2600 страници от 1500 документа, публикувани за първи път от Държавна агенция "Архиви" разкриват истината за окупирането на България от Червената армия през 1944 година и всекидневното общуване на войниците с българите. Това обясни шефът на архивите Михаил Груев пред Нова телевизия.
"Има ги известните кадри от тържественото посрещане, което е безспорен факт. Но има и факти, че те се установяват като окупатори чак до края на 1947 година. Тези документи показват както всекидневното общуване между червеноармеците и българите, така и икономическото изсмукване на суровини. Дори изсичането на дървета и пейки от княжеската градина и зоологическата за огрев на съветски войници, изземването на цели композиции, кораби, всякаква транспортна техника", разказа той.
Документите разкриват и фиксацията на съветските войници върху заграбването на часовници и велосипеди. "Има особена фиксация на съветския войник. Среща човек на улицата, вади автомата и взема часовника", каза Груев.
Документите обаче разкриват и имената на 120 жертви на съветската окупация. Като има убийства, изнасилвания, грабежи, които се насърчават от съветските офицери.
На битово ниво е имало правила момичетата да избягват срещи със съветски войници, да не показват красотата си, при грабеж е имало инструкции да не се противодейства, разказа Михаил Груев. Проблемът е, че на институционално ниво е имало страх тези случаи да се докладват по веригата и да се търси справедливост, добави той.
Груев отчете, че при драстични случаи съветската комендатура сама е разстрелвала виновните войници.
