638 лв. да стане линията на бедност от 2025 г., предложи правителството. За тази година тя е 526 лв. и увеличението ще е 112 лв.
Предложението коментираха в студиото на Нова тв Щерю Ножаров, икономически експерт към БСК, Добромир Иванов от БЕСКО и икономистът Стоян Панчев.
На база линията на бедност се определят редица други плащания - на хора с ТЕЛК, на деца и ученици от уязвимите групи, пенсията за старост, много социални плащания, които засягат около 730 хиляди души. Това ще доведе до повишаване на социалните плащания, обясни Ножаров.
Нямаме представа колко от тези хора имат реална нужда, защото един от големите ни проблеми е, че България е с най-голям дял в сивата икономика - според изследване на ЕС е 1/3, коментира Добромир Иванов. В момента има стотици хиляди хора, които са гонени от съдебни изпълнители например, и не искат да бъдат осветлявани.
Нямаме реална картина и е работа на институциите да вкарват яснота. Даването на социални помощи на парче много рядко работи ефективно, смята той.
За 2023 г. 2 милиона работят в частния сектор - те плащат не само за себе си, но и за останалите 4 милиона, които са социално слаби, пенсионери и т.н. Неустойчиво е, когато заплатите в публичния сектор са по-големи, защото тези пари пак идват от частния реално. Проблем е, когато основният работодател е общината например, защото в обществения сектор парите пак идват от частния. И тези общини се превръщат във феодални, допълни той.
Внасянето на работна ръка от чужбина няма да увеличи заплатите, дори ще ги намали, коментираха експертите.
За IT сектора например имаме по-високи заплати от много страни в Европа.
Ако сравняваме по абсолютни стойности доходите в България, ще видим, че не са високи. Но ако сравняваме по паритетна покупателна спосочност - отчитаме стойността на стоките и услугите спрямо доходите, ще видим, че вместо да сме 2,5 пъти по-бедни, може да се окаже, че сме 80% по-бедни от средното в Европа, обясни Причината е, че услугите са 45% от цената на европейските, голяма част от стоките са по-евтини от средноевропейските, наемите, обясни Панчев. Сравнявайки по паритетна покупвателна способност, може да се окаже, че много сектори са по-добре от доста страни в Европа.
Пари срещу реформи и спиране на погрешната политика за 100% дивиденти от държавното предприятие, което увеличава още повече дефицита. Бюджетът трябва да разчита на други инструменти за пълнене, това трябва да се случи според Ножаров.
