Весела Драганова продаде голямата розова партийна централа, за да върне кредит, и волтажът на Настимир Ананиев не издържа на напрежението в ПП-ДБ
Партиите патерици отново влизат в политическия оборот. 23 години след включването на царя в политиката с две по-малки партии и 3 години след като “Продължаваме промяната” приложи същия трик, за да участва в парламентарните избори, сега пак се очертават
роли за малки играчи в голямата политическа интрига
Ясно е, че това е от полза и за тях - иначе никога не биха се докоснали до властта. Но ракетите носители после бързо изгарят в нея. Залязват в мига, в който силният голям партньор реши временните си проблеми с учредяване/регистрация и повече няма нужда от използвания мандатоносител.
За първи път тази есен не един играч, а две от основните парламентарни сили може да си послужат за участие в изборите с малки партньори.
При подаването на документите си за регистрация в ЦИК миналата седмица и двете крила на ДПС пожелаха да участват като коалиции с непопулярни формации. В “ДПС - Ново начало” на Делян Пеевски влизат “Български глас” и “Новите лидери”. А в коалицията на Ахмед Доган са и СБОР и Земеделски народен съюз. И тъй като и в двете коалиции присъства и ДПС, а по закон една партия може да участва само в една коалиция, ЦИК поиска и от двете да извадят движението от състава си. И Пеевски, и Чакъров декларираха, че няма да го направят, сега топката, колкото и да не ѝ се иска на избирателната комисия, отново е в нея.
Заради съдебните си саги около лидерството май
и БСП може да извади резервна гума
- да разчита на регистрацията на една или няколко от 14-те партии, с които подписа за създаването на голямата коалиция “БСП - обединена левица”. Върховният касационен съд ще заседава навръх 9 септември, а 11-и е крайният срок за регистрация в ЦИК.
Социалистите поне имат голям избор за възможни “патерици” - АБВ, “Българска социалдемокрация - Евролевица” на Александър Томов, “Движение 21” на Татяна Дончева, “Българска пролет” на Велизар Енчев, “Движение за социален хуманизъм”, “Изправи се, България” на Мая Манолова, ПК “Екогласност”, ПК “Тракия”, Комунистическата партия на Александър Паунов, “Европейска сигурност и интеграция” на Тома Томов и др.
На партия патерица ще трябва да разчита и Виктория Василева, която ще играе с нов проект на тези избори. Формацията ѝ “Има смисъл” беше учредена на 16 август, но още няма регистрация по закон, затова ще трябва да участва с друга. Това е четвърта партия за Василева, която първо натрупа организационен опит в СДС, после стана партиен строител на “Има такъв народ” и “Величие”.
Точно по тази схема влезе в парламента “Продължаваме промяната” през 2021 г. на вълната на протестния вот. Още не беше партия, затова Кирил Петков и Асен Василев използваха регистрациите на партиите “Волт” на Настимир Атаниев и Средна европейска класа (СЕК) на Константин Бачийски. Двете
станаха и мандатоносители на правителството на Петков
Първи изгоря Бачийски, като напрежението между него и ПП-ДБ се засили още преди местните избори миналата есен, след като игра срещу тях за кмет на Бургас.
“Волт” остана в орбитата на “Промяната” малко по-дълго, но миналата седмица дойде новината, че и Настимир Ананиев е изгорял. Всъщност искрите проблеснаха още когато през юни се оказа, че той повече няма да е депутат - Кирил Петков избра да стане народен представител от София, а в Перник да освободи място за Бойко Рашков и така водачът на “Волт” изпадна от банките. Иначе след като си учредиха партията, Петков и Василев го оставиха като партньор в листите си. Така Ананиев бе депутат три мандата, макар и кратки - от 47-ото до 49-ото НС, и много се раздаваше. Беше един от най-активните от парламентарната трибуна, готов дори на бой да брани каузите на групата. Сега от “Волт” твърдят, че ДБ са настояли да бъдат изхвърлени от коалицията, но от “Промяната” отвръщат, че решението е тяхно.
