Доверието в Църквата у нас към момента е 43,1 на сто при недоверие от 35,8 на сто и това я нарежда сред най-одобряваните институции у нас, сочат данни на "Галъп интернешънъл болкан".
Изследването е проведено между 1 и 9 август 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
Доверието сред най-младите обаче е ниско, коментират анализаторите. Данните, с които „Галъп интернешънъл болкан“ разполага, показват, че общото доверие в имиджа на Църквата у нас като цяло е положително, макар и често да е нарушавано в случаите на обществени скандали, свързани с образа на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и сериозни спадове в популярността, отбелязват експертите.
Според изследването Църквата и патриархът се ползват с обичайно благоприятните за такива институции нива на популярност, пише БТА.
Новият български патриарх Даниил се ползва с положителен рейтинг - доверие (30,6%) минус недоверие (27%) дава положително число и това е добра стартова позиция. Това е рядкост по отношение на публични фигури у нас, но в същото време е очаквано по отношение на религиозен лидер, коментират от "Галъп интернешънъл болкан". Оттам допълват, че все още обаче колебанието и непознаването са сериозни: 22,6% се колебаят, а 19,8% не са запознати или дори не са чували за личността на патриарха.
Три четвърти в страната се определят като православни, но малко под две трети декларират вяра в Бог. Това разминаване между самоопределянето като „православен“ (християнин) и заявената вяра в Бога произтича от обстоятелството, че Българската православна църква се възприема не само от верска гледна точка, като религиозна организация, но и от светска гледна точка – като историческа институция, неизменно свързана с българското общество и държавност, а в определена степен и като част от традиционната идентификация на българската народност. Нивата на декларирана вяра не се променят съществено в последните години у нас, посочват анализаторите.
75,3% у нас се определят като православни. Като мюсюлмани се определят 9,9%, а 11% твърдят, че не са религиозни. Останалите се разпределят между вероизповедания с по-малко разпространение. 59,5% твърдят, че вярват в Бог, а 27,5% не вярват. Останалите не са в състояние да определят. Данните са почти идентични на последното измерване преди две години. Така на практика се потвърждава многогодишното наблюдение, че православната принадлежност у нас очаквано се мисли повече като идентичност, отколкото единствено като вяра, коментират още анализаторите.
От "Галъп интернешънъл болкан" припомнят свое изследване, което показва, че по-общата вяра в божество е по-висока от декларативната религиозност и тук България не е изключение на глобалния фон. Проучването сега потвърждава очаквания ред на ценности – колективна принадлежност, вяра, религиозно усърдие, посочват експертите.
Една пета (19,7% ) от запитаните у нас твърдят, че често посещават богослужения, сочат наблюденията от сондажа на „Галъп интернешънъл болкан“ от традиционната програма на агенцията за изследване на важните обществени теми. Нарочно изследване следва да покаже какви са пропорциите в отделните религиозни групи, уточняват анализаторите.
