На прага на зимния сезон България очаква възходяща тенденция в броя на посещенията на български и чуждестранни туристи по зимните ни курорти да се запази и през 2024/2025 година, пише БТА.
В средата на април тази година Министерството на туризма съобщи, че за периода 1 декември 2023 г. - 25 март 2024 г., регистрациите на туристи у нас са над 1,8 милиона, като на годишна основа най-значителен е бил ръстът на турските туристи у нас - с 29,1 на сто. В средата на септември служебният министър на туризма Евтим Милошев напомни, че само от един от водещите за зимния ни туризъм пазари - Турция, посещенията в периода 1 декември 2023 г. - 25 март 2024 г. са били над 53 000 и прогнозира, че през предстоящия зимен сезон има потенциал гостите от тази страна да бъдат много повече.
Дали обаче са решени натрупаните с години проблеми пред зимните ни курорти и какви са новите, ще стане известно на предстоящото от 11:00 ч. днес изнесено заседание на Комисията по туризъм на Народното събрание в заседателната зала на хотел "Рила" в к.к."Боровец". Темата на заседанието е: "Предизвикателства и перспективи пред туристическия бранш в началото на зимен сезон 2024 – 2025 г.". В дискусията ще има политическо и експертно представителство на Министерството на туризма, представители на браншови организации, бизнеса и общините, съобщиха от парламента на интернет страницата си.
Председателят на парламентарната Комисия по туризъм Цончо Ганев (ПГ на "Възраждане") съобщи на последното заседание на комисията, че за участие в днешната среща са поканени кметовете на София, Банско, Самоков, Смолян, Чепеларе, Добринище, Разлог, представители на туристически асоциации. Целта на това заседание е комисията да изслуша притесненията и очакванията на зимните курорти, Министерството на туризма да е там и също да ги чуе, допълни тогава Ганев.
Зимната статистика за сезон 2023/2024
За периода 1 декември 2023 г. - 25 март 2024 г. наред с отчетения най-значителен ръст на турските туристи, увеличение - с 18,7 на сто, има и при гостите от Италия, чийто интерес е насочен основно към градския туризъм в София. Ръст от 3 на сто е отбелязан при българските туристи, от Великобритания посещенията са с 1 процент повече, страната ни са посетили и 4,6 на сто повече туристи от Република Северна Македония. Ръст има и от германския и сръбския пазари, съответно - с 9,7 на сто и 10,7 на сто.
През изминалия зимен туристически сезон в страната са пристигнали по-малко туристи от Румъния, Гърция, но най-сериозен е бил спадът от Израел - с 62,6 на сто, отчетоха от Министерството в средата на април тази година.
От началото на декември 2023 г. до 25 март 2024 г. най-предпочитаната дестинация е била Столична община, която отчита 329 000 туристи, след нея се нареждат общините Банско, Велинград, Самоков, Смолян, Чепеларе и Варна, сочат още данни от статистиката на Министерството на туризма. Сред ски курортите ни най-посещаван е Банско, следван от Самоков (включително Боровец), Смолян и Чепеларе, като в посочените ски курорти най-много са регистрациите на българските туристи.
Градският, културният и бизнес туризмът са имали особено важно значение през миналия зимен сезон, посочват от ведомството. Общо седем общини - Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе и Стара Загора са привлекли близо 35 на сто от всички туристи по текущи данни за миналия зимен сезон. Делът на пътуванията до зимните ни курорти предимно с цел ски туризъм е над 19 на сто. Значителен интерес е имало към осем СПА дестинации във вътрешността на страната, които са привлекли малко над 19 на сто от всички туристи, а останалите близо 27 на сто са пътували до други дестинации в страната, сочат още данните на Министерството от април тази година.
Законодателната, изпълнителната и местните власти в търсене на решения
Няколко години поред Комисията по туризъм в парламента организира дискусии, посветени както на зимния, така и на летния туристически сезон. Част от поставените от бизнеса и общините проблеми намират решение, други обаче по различни причини "изплуват" на всяко едно от заседанията на комисията в различни парламенти. Сред тях са данъчни, инфраструктурни, кадрови проблеми.
През втората половина на ноември миналата година на заседание на Комисията то туризъм на тема "Подготовка за зимен туристически сезон 2023-2024 г. - перспективи и предизвикателства" стана известно, че основните ски курорти на България са готови за зимния туристически сезон. Проблемите на някои от зимните ни курорти са същите каквито бяха и през миналата година, а за някои тях - и от над 30 зими. Те са свързани най-вече с развитието на ски инфраструктурата, която пречи дестинация България да стане конкурентна на западните държави в сектора на зимния туризъм. За целта обаче трябва да бъдат направени промени в редица закони. Част от тях бяха подготвени, а други предстои да се разработят, като в този процес са ангажирани редица ведомства, беше съобщено по време на обсъждане в парламентарната Комисия по туризъм на зимния сезон 2023/2024.
