Кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините в Р България пледира да се разширят правомощията на кметовете
Предложението на ГЕРБ да бъде дадена 1 г. за пълното въвеждане на новата методика за определяне на таксата за битови отпадъци е разумно и необходимо. Наложителни са законови промени, за които общините настояват в разговорите с държавата в лицето на МРРБ и МФ и които са свързани с новата методика.
Реформата на такса смет не е еднократен акт, а процес, който изисква активното участие на държавата на ниво законодателни промени, на отговорните държавни институции, на бизнес структури, както и на цялото общество. Още от миналата година НСОРБ и общините се подготвят изключително сериозно за новия начин на изчисляване на таксата за битови отпадъци. Това задължение към местната власт е заложено в Закона за местните данъци и такси и Наредбата на МС за определяне на план-сметката за дейностите по чистотата. Реформата в сферата на управлението на отпадъците обаче е държавен ангажимент и е необходима ангажираност на всички страни в процеса. Така направена промяната - при действащия сега Закон за местните данъци и такси, щеше да означава между 3 и 10 пъти увеличение за българските граждани. А това не е справедливо.
Във всяка община са създадени екипи от общински експерти – еколози, финансисти и данъчни специалисти, както и ресорните зам.-кметове. Общините работят активно помежду си и с експертите на Информационно обслужване по проиграването на възможните модели за всяка община и за различните по характер зони в градовете. Местната власт набелязва дефицитните области - най-вече относно набирането на необходимата официална и коректна информация за законосъобразното и аргументирано изчисляване на дължимите такси за следващата година.
Първото законово изменение трябва да даде право на общините да получават безплатно и по електронен път цялата необходима официална информация от ГРАО, АГКК, НАП, НОИ и НСИ във връзка с определянето на таксата битови отпадъци. Работата на общините до момента показва между 5 и 30% съвпадение на данните от различните регистри, което налага допълнителна работа и време за тяхното съвместяване.
Второ: необходима е целенасочена държавна политика за инвестиции и значително подобряване и съществено разширяване на системата за разделно събиране на отпадъци, за да бъде ефективно приложен принципът “замърсителят плаща” и гражданите реално да бъдат стимулирани за разделно събиране на отпадъци и ползване на облекченията, свързани с това. Разделното събиране на отпадъците е възложено на лицензирани дружества, които също трябва да бъдат активни в процеса на трансформация. За общините е практически невъзможно сами и само със собствени средства да реформират системите за управление на отпадъците, а това е важно условие за оптимизиране на разходите и преодоляване на опасността от сериозно повишение на таксата. Към момента общините са сами в този процес.
Необходими са промени и в Закона за управление на отпадъците, целящи увеличаване на отговорността на организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки, които са ангажирани с организирането на разделното събиране на отпадъците, а също така трябва да бъдат разширени правомощията на кметовете да издават постановления на замърсителите. Нужно е по-подробно законодателно регламентиране на възможностите за ползване на отчисленията и обезпеченията за развитие на системата за управление на отпадъците и за оптимизиране на процесите по поддържане чистотата в общините.
НСОРБ настоява за приемане на промени в Закона за гражданската регистрация с цел осигуряване на съответствие на регистрациите и дерегистрациите на гражданите по постоянен и настоящ адрес с реалното местоживеене. Както и промени в Закона за етажната собственост с цел осигуряване на условия за коректно отразяване на живущите в етажните собствености в домовите книги, електронизиране на процесите и гарантиране на достъпа на общините до информацията от тях за целите на определянето на таксата битови отпадъци.
