Ключовата дума на Брюксел за усвояването им е неотложност
Въглищните региони на България имат достъп до 5 млрд. евро за прехода към нисковъглеродна икономика. Европейското финансиране е от Фонда за справедлив преход, Националния план за възстановяване и устойчивост, Кохезионните фондове. Това, което Европейската комисия ни казва, е неотложност. Това заяви Йорданка Чобанова - ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, по време на международната конференция „Възможности за справедлив преход отвъд границите", организирана от „Бранд Медиа България". Събитието е част от проекта "Преход на възможностите", финансиран с европейски средства.
Без политическа ангажираност и активност се подлага на сериозен риск достъпа на България до огромните финансови ресурси, които са налични, каза още Чобанова.
"Призовавам, когато говорим за енергиен преход, да използваме както думите справедливост честност. Трябва да бъдем честни и отговорни, защото най-вероятно след няколко години ще се питаме какво направихме, какво постигнахме и какво се случи с всички семейства, които ще бъдат засегнати от този преход", заяви при откриване на форума Боян Томов - управител на „Бранд Медия България".
Той допълни, че докато политическите процеси текат и страната ни върви от избори на избори, се използва само популизъм. „Тази дума обаче няма да помогне на тези български семейства, които трябва да се преквалифицират и да намерят нова работа, да намерят новия си дом, защото преходът чука на врата им", заяви Томов.
На форума стана дума и за доклада за въглищните региони, чието изготвяне бе възложено от Народното събрание на правителството.
В изложението си Чобанова припомни, че България, както много други европейски държави, има въглищната енергетика и други въглеродоинтензивни индустрии. "В продължение на десетилетия тези традиционни за нашата икономика сектори са създавали заетост, били са двигател на икономически растеж и са осигурявали енергия за нашите домове. Днес обаче трябва да преминем пред този преход не само заради екологични съображения, а защото европейските икономики и други наши големи конкуренти се движат с изключително бърза скорост в свят, изграден от модерни технологии, иновативни индустрии и ние, за да бъдем мощни, силни, трябва да преминем към този преход", коментира ръководителят на Представителството на ЕК у нас.
В основата на тази трансформация е Зеленият пакт, който има грижата за хората. „За да се направи този преход справедлив, означава да има силна грижа за хората, и Европейската комисия отделя значителен финансов ресурс. Финансовата подкрепа е налице и логиката е да не остане нито едно семейство, общност или регион без необходимата подкрепа, така че този проект действително да бъде плавен и да не предизвика сътресения", добави Чобанова. Тя настоя за решителни действия и подчерта, че моментът за тях е сега.
Чобанова даде примери за възможностите в различни региони. Планът за справедлив преход на Стара Загора предвижда изграждането на фотоволтаични паркове и системи за съхранение на енергия. В Перник е предвидена подкрепа за малки и средни предприятия за научно-изследователска и развойна дейност. В Кюстендил се планира изграждането на индустриален парк с фокус върху чистите технологии, както и подкрепа за МСП, произвеждащи енергия от възобновяеми източници.
Това финансиране е не просто за отказ от въглища, а за инвестиции в едно по-иновативно и модерно бъдеще на България, което, смятам че всички български граждани заслужават, добави Чобанова.
Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов поясни, че изготвянето на енергийната стратегия върви в комплект с актуализирането на Интегрирания план за климат и енергетика, както и с промените в Националния план за възстановяване и устойчивост, както и с изготвянето на предложенията до ЕК по новата глава REpowerEU, проектите в която би трябвало да получат одобрение от Брюксел.
Той изброи и промените в реформите в плана, една от важните е изваждането на преносните оператори "Булгартрансгаз" и ЕСО от Българския енергиен холдинг и и създаването на на нов с тях. Като успех се смята, че е отпаднало изискването на конкретно намаляване на емисии на промишлените предприятия, както и изискването на свиване с 40% за държавата до края на 2025 г. на база 2019 г.
