Най-често напускат индийците, които са с отличен английски и лесно си намират по-платена работа в други държави от ЕС
Бегълците могат да се сдобият с черен печат в паспорта, ако бъдат заловени, но това е трудно
Шестима киргизстанци си тръгнали по тъмна доба от мястото, където живеели в курорта Албена. До скоро те били част от хотелския персонал и когато не дошли на работа на следващия ден, управителят проверил стаите им. Оказало се, че са си събрали багажа и са избягали.
Той сигнализирал управата на курорта, а оттам в качеството си на работодатели се обърнали към отдел “Миграция” на МВР. Така
след намесата на вътрешното министерство киргизстанците били върнати
от границата и продължили да работят.
Това е пореден случай по Българското Черноморие, при който наети от чужбина работници бягат или поне правят опит да избягат от България и да тръгнат към Европа.
Според източници от туристическия бранш вече е масова практика, поне когато изтече договорът на такива работници, те да тръгнат към Полша, Чехия, Унгария или другаде в търсене на по-добри условия на работа.
Други трима чуждестранни работници изчезнаха посред лято безследно от курорта Златни пясъци и още не могат да ги издирят.
“Има и такива, които са се цанили на работа в България, но се задържат само 2-3 седмици и после продължават към Западна Европа”, коментира пред “24 часа” председателката на Регионалната туристическа камара в Бургас Деляна Цонева. Броят им обаче бил малък и поне засега не се усеща като голяма липса на пазара на труда по морето.
Напускали предимно индийците, които владеят английски език и по-лесно си намират работа с по-високо заплащане в западните страни. Но бягат и непалци, жители на Бангладеш.
По неофициални данни в Слънчев бряг работят около 3000 чужденци и от тях поне 300 вече са напуснали, преди да им изтекат работните визи за пребиваване у нас.
“Предполагам, че има разработен канал за прехвърляне на работници
от България към Западна Европа. При нас най-много напускат от Бангладеш, а повечето от тях не знаят и дума на английски. Двайсетина дни преди да им изтекат визите, си зарязват паспортите и повече никой не ги вижда”, коментира пред “24 часа” зам.- председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов.
Самият той е крупен хотелиер и се е опарил вече с 20 бангладешци, които го зарязали в разгара на сезона. Къде отиват, той не знае, но предполага, че използват България само за трамплин към Западна Европа. “Може и да са канал за износ на органи”, допуска Налбантов за гастарбайтерите без паспорти.
Чуждестранните работници имат шенгенска виза и на практика
с нея могат свободно да се движат из цялото шенгенско пространство
В случая обаче те просто са нарушили сключения трудов договор, затова ги грози вероятността да се сдобият с черен печат в паспортите.
Налбантов е категоричен, че правителството трябва да вземе отношение. Той вижда проблем именно във факта, че държавата им предоставя шенгенски визи и така им дава възможност за път към цяла Европа по море и въздух. И нашите служби остават с вързани ръце, когато решат да им бият черен печат, защото обикновено не могат да ги издирят.
“Въпросът трябва да се реши на държавно ниво, защото тепърва ще ни трябват работници от чужбина във всички сфери. Слънчев бряг е на път да се превърне в целогодишен курорт с постоянна нужда от работна ръка”, коментира хотелиерът.
“В Албена това лято работиха 730 чужденци от общо 2100 души
персонал Назначихме ги с договори за 3 или за 6 месеца. За идното лято предполагам, че ще имаме нужда от още толкова. Не можем без тях. През сезона имахме проблеми с визите на персонал от Индонезия”, разказа за “24 часа” Маринела Цанева, директор “Експлоатация” в курорта.
Обикновено в края на сезона управителите на хотели определят работниците, от които са били доволни, и се правят постъпки да ги наемат пак догодина, ако и те са съгласни.
Не винаги обаче това е така. Има случаи, в които самите чужденци са платили на некоректни посреднически фирми по 8000 долара, за да си осигурят доходно работно място в Европа. Но идвайки в България, разбират, че ще получат едва 500 долара месечно и няма как да заработят дори рушвета. Това е причината да опитват да се преместят в държава с по-висок стандарт.
В други случаи осъзнават, че има разлика във валутата и ще
получават не хиляда евро, както са си мислели, а хиляда лева,
което е двойно по-малко, отколкото е била договорката в собствената им страна.
Добрата новина за туристическия бизнес е, че съвсем малка част от визите на гастарбайтерите са 6-месечни, повечето са за 3 месеца.
Това лято обаче те са издадени предимно в началото на юли, така че важат до края на септември и първите дни на октомври, което е добре дошло за хотелиерите.
По Южното Черноморие курортите все още са пълни с клиенти. Ако визите бяха издадени още през юни, когато плажовете са полупразни, сега хотелиерите и ресторантьорите пак щяха да са без персонал.
В родината си се трудят за 100 долара, но тук и 1600 лв. им се виждат малко
Масово чужденци по морето вземат заплати от 1500-1600 лв., а за такива суми българи вече трудно се хващат.
Въпреки че повечето гастарбайтери в родината си получават по 100 долара на месец, тези суми им се виждат малки и предпочитат да ги удвоят в Германия, Франция, Италия и в скандинавските държави, използвайки България като трасе да се доберят до тях.
Украинци все по-рядко се хващат на сезонна работа по нашите курорти
За разлика от азиатците те по-бързо се адаптират към живота в България и намират работа на по-платени позиции.
Именно от тях били досега и повечето оплаквания, направени от чужденци за твърде ниско заплащане, казва шефът на бургаската Инспекция по труда Павлин Васков.
Гастарбайтерите работят на всякакви позиции независимо от националността си - хващат се като камериерки, бармани, сервитьори, администратори, хигиенисти, общи работници в кухня.
По плажовете в Бургаско
се забелязват и азиатци чистачи на пясъка
- длъжност, която досега изпълняваха нашите роми.
Много малка част от чужденците работят на по-високо платени позиции като готвачи например. От гастарбайтерите тази длъжност е поверена предимно на хора от Турция, които имат опит с изхранването на олинклузив в техните курорти.
Независимо че според статистиката средното заплащане в туризма у нас към момента е едва 1522 лева, тъй като е сезонна дейност, през лятото заплатите са доста по-високи.
Например
камериерка в по-луксозен хотел по морето може да изкарва и по 2200 лв. месечно,
но само през юли и август. На чужденците от Третия свят, които се наемат у нас, естествено, се плаща далеч по-малко, защото идват от държави с далеч по-нисък стандарт на живот.
Любопитното е, че оплаквания от напуснали преждевременно работа гастарбайтери напоследък има и в Гърция. Независимо че там чужденците получават далеч повече - средната заплата в гръцкия туристически сектор е 2034 евро месечно, а и сезонът е по-дълъг и чуждите работници там се сдобиват с 6-месечни визи.
