Мнозинството от българите заявяват устойчиво доверие към демократичните модели, към ЕС и в по-общ план към демократичния свят.
Водещи по доверие сред българското общество са европейски демокрации като Германия (50%), Франция (39%), Великобритания (37%). Това са част от изводите от редовния мониторинг на „Галъп интернешънъл болкан" по значимите ориентири на масовото съзнание. Поредният сондаж е правен в началото на септември в национална извадка с интервюта „лице в лице" с таблети.
Социолозите отчитат, че има задълбочаване на недоверието на българите към Русия, което започна да нараства след началото на руската агресия срещу Украйна. Настоящото изследване регистрира 30% доверие, а съпоставката с аналогичните данни от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. показва намаляване на доверието към тази страна.
Изследователската практика показва, че независимо от влиянието, което оказва текущата американска политика върху нагласите на българите, при две различни администрации, на Доналд Тръмп и на Джо Байдън, за периода от 2016 г. досега, доверието към САЩ е устойчиво и се движи в рамките на 26-31%. Доверието в Европейския съюз остава традиционно високо – за периода от септември 2023 до септември 2024 г., се наблюдава повишение от 54,2% на 59,5%. За същия период се е увеличило и доверието в НАТО – от 32% на 40,1%. Отчетливи са поколенческите и политически разделения по оста Запад-Изток, Демокрация-Автокрация.
Ако българите бяха изправени пред хипотетичен избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и пр., 25,5% не могат да определят коя алтернатива предпочитат, а едва 17,1% биха избрали друг тип интеграционни общности около Русия и Китай.
Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едва 23,6% от българите и значително недоверие от 52,4%. Това може да се обясни както с недостатъчното познаване и културните различия, така и със заявеното предпочитание на мнозинството от българите към демократичните модели в Европа.
*Изследването е проведено между 28 август и 5 септември 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
