Ресорната парламентарна комисия прие на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, внесен от Костадин Костадинов (ПГ на "Възраждане") и група народни представители на 4 юли.
Комисията започна работа с два часа по-късно от обявеното на страницата на парламента заради продължителни дебати в пленарна зала на проекта на решение за освобождаване на Антон Славчев като изпълняващ функциите председател на Комисията за противодействие на корупцията и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и като член на двата органа.
В началото на септември Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, който цели прекратяване на злоупотребите с адресна регистрация.
С него се създава възможност по искане на собственика на имота да бъде заличена адресната регистрация на лица, пребивавали на адреса на имота, но които не са се дерегистрирали от него. Предвижда се и задължение за актуализиране в срок на постоянния и настоящия адрес на всяко лице, както и възможност за регистрация по постоянен адрес въз основа на сключен договор за наем.
Между двете четения в Комисията постъпиха две предложения за промени в законопроекта - на Деница Сачева (ПГ на ГЕРБ - СДС), Божидар Божанов (ПГ на ПП -ДБ) и Александър Ненков (ПГ на ГЕРБ - СДС), и на Божидар Божанов и Мартин Димитров (ПГ на ПП -ДБ).
Сред приетите предложения със съответните промени, предложени от комисията, беше това на Сачева, Божанов и Ненков, което предвижда собственикът на недвижим имот има право да изиска заличаване регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, пише БТА.
Прието бе и друго предложение на тримата депутати, според което българските граждани с настоящ адрес в чужбина, които са вписани в регистъра на населението, но не могат да посочат постоянен адрес в България, да могат да заявят служебен адрес в общината, където са имали последна адресна регистрация преди напускане на страната. За чужденци, получили статут на бежанец, хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в България, при вписване за първи път в регистъра на населението, ако не могат да посочат адрес в България, след подадено от тях заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес, е предвидено да се регистрират на служебен адрес в общината, където пребивават.
Не беше прието предложението на Божидар Божанов и Мартин Димитров с промени в този закон да се направят изменения в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия. Божанов мотивира предложението с това, че заради това че през последните избори ЦИК не е предоставяла достатъчно информация на Комисията по досиетата, се посочва изрично каква част от личните данни следва да се предоставят при проверка за принадлежност към Държавна сигурност или Българската армия, а именно: "посочват се трите имена, единния граждански номер и от коя партия, коалиция или инициативен комитет е издигнат всеки регистриран кандидат".
Комисията прие на първо четене включения днес в дневния ред на заседанието й Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2024 г., внесен от Министерски съвет на 18 септември. Промените са във връзка с инвестиционната програма за общински проекти, като броят на проектите в съответното приложение по ЗДБРБ се увеличава с 349 или от 2 536 утвърдените по приложението проекти стават 2 885, се посочва в мотивите към проектозакона. С изменението на Инвестиционната програма за общински проекти прогнозният размер на проектите за целия период става 7 394,9 млн. лв., в т.ч. 4 527,7 млн. лв. за 2024 г., от които 747 539,7 хил. лв. средства по ЕС проекти, или 3,8 млрд. лв. без ЕС проектите.
Председателят на Комисията Андрей Цеков (ПГ на ПП-ДБ) изтъкна необходимостта занапред да се намери подходящата правна рамка за изпълнението на инвестиционната програма, включително и институционална такава.
Членовете на комисията не приеха на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Любен Иванов (ПГ на ПП - ДБ) и група народни представители на 12 септември 2024 г. С промените се предлага да бъде разрешено извършването на обществен превоз на пътниците с леки автомобили от категорията М1 с от 5 до 8 места, без мястото за сядане на водача. Тази промяна ще подобри транспортната свързаност на малките населени места и ще бъде предпоставка за намаляване на нерегламентираните превози, извършвани от лица, които не притежават лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, посочват вносителите на проектозакона.