Той спомена и основните инвестиции в частта за нисковъглеродната енергетика, като двигател за растеж. Те са в енергийната ефективност, в системите за съхранение на енергия, както и в проектите за възобновяеми източници и батерии.
Ненов каза още, че с промените в плана за възстановяване е постигнат пробив, като част от проектите са прехвърлени за финансиране по RеPowerEU и така се е отворила възможност 258 млн. евро да отидат за рекултивация на засегнатите от минната дейност терени. За да се инвестират обаче тези суми, ще се създаде държавна компания. Други 200 млн. евро са предвидени също за инвестиции в подготовка на минни терени за индустриална дейност. Те част от 1,2 млрд. евро от Фонда за справедлив преход. Достъпът до тези 458 млн. евро ще се отвори след приемане на промените в плана от Европейската комисия. Той очаква това да стане до края на годината. Новосъздадената държавна компания ще управлява цялата сума от плана за възстановяване и от фонда, те са за трите въглищни региона - Стара Загора, Перник, Кюстендил.
По повод гласуваните от парламента 1 млрд. лв. в рамките на 4 г. от бюджета за рекултивация на терени в мини "Марица-изток" Ненов смята, че с тях трябва да се поизчака, защото първо трябва да се направят инвестициите по плана за възстановяване. За тях срокът е да края на август 2026 г.
Европейската комисия е подкрепила зеления преход с финансиране, но основните задачи за решаване са у нас, каза председателят на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков. Въглищата си отиват и този процес върви по-бързо, отколкото ние мислихме, и доказателствата са много, каза още енергийният експерт. По думите му трябва да положим максимални усилия като общество и да се взимат държавни решения, за да може този преход да е справедлив за всички.
Той припомни концепцията на зелената сделка, че „никой няма да бъде забравен и изоставен". Нейков открои проблемите, които бизнесът среща, за да реализира големи вятърни и слънчеви централи в България. Той даде пример със соларния парк с мощност 400 мегавата край Априлци, който също е срещнал трудности. Според него десетки хиляди мегавата слънчеви мощности имат проблем с присъединяването към мрежата.
В дебата за прехода на въглищните региони се включиха областните управители на Перник и Кюстендил и двама зам.-кметове на двете общини.
Александър Пандурски - областен управител на Кюстендил, заяви, че се тревожи от бавния темп. Той се върна на затварянето на рудниците в Бобов дол преди години, когато никой не е помогнал на освободените миньори. Част от останалите без работа хора се преместили в София, други - в чужбина. В района са останали онези, които са понесли последствията от работата под земята. Загубихме болницата в Бобов дол, не успяхме да отворим център за спешна помощ, въпреки осигурено европейско финансиране, посочи Пандурски.
По повод териториалните планове за справедлив преход и изпълнението им той заяви, че иска от държавата да не пречи. Той заяви, че в региона ще се открива голяма фотоволтаична инсталация, както и че ще се строи газово отклонение, което означава възможност за работа. По повод преквалификацията на миньорите той коментира отново бавните темпове и че е трябвало да започне от началото на годината, а процедурите още не са приключили.
Зам.-кметът на Кюстендил Николай Дочев съобщи, че е в процес на одобрение е създаването на високотехнологичен парк, предвижда се и център за научно-изследователска дейност. Мечтата на общината е да се осигури работа не само на хората, които са освободени от мините, а и за техните деца, което означава да се развие такъв бизнес, че те да са мотивирани да останат.
Областният управител на Перник Людмил Веселинов се похвали с новооткритият тези дни фотоволтаичен парк с батерии. Припомни, че Перник е град на иновациите. Зам.-кметът на града Стефан Кръстев припомни, че първоначално Перник не е бил включен във фонда за справедлив преход, станало е едва през септември 2020 г. Той се спря на новата индустриална зона на града, автобусите на градския транспорт, част от които вървят с метан, а другите са електрически.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
