Само 80 подкрепиха идеята на ИТН за снижаване критериите за допитванията
След два часа спорове по темата за референдумите депутатите решиха да не променят правилата за провеждането им. Дебатът обаче бе изключително разгорещен, размениха се обвинения за шушляци, прошляци и др.
При първото гласуване имаше само 75 за, 28 против и 77 въздържали се. При прегласуването съгласните станаха 81 ("Възраждане", ИТН, независими, БСП и 9 от ГЕРБ), против 30 (25 от ПП-ДБ и 5 от ГЕРБ) и въздържалите се - 80.
Дали да има референдуми по външно политически теми - зависи от въпроса и дали би бил допустим, смята Надежда Йорданова от ДБ.
Звезделина Каравелова от "Възраждане" заяви, че обществото жадувало за референдуми. "Ако г-жа Константинова (Калина Константинова от ПП- бел.ред. ) бе на комисията, на която по принцип е разпределена, щяхте да знаете, че г-жа Кърпачева каза, че ще направи предложение преди второ четене - за равнопоставено време в медиите, за да се видят двете точки", атакува тя Йорданова. И я обвини, че може би са овладявали държава. "Комисията за прякото участие на гражданите не успя да се събере месец и половина. 2 заседания бяха осуетени, защото не можа да се събере кворум Къде бяха ПП-ДБ, ГЕРБ, и БСП, които така или аначе са се разцепили?", ядоса се депутатката. "Заради вас избирателната активност е брутално ниска",каза тя. 70% от хората в пленарната зала били абсолютни лицемери, според Каравелова.
Станислав Балабанов от ИТН пък не се съгласи с тезата й за комисията - на последното заседание кворумът се осъществил с "Възраждане", ИТН и ГЕРБ. 5 пъти се опитвал да събере комисията, но особено представителите на ПП-ДБ не присъствали. Той също атакува Константинова. "Тя на какво бе министър - на ефективното управление. В комсията тя има 0% ефективност", каза той.
Божидар Божанов посика да подобрят закона, а не да го превръщат в предизборна кампания. И обеща преди второ четене да вкарат текст за референдумите да има дистанционно електронно гласуване.
"Ще предложим електронна подписка. Не просто да се разписват хората на лист хартия, а от вкъщи да могат да се присъединят към подписката, по начин, който гарантира сигурността им. Това трябва да е добре осмислено усилие, а не стихийни опити", добави още депутатът от ДБ.
Всичките ви предложения са предизборна кампания, ядоса се Тошко Йорданов от ИТН. И определи дори законодателството на ПП-ДБ в антикорупционните закони като "скапано". "Вкарайте тия предложения - електронно гласуване, електронни подписи. Но тоя закон трябва да се приеме, имаме време да вкараме и поправките. Предизборно говорене е ако това не се случи. Чудите се как да го завъртите, че да не го приемете", каза той.
Според него и антикорупционните закони нямало как да станат за ден, особено с обследването. "Всичко при вас е предизборно. На парламентарната ви група грам доверие не може да ви имаме, вие въртите всичко по-бързо от вентилатор, човек не може да ви хване на къде въртите", заяви Йорданов по адрес на ПП-ДБ.
Иван Кючуков от ИТН посочи, че електронното гласуване и електронната идентификация няма да се случи скоро. "За последните 4 г бяха изхарчени милиони за електронна идентификация, а тя е на нула. Като започна тази акция бяхте и министър на електронното управление, г-н Божанов. Какво направихте за придвижване поне на електронната идентификация, а сега им казвате, че ще се прави електронно гласуване? Ние сме на светлинни години от това", заяви депутатът.
Божанов призна, че електронната идентификация все още не е случил. Като бил министър, възложил изграждането на мобилно приложение за това, то щяло да е готово ако ИТН не били излезли от правителството и съборили кабинета. Дистанционното електронно гласуване било в програмата им, водил кореспонденция и срещи с ЦИК по темата. "За 7-те месеца, които имахме като правителство бе свършена доста работа, ако то бе продължило щяхме да имаме електронен идентификатор, а може би и гласуване", защити се той.
Петър Петров от "Възраждане" видя политическа демагогия и лицемерие. И започна да цитира идентични на дискутираните текстове и мотивировката за тях, но вкарани през март и с подписите на двама депутати от ДБ - Манол Пейков и Александър Симидчиев.
Тома Биков от ГЕРБ констатира, че през последните седмици 50-ото НС сякаш се е отдало на желанието си да взима стратегически решения. "Законът за референдумите е такъв тип - стратегическо решение, което размества баланса на политическата система и дава по-голям дял на представителната демокрация, уточни той. Според него изказващите нямали ясна визия какво ще се случи след това. Звучало добре суверенът да взима решения. "Тези решения дори в рамките на пряка демокрация ще се взимат от мнозинство, не от целия народ. Те ще са категорични няма да могат да се проемнят", предупреди обаче Биков.
Според него свалянето на критериите и да се свиква референдум по почти всичко не било добре. Швейцарският модел нямал нищо общо с нас, живели сме в различни пространства векове наред, за да пренасяме практики от Швейцария.
