България е на второ място след Полша по поскъпване на жилищата
В Русе - един от шестте български града с население над 120 хиляди души, цените на жилищата през второто тримесечие са се вдигнали с 13,2% в сравнение с първото, а спрямо година по-рано
ръстът е достигнал рекордните 22,1%
Това показва индексът за цените на жилищата през второто тримесечие, публикуван от НСИ във вторник.
В останалите големи градове годишният ръст на цените продължава да бъде около същите стойности, макар че на тримесечна база, ако изключим Русе, е почти незабележим (виж инфографиката).
Причината за тази доста голяма разлика е, че в Русе съвсем доскоро нямаше много голямо строителство, а и активен пазар - той
започна да се съживява малко по-късно,
отколкото в София, Пловдив, Варна и Бургас и на практика в Русе едва сега достигна пика си.
Средното за страната поскъпване на жилищата през второто тримесечие на 2024 г. е 15,1% и на практика за цените изобщо не може да се каже, че са се успокоили.
България продължава да бъде на второ място в Евросъюза по поскъпване на жилищата след Полша, където годишното им нарастване е с 18%.
Има само 2-3 страни членки, в които годишният ръст е близо до 10 процента, но все пак по-ниско, а средното поскъпване в ЕС е едва 1,3%.
Вълната на поскъпването на имотите в Европа
вече отмина
благодарение на затягането на лихвената политика от страна на Европейската централна банка. За да успокои инфлацията, тя започна да вдига основната лихва още през втората половина на 2022 г. и едва напоследък
лихвите по ипотеките спряха да растат
У нас това не само не се случи, но в момента средната лихва по ипотечните кредити е най-ниската за държавите-членки на ЕС, и една от най-ниските на континента.
Публикуваните от НСИ данни за ръста на имотните цени съвпадат с рекордния ръст на отпуснатите ипотечни кредити. Те се увеличиха през първото полугодие с близо 25% за година и прескочиха 22 млрд. лв.
Анализът на второто тримесечие, направен от БНБ, показва, че кредитната активност допълнително се е ускорила през периода април-юни и това накара централната банка
да въведе от 1 октомври нови правила
при отпускане на ипотечни кредити, като комбинацията от тях може да доведе до около 5% намаляване на отпусканите кредити.
Освен таван от 85% от стойността на имота, чиято покупка банката може да финансира, се слага таван от 30 години за изплащане на такива кредити вместо досегашните 35 години.