Тогава изпълнителният директор на "Витоша ски" АД Ян Калчев заяви, че положението на Витоша през последните двадесет години е изчакване на промяна на закони и концепции и липса на визия за планината. Витоша вече не е никакъв курорт, а през 80-те години (на 20 век - бел. ред.) туристическата база през зимата беше запълнена в продължение на пет месеца, каза Калчев. Съоръжения и проекти са "на трупчета" заради липса на време - краткият живот на няколко парламента, както и на организация, а в това време много съоръжения остаряха и поддръжката им вече е невъзможна, каза тогава Калчев. Той отбеляза необходимостта от законова промяна във връзка със ски съоръженията.
На същото заседание на Комисията областният управител на Област София тогава Юлиян Леков акцентира върху проблема с довеждащия път София - Боровец, който по думите му е в много лошо състояние и изрази надежда след предприетите мерки следваща година да започне основният му ремонт.
Банско посреща зимата с готови за работа съоръжения, които са минали профилактика, в готовност са и оръдията за сняг, каза тогава Мая Христоскова, изпълнителен директор на "Юлен" АД. Очакваме много туристи заради кръговете от световната купа през февруари, допълни тя. Христоскова постави въпроса за втори лифт заради огромното струпване от чакащи пред сегашния. От двадесет години няма построени нови лифтове, това означава, че има нещо кардинално сбъркано, каза тогава кметът на община Банско Стойчо Баненски на заседанието на комисията миналата година. Христо Зайков, заместник-кмет на община Разлог, постави проблема със спирането на тока в с. Баня, липсата на екологичен и "може би дотиран от държава транспорт" между Разлог, Банско и Белица, който да бъде използван и от туристите. Проблем, свързан с липсата на работна ръка, е нежеланието на кандидатите за работа да сключват трудови договори, защото междувременно са на трудовата борса след краткотрайна работа в западни курорти. ВиК проблемите и високата цена на водата във връзка с водните асоциации, също бяха сред откроените от заместник-кмета на Разлог проблеми.
Мариян Беляков, изпълнителен директор на "Пампорово" АД посочи на миналогодишното заседание на комисията необходимостта от изграждането на нови лифтови съоръжения и даде пример с възможност, уредена в Закона за енергетиката за линейните съоръжения, които по думите му са сходни на лифтовите стълбове, като изтъкна необходимостта и за тези съоръжения да бъде облекчен режимът за изграждане. За да бъде построен един нов лифт, се минава през ада, образно илюстрира тогава той процедурите. Други проблеми пред развитието на зимните ни курорти бяха свързани с темата за промяната на предназначението на горските територии, както и като цяло с дефиницията "национален курорт", допълни той.
Междувременно миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в Закона за туризма, внесени от депутати от ГЕРБ-СДС, с които се уреждат критериите и реда за обявяване на национален курорт. Измененията предвиждат обявяването на национален курорт да става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Заявлението за обявяване на национален курорт се подава от кмета на съответната община, на чиято територия попада курортът или части от него, след решение на общинския съвет, предвижда още законопроектът.
Кадровият проблем
По демографски причини, а и не само, проблемът с кадрите в туризма в България от години се задълбочава. По данни на Министерството на туризма от миналата годината близо 170 000 души работят в сектор "Туризъм", като към него има много свързани браншове, а кадровият недостиг е между 30 и 35 процента. Причините за този дефицит са комплексни, те са свързани с имиджа на сектора, заплатите, неговия сезонен характер, посочи в средата на февруари 2023 г. тогавашният министърът на туризма Илин Димитров. В търсене на кадри бизнесът се обръща към Киргизстан, Казахстан, Узбекистан, Индия, Непал, като междувременно през втората половина на април тази година парламентът прие промени в Закона за чужденците в Република България, с които се позволи на работниците от трети страни да удължават престоя си в страната с цел да гарантират обслужване на целия туристически сезон. С промените бе създадена правна възможност чужденец, който пребивава на територията на България и притежава разрешение за пребиваване, различно от Eдинно разрешение за пребиваване и работа, висококвалифицирана заетост и вътрешнокорпоративен трансфер, да кандидатства за пребиваване, без да е необходимо да напуска територията на страната. Предвижда се и възможност за удължаване срока на пребиваване на чужденци, извършващи сезонна работа за срок до 90 дни и влезли с виза за краткосрочно пребиваване.
В началото на август тази година служебният министърът на туризма Евтим Милошев и заместник-министърът на външните работи Мария Ангелиева продължиха диалога между двете институции с цел облекчаване на туристическия сектор. На срещата бяха обсъдени мерките, които предприема външно министерство за облекчаване работата на консулските служби в трети страни, в които постъпват множество заявки за ангажиране на работна ръка в България. Тогава министър Милошев подчерта, че от рано трябва да бъдат обсъдени действията на държавата от всички институции, от които зависи издаването на визи за работници от трети страни не само за следващия летен сезон през 2025 г., но и за предстоящия зимен сезон. Целта е да се изготви работещ механизъм за по-ефективна процедура по наемането на работници, което ще облекчи както предстоящия зимен туристическия сезон, така и летния през 2025 г.