Всъщност Ананиев често е сочен за политически номад, а в 49-ото НС председателят на групата на ИТН Тошко Йорданов от трибуната го нарече заради това “малка палава пеперудка”. Става депутат за първи път през 2014 г. - в 43-ия парламент, от листите на Реформаторския блок, част от който е партията на Меглена Кунева Движение “България на гражданите”. Тогава той оглави комисията по транспорт и информационни технологии. През 2017 г. напусна ДБГ, чийто зам.-шеф бе, заради слабия изборен резултат. Още следващата година създава българския клон на “Волт”. Партията се определя като проевропейска и еврофедералистка. Основана е на 29 март 2017 г. - датата, на която Великобритания обяви, че иска да напусне Европейския съюз, в отговор на нарастващия популизъм, признак за който е Брекзит. Има клонове във всички държави от ЕС, както и в Албания, Швейцария, Украйна и Великобритания. Тя не отговаря за изискванията за европейска политическа партия, но имат 5-има евродепутати, които са част от групата на Зелените в ЕП. От формацията твърдят, че не са нито леви, нито десни, но впоследствие заемат позиции в център-лявото. В България обаче “Волт” винаги е била част от десния политически спектър.
И Мая Манолова, сега в обединения ляв фронт, има опит с регистрация назаем. С тази на 3 партии се явиха на вота през април 2021 г. нейното гражданско обединение и “отровното трио”. Преди това Манолова бе постигнала успеха, който 4 г. по-късно повтори Ваня Григорова на изборите за кмет на София - втора на балотажа само на няколко хиляди гласа, а триото също набра популярност от площада. За да се допусне до участие във вота “Изправи се! Мутри, вън!”, регистрациите си дадоха Движение “България на гражданите” с лидер Димитър Делчев, ЕНП на Мария Капон и “Движение 21” на Татяна Дончева. И тримата лидери станаха депутати.
Коалицията се запази и в трите кратки мандата, но след изпадането от парламента се преформатира. Манолова създаде своя формация “Изправи се, България”, а Капон учреди заедно с Арман Бабикян и Николай Хаджигенов от т.нар. отровно трио “Ние идваме”. Партията на Татяна Дончева пък се вля в “Левицата”, а днес е в новата коалиция на БСП.
Най-ярко обаче изгряха и накрая изгоряха неизвестните малки партийки, с които царят влезе в политиката през 2001 г. Симеон избра Партията на българските жени (ПБЖ) и Движение за национално възраждане “Оборище”, тъй като неговото НДСВ още бе движение и нямаше как да се регистира за вота. А лидерите им Весела Драганова и Тошо Пейков станаха мандатоносители на кабинета “Сакскобургготски”.
И Драганова, и Пейков бяха плътно до царя и през двата мандата, в които НДСВ беше в парламента, а жълтата партия взе да се люспи. До него са и днес, когато Симеон Втори вече е извън активната политика, получават покани за царските събития.
Весела Драганова дори може да се окаже
партийният лидер с най-дълъг стаж у нас -
оглавява женската си формация от 1997 г. “Партията ни е активна и до днес, има над 6800 членове”, разказа тя пред “24 часа”.
След като НДСВ залезе, ПБЖ участва на избори в коалиция с партиите на Николай Бареков “България без цензура” и ЛИДЕР на Христо Ковачки през октомври 2014 г. Коалицията вкара 15 депутати в 43-ото НС.
Участва и на последните избори през юни - в коалиция “Граждански блок” с БДС “Радикали. Взеха 0,11% (2310 гласа). Иначе се пробва редовно за местната власт в различни формати в център-дясно.
Драганова разказва, че развиват основно благотворителна дейност на доброволчески принцип. Областните организации работят по социални политики и подпомагане на сираци, възрастни и хора с увреждания. Вече не получават държавна субсидия и се издържат от членски внос. Допреди няколко години женската партия вземаше и наем от бившата си централа. Докато беше в парламента, лидерката купи на кредит голяма розова сграда на столичния бул. “Мария Луиза”. Но останала без наематели и се наложило банката да продаде сградата, а парите отишли за погасяване на кредита.
“Оборище” на Тошо Пейков пък през годините позагърби политическата дейност, главно заради липса на средства. Организацията все още съществува, хората се събират, разговарят, миналата година е имала и национален събор. На въпрос колко членове има днес, Пейков обясни: “Колкото се изисква по закон. Не мога да не призная, макар и с болка, че много отидоха в други партии, но най-верните останаха.” Тях нарича хайдушката генерация, но и млади хора споделяли идеите им. Пейков се рови из архивите, издирва и реставрира снимки с историческо значение, които след това показва в изложби или красиви албуми, за да напомнят за паметта българска. Сред тях такива за историята на Третото българско царство и героите опълченци. Пред издаване е албум “Незабравимите” - за живота на над 50 революционери, в който ще включи и непоказвани досега снимки на семействата на баба Тонка Обретенова и Райна Княгиня.
