими и строителни отпадъци” към Министерството на околната среда и водите Елеонора Юрукова.
От нейните думи стана ясно, че
съвсем скоро се очаква регламентът да бъде приложен и у нас,
а аспектите в него са няколко: изисквания за устойчивост и рециклирано съдържание на опаковките, целите за повторна употреба, депозитните системи и ограниченията на определени формати опаковки, които да се пускат в ЕС.
“Регламентът дава право и на 5-годишна дерогация, разписана с определени условия, при които тя може да бъде приложена във всяка държава членка, като можем да се възползваме от нея при необходимост”, разказа още Юрукова.
Според собственика на “Деликатес Житница” Йосиф Яков бизнесът тепърва прохожда по отношение на опаковането и има да извърви дълъг път.
“Най-важният аспект за мен и за нас в изграждането на устойчиво бъдеще е информираността на потребителите. Регламентите понякога имат наказателна стойност, но за компаниите е важно да имат мотивиращ фактор. Такава мотивация са именно потребителите - искаме да виждаме, че търсят по-устойчиви и социално отговорни продукти”, каза Яков. Сподели, че компанията му няма толкова силно изградена ESG политика, но вървят уверено по този път. Наблюденията на компанията показват, че
крайният потребител все още е чувствителен на тема цена
и по-трудно приема по-скъпите и устойчиви продукти.
“Направихме проект, чрез който се опитахме да променим модела и да премахнем една неустойчива опаковка с устойчива. Това повиши леко разходите ни и съответно това се отрази в цената на крайния продукт, но минимално. Забелязахме спад в продажбите и осъзнахме, че може би е прекалено рано за това”, обобщи собственикът на “Деликатес Житница”.
За предизвикателствата пред винопроизводството у нас говори Цветелина Николова, управляващ директор на “Катаржина Естейт”. Климатичните промени и голямото засушаване принуждават сектора да мисли как да се променя, за да оцелее. Сушата съсипва реколтата от грозде, а това повишава себестойността на литър вино в пъти, но пазарната цена няма как да бъде вдигната заради конкуренцията и стандартите. Николова посочи, че
на година субсидиите на декар лозя в България са 20 евро и покриват едва 5% от разходите,
а за сравнение посочи, че в други части на Европа стига до 300 евро/декар. В списъка с целите на компанията до пролетта е да редуцира използването на химически торове и пестициди, както и да управлява по-добре водните си ресурси. Целят също да използват автоматични машини като заместители на еднократните консумативи.
В специална видеопрезентация експертът от КBC Груп по корпоративна устойчивост Фредерик Ван Дер Пере разказа за изискванията на Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR) към участниците във веригата на доставки - оператори и търговци на 7 групи суровини и производните на тях продукти – палмово масло, говеждо месо, соя, дървесина, какао, кафе и каучук. Регламентът влиза в сила от 1 януари 2025 г. за големите компании, а за малките и средните предприятия - 6 шест месеца по-късно. По време на дискусията експерти от Министерството на земеделието и храните споделиха, че за този регламент в България все още се води диалог кои са министерствата и ресорните им агенции, в обхвата на които попада прилагането му.
