КНСБ с искания за приоритетни политики към следващото правителство. Те са насочени към икономическата и подоходната политика, социалната сигурност, зеления и дигитален преход и пазара на труда.
От синдиката предлагат промени в данъчната политика - възстановяване на ДДС ставката за всички сектори на 20%, увеличаване на корпоративния данък на 15%, както и на данък "Общ доход", но с въвеждането на необлагаем минимум.
КНСБ настоява за ръст в максималния осигурителен доход с 14% и през следващата година да бъде 4275 лв. Да продължи да се използва т. нар. "швейцарското правило" при определяне на пенсиите и през следващата година да нарасне с 8,7%.
Минималното обезщетение за безработица да нарасне от 18 на 21 лв. Синдикатите искат и стъпаловидно увеличение на вноските за фонд "Пенсии" и втория стълб на пенсионната система с 1% през една година. Целта е в следващите 20 години вноските в двата фонда да се увеличат да достигнат 10%.
Ускорени стъпки за присъединяване на страната към еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и сухопътния Шенген искат от КНСБ.
"Чрез тези възможности, които ще ни се дадат там БВП на населението да стигне поне 67% от средноевропейските равнища", обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Очакват от служебното правителство и използване на официална методология за изчисление на "Заплата за издръжка" по методологията на МОТ, която измерва разходите за храна, образование, здравеопазване и за жилище.
"Всички включително и нашите синдикални организации се включиха в МРЗ и СРЗ и викат - трябва да сме отгоре - това е пагубно. Това ще ни погуби. Няма начин да издържи нито бюджета нито пазара на труда", обясни Пламен Димитров.
Синдикатите настояват за увеличение на МРЗ за следващата година и влязоха в задочен спор с работодателите.
"Твърденията, че когато МРЗ стане 1077 лв. и се увеличи, ще стане 80% от МРЗ във Видин, са неверни от 1 януари съотношението към тогавашната средна е 56-57% в градовете с най-ниски средни заплати, а до март-април това съотношение ще е паднало под 50% средно годишно пак няма да сме на 50% и в момента не сме просто има голям лаг", каза Любослав Костов, който е главен икономист на КНСБ.
"Когато се ползват статистически данни те се ползват за минал период и с известно закъснение. Формулата, по която се изчислява МРЗ според нас не отговаря на международни актове, които България е ратифицирала Конвенция 131 на МОТ, която казва, че МРЗ трябва да се определя на база на социално-икономически критерии. Във формулата основна МРЗ на 50% брутна средна работна заплата не се отразяват никакви икономически критерии", обясни Добрин Иванов, който е изпълнителен директор на АИКБ.
Според синдикатите, именно вътрешното потребление стимулира икономическия растеж в страната, докато работодатели посочват, че бързото ѝ нарастване води и до отлив на инвеститори и повече сива икономика.
"Причината в момента икономическия растеж да е 1,9% през второто тримесечие, а не 0,8% както е в Европа е, че потреблението помпа растежа в България", допълни Костов.
"Това, което сме посочили също е, че непремереното бързо увеличение на МРЗ има съществени негативни последици за пазара на труда и за икономиката на България. На първо място някои чуждестранни инвеститори обявиха затварянето на производствените си база в страната, към дестинации, където предлагат по-ниски МРЗ", коментира Иванов.
За реформа в осигурителните вноски за пенсиите настояват от КНСБ.
"От следващата година увеличение на осигурителната вноска, всяка година през година с един процентен пункт", каза Пламен Димитров, цитиран от БНТ.
Крайната цел е до 2045 г. да се стабилизират капиталовите схеми, при което Държавния фонд "Пенсии" да осигурява 55% заместване на последния получаван доход, втория стълб да дава 15-20 на сто, а третия – добавка от 10 процента. Така пенсионираното лице да получава между около 85% заместен доход като пенсия.