"Не особено успешно израждаме представителна демокрация. Ние през 3-4 мес свикваме този народ за парламентарни избори, той всеки път дава различна подкрепа. Собствените ни избиратели са ни дали мандат и смятат, че не сме го изпълнили. Това е принципът, по който работи представителната демокрация, която е много по-гъвкава форма. Пряката демокрация е много по-сложен инструмент на политиката. При положение, че не сме в състояние да се справим с представителната демокрация, да се вслушваме в обществото с неговата цялост и да превръщаме тази обществена воля в пол решения.. Не може да се справим с нея, да си преведем на политически език какво иска обществото в своята цялост от нас и дори се опитваме да се освободим от тази политическа отговорност като я прехвърляме на народа с референдум. Кой ще носи отговорност за стратегическите решение, които ще бъдат взети на национален референдум", попита депутатът.
Според Биков местните референдуми често били за нови общини. "От 260 ще станат 350, те хора нямат ама стават общини. Трябва да помислим как да оптимизираме броя на общините, а не да ги разширяваме. Но хората на това населено място си искат община", смята той.
Тошко Йорданов заяви, че говорят откровени глупости и изпълняват политическа поръчка.
Явор Божанков от ПП-ДБ смята, че референдумите са девалвирали като инструмент на гражданското общество, защото партиите започнали системно да злоупотребяват с тях. ИТН ангажирали огромна политическа енергия, че няма да правят партия, след това референдумът им се превърнал в платформа за политическа партия. Днес партийната субсидия ИТН не я дарява, а си я прибира цялата, атакува той. На някой можело а му хрумне да не се плашат данъци, затова сега имало ограничения какво да се пита, смята депутатът.
Балабанов от ИТН го нарече жалкар. "Беше изправен "за" тогавашния наш референдум, беше много "за", сега искаш да го отхвърлиш. Нека да си за пример твоята същност колко е жалка", каза той. ПП-ДБ спирали намаляването на субсидията докато били с ИТН в кабинет.
Павела Митова от ИТН пък вметна че нямало защо да броят думите на Божанков, защото "днес е комунист, утре е демократ".
Митова, обясни на тоя шушляк за какво става дума, каза й Тошко Йорданов, с което си спечели устна забележка от председателстващата заседанието Росица Кирилова.
"Ако народът смяташе, че вашето поведението е правилно, от първа политическа сила нямаше да сте на границата между живота и смъртта", отвърна им Божанков.
Митова се включи, че не знае кой точно пушляк визирате. "Ще обясня на всеки един шушляк. Като сравня различните европейски практики. За национален референдум са необходими 400 хил. подписа и се изискват 3 мес. Това е недостатъчно, в повечето европейски държави е 6 мес, а подписите са значително по-малък процент от населението на държавата", каза тя.
Във Финландия било 6 мес. и 50 хил подписа - 0,9% от населението. В Италия подписите са 500 хил , но това е 0,8% от населението и имат пак 6 мес. за събирането им. В Словения има 35 дни за събиране на подписи, но се искат 5000 или 0,2% от населението. За отмяна на закон трябват 40 000 подписа, за конституционни промени - 30 000 подписа. Само в Литва искали процентно повече подкрепя спрямо населението - трябват 300 хил или 10% от население, обобщи Митова "на шушляците".
Божанков и Цончо Ганев от "Възраждане" си размениха обвинения кои за чие посолство и НПО работи.
Иван Иванов от БСП заяви, че ще подкрепят текстовете, защото били автори на законопроекта. "Първият валиден референдум бе от БСП - за построяването на АЕЦ Белене и бе хвърлен от колегите от ГЕРБ в коша. Начинът, по който промотирате тази теза не е полезен, но това е правилната посока", скастри ги той за тона по дебата. От ИТН си изложили правилно тезите, но начинът по който това ставало в зала бил отблъскващ.
В опит да спечели повече подкрепа за предложението си, Тошко Йорданов се обърна към ПП-ДБ и ДПС. "Това е първо гласуване, после може да има промени, това е знак към обществото. Партиите трябва да намират съгласие, а не да си гледат тясно партийните интереси. Това няма да попречи на нито една от вашите партии да си се развива. Никоя партия няма да може да прави каквото си иска сама в близко бъдеще", заплаши ги той.
Росица Кирилова от ГЕРБ обясни, че е гласувала "за", вярвайки, че пряката демокрация е важна. Освен това участвала в събирането на подписи за различни референдуми. "Но имаме дълъг път като общество да извървим докато въведем правила, с които да предотвратим злоупотребата с този инструмент на демокрация", каза депутатката.
"За ДПС ни е ясно, че не са демократи. За ПП-ДБ, които се кичат, че са най-големите демократи. Тази демократична формация отказва да има лесно провеждане на референдуми", обобщи Ангел Георгиев от "Възраждане" и ги нарече псевдодемократи заради липсата на подкрепа.
Дебатът започна с опит от Надежда Йорданова от ДБ, която се опита да свали точката от дневния ред. Мотивът - липсвал доклад от водещата комисия - правната. И двумесечният срок за разглеждането му не бил изтекъл. "Законопроектът е внесен на 11 юли, но от 16 до 31 август НС бе във ваканция и сроковете не текат", настоя тя. Трудно може да отстраните тази точка служебно, затова предлагам тя да отпадне от дневния ред, обърна се тя към председателстващата заседанието Рая Назарян.
Павела Митова от ИТН се ядоса и призова точката да остане.
"Има пропуск на администрацията в тази част, няколко дни се разминава срокът", тя обаче уточни, че вчера точката бе предложена на гласуване и залата реши да влезе. "Г-жа Йорданова предлага процедурно отпадането й и аз я подлагам на гласуване", сложи край на спора шефката на НС.
Гласуването обаче не мина и точката остана в дневния ред.
