Концепцията ни е 80% от нея да е за дивидент, казва председателят на УС на "АмонРа
Енерджи"
Нашето разбиране е, че фотоволтаичните централи трябва да са малки и средни и да са там,
където са потребителите
-Г-н Белелиев, през 2022 г. листвахте акции на “АмонРа Енерджи” (компанията е доставчик на фотоволтаични системи) на борсата, какво се случва две години след набирането на финансов ресурс?
- Тогава набрахме 3,111 млн. лв., идеята беше с тях да се реализират няколко проекта. Първият беше да направим логистична база в източната част на България, вторият - експанзия в държавите на Балканите.
- И докъде стигнахте?
- Избрахме и купихме терен от 10 дка в “Индустриален парк Шумен”, в момента правим проектиране, като сме минали фазата на идеен проект. Ако всичко върви по план, очаквам в началото на 2025 г. да сме готови с проекта, той да е минал съгласуване в общината и през пролетта на 2025 г. да започнем да строим. Разгърнатата площ ще бъде около 7000 кв. м и ще бъде логистична база с офис.
- А какво се случва с излизането ви на Балканите?
- От миналата година имаме дъщерно дружество в Румъния - “АмонРа Енерджи Ро”, което се развива успешно. В преговори сме за придобиване на наши партньори в Сърбия и в Северна Македония, планираме до края на годината да отворим собствено представителство в Северна Гърция. В Румъния купихме нашия дистрибутор, в Сърбия и Северна Македония искаме да направим същото. Това е по плана, за който събрахме тези пари.
- Тъй като сте публична компания, какво показват финансовите резултати?
- Вече е публикуван отчетът за шестмесечието, оборотът ни е като през миналата година, а като печалба сме доста по-добре. Имаме около 22 млн. лв. оборот за полугодието и около 2,5 млн. лв. печалба. Миналата година за нас беше доста неприятна откъм финансов резултат, имахме 1,5 млн. лв. печалба, при 6 млн. през 2022 г. при същия оборот. Причината е, че цените на всички компоненти за фотоволтаични централи вървяха надолу и ние през първите 6 месеца продавахме на загуба, защото цените падаха. Цените на фотоволтаичните панели вече са според нас на дъното, те паднаха 3 пъти - от 10 на 3 евроцента на ват пик. Затова миналата година ни трябваше да пробуксуваме. За разлика от много наши конкуренти не глътнахме вода, излязохме в края на годината на малка печалба, като тази година вървим нормално и това го показва първото шестмесечие.
- Как се справя човек при такъв срив на цените и подписани договори?
- Гълта си корема и продължава да тича напред, другият вариант е да обяви фалит. Ние превъртяхме колелото и сега сме на печалба. Миналата година за първите 6 месеца бяхме на 200 000 лв. печалба, тази година, при 22 млн. оборот, сме на 2,5 млн., което е нормалната печалба от 10% от оборота след разходите. Просто не трябва да се спира. Много фирми, и големи, в Западна Европа и у нас, спряха и загубиха страшно много пари. Ние също загубихме, но и спечелихме, така компенсирахме и сме в играта.
- Вашите акционери ще получат ли дивидент?
- Дивидента го разпределихме миналия месец. 1,5 млн. лв. са за акционерите за 2023 г., спазваме обещаното, че всяка година ще разпределяме дивидент. Надявам се догодина дивидентът да е 2-3 пъти по-голям. Тъй като нашата фирма е логистична и нямаме големи вложения в дълготрайни материални активи, сме взели решение до 80% от печалбата да я разпределяме като дивидент. По този начин акционерите ни стават съпричастни към печалбата, а не както при други компании, които го обещават след 10-15 г. Бизнес концепция ни е да плащаме веднага. Ако решим отново да правим по-големи инвестиции, пак ще искаме капитал от борсата. А печалбата на акционерите да се разпределя веднага и кеш.
- Защо сте избрали този модел, а не да инвестирате печалбата, а дребните акционери да чакат дивидент?
- Нашата философия е следната - когато искаш да инвестираш, търсиш пари от пазара, вземаш ги и инвестираш. Печалбата я връщаш под формата на реални пари на акционерите, защото всичко останало за мен са обещания, които могат или не да се случат. Повечето компании капитализират печалбата, обещават дивидент по-нататък. Нашата философия е - когато искаш да инвестираш, не го правиш с печалбата, а искаш пари от пазара и ако той ти повярва, инвестираш, а печалбата е награда за инвеститорите. Ако тръгнем да се разрастваме след тази инвестиция, ще търсим пари отново от пазара.
- Какви нови проекти разработва компанията?
- Има две нови направления, които ще обявим към края на годината, мога само леко да загатна за тях. Имаме предложения в бизнеса с мобилни зарядни станции с фотоволтаици, които са от големи пазари в Близкия изток. Другото е свързано с разработки за леко- и тежкотоварен транспорт на водород.
- Каква ви е прогнозата за развитие на пазара на фотоволтаиците?
- Пазарът се развива по-бурно, отколкото би трябвало да бъде. Често го казвам, ние, като държава, допускаме грешка, че се фокусираме върху големи проекти, тъй като тяхното балансиране е доста по-скъпо, те не са екологични, ако се правят на плодородна земя или изсичаш гора и да сложиш там фотоволтаици. И на практика потребителите не могат да почувстват никаква полза от това нещо. Нашето разбиране, то се е доказало с практиката в Западна Европа, е, че централите трябва да са малки и средни и да са там, където са потребителите.
- За солари върху покриви на блокове и къщи ли говорите?
- Ние ги свързваме предимно с фотоволтаици върху покриви на блокове и къщи, но най-големите са на фабриките, там се потребява, а не в полето. Така избягваме три неща - първото е балансирането, второто е екологични щети и трето - печели потребителят, а не някой инвеститор от Китай. Ние сме една от малкото държави в света, в Европа със сигурност, която още не е въвела “нет метъринг” (система, при която се произвежда енергия за собствено потребление, а излишъкът се вкарва в мрежата и след определен период се изравнява - ползваната външна и тази, която е отдадена -б.а.). Освен мен май никой не говори за нея, а тя работи успешно навсякъде в Европа и в много държави по света. Преди ви давах пример с Румъния, сега ще ви дам с Гърция. Има специална програма, например на Пелопонес, до Атина, изграждат централа и ако е енергийна общност (има ограничения до 5 мегавата), пренасят електроенергията ѝ в Халкидики, мрежовите такси са фиксирани и минимални.
- Процедурите за батерии на Министерството на иновациите и развитието и енергийното министерство няма ли да дадат тласък в развитието на този сегмент на съхранение на енергията?
- Те не се развиват по най-добрия начин, тъй като залагат на големи мощности, които не са на системния оператор - ЕСО, с които той да балансира системата, не са и за по-малки мощности, за да се включат повече фирми.
CV
Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на Съвета на директорите на "Централна енергоремонтна база" (ЦЕРБ) – най-старото българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката. Опитът му в сектора е близо 30-годишен. Бил е изпълнителен директор на "Техенерго", шеф на Надзорния съвет на "Енергоремонт холдинг", председател на Съвета на директорите на "Енергоремонт Варна" и "Енергоремонт Русе". През 2020 г. създава "АмонРа Енерджи" - сертифициран център за доставка на продукти и предоставяне на решения за соларна енергетика на Балканите и първата фотоволтаична фирма на БФБ. Председател е на Контролния съвет на КРИБ. Магистър по икономика от УНСС, където защитава и докторска степен на тема "Оценка на енергийната сигурност на България".
