- Нужни са поне 1,4 млн. лв. за ремонта на "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново, камбанарията не е укрепвана и е опасна
- Храмът е паметник на културата, тук е погребан митрополит Панарет Рашев
- Никой не знае къде са двете въртящи се колони, които били индикация за устойчивост
Старите търновци имат една голяма болка - печалната съдба на черквата “Св. св. Константин и Елена”. Последният и най-кокетен храм с въртящите колони, издигнат в Търново от майстор Колю Фичето, от половин век е затворен и
само външната фасада напомня за великолепието
му. Нужни са поне 1,4 млн. лв. за цялостното възстановяване.
Черквата е играла важна роля в живота на старата столица. В нея са се венчавали, кръщавали и били опявани първенците на Търново през XIX в. Сред основните дарители за въздигането ѝ са митрополит Панарет Рашев - вуйчо на жената на Христо Ботев Венета, хаджи Николи и хаджи Минчо, записали имената си сред борците за църковна независимост. Храмът е със статут на значим паметник на културното и религиозното наследство.
В началото на 70-те години на XX в. започва ремонт на възрожденската черква и всичко от нея е изнесено. Половин век по-късно
арматури стърчат от бетонирания купол,
заменил дървения свод на Колю Фичето. Подът на олтарната абсида е разбит, строителни колички и инструменти стоят край каменните стени. Няма помен от иконостас, икони, свещници, полилеи.
Някак гротескно в центъра на православния храм се мъдри каменна ритуална маса с изобразена глава на бик - повей от Древен Рим. Предстоятелят на храма отец Давид казва, че е от Никополис ад Иструм - античния град край село Никюп.
“Когато ме назначиха през 2015 г., тя вече беше пред храма. На нея учениците играеха карти. Дълго време си стоеше отпред. Прибрахме я, за да я използваме като маса при богослужение и за да бъде съхранена. Досега е служено два пъти на този камък, след като го изчистихме с млади хора”, казва свещеникът.
Малко преди това търновският владика Григорий се сдобил с нотариалния акт за собствеността на “Св. св. Константин и Елена”. Писали до Института за паметниците на културата да получат достъп до храма. Едва тогава били изнесени скелетата, зарязани от десетилетия.
“След като влязохме във владение, първото нещо бе да запазим иконите, защото голяма част от тях бяха надупчени. Уж бяха съхранени, но гвоздеите, свързващи двата шпертплата, в които са заковани, минаваха през тях. Може би е невнимание”, отбелязва отец Давид.
Имало набези още преди църквата да влезе във владение. Вратата била разбита,
вътре се въргаляли спринцовки, фасове, презервативи
“Направено е укрепване, но храмът е оставен на произвола на съдбата”, разказва свещеникът.
Импозантната черква е издигната през 1872-1873 г. в сегашния си вид. Осветена е от първия български владика Иларион Макариополски. По-старата сграда със същото име се е намирала на мястото на сегашната Старопрестолна гимназия по икономика над живописната ул.“Гурко”, сочат историческите извори. Тогава той е бил с по-малки размери - колкото на църквата “Св. Спас”, чиито останки са от другата страна на училището. Тя също е построена от Колю Фичето.
“Били са по-скоро като гробищни църкви. Наложи се да махнем кости и да ги препогребем. Те бяха зациментирани от строителите - нещо, което от религиозна гледна точка е неприемливо. Трябваше да приведем храма в някакъв чист духовен вид”, обяснява разкопания под на черквата отецът.
В голямото за времето си вътрешно пространство от 250 кв. м имало четири колони с височина от 10 метра. “Притворът е бил отворен към наоса, засводяванията - преливащи едно в друго, стълбищата за емпорията скрити. Така се създавало впечатление за зално пространство, в средата на което се извисявал купол, стъпил върху висок барабан, пробит от многобройни прозорци.” Така е описал акад. Иван Радев в “История на Велико Търново XVIII — XIX в.” историята на “Св. св. Константин и Елена”.
При главния вход на храма от двете страни на външната врата са били поставени две въртящи се с ръце дървени колони, които били индикация за устойчивостта на храма. Майстор Колю Фичето казвал: “Когато колоните престанат да се въртят, това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване.” Сега колоните са демонтирани и не се знае къде се съхраняват. “Нямаше колони. Не знам дървени или каменни са.
Чувал съм, че са в частен имот в Арбанаси, че са в музеите, че са в Германия”,
показва нишите на входа отец Давид.
В притвора на “Св. св. Константин и Елена” е гробницата на вуйчото на Венета Ботева, митрополит Панарет Рашев. Над него е издигнат триметров паметник от мрамор, изработен от румънски скулптор. “Той е български владика, който е бил в Букурещ, затова
и румънците проявяват интерес към гроба
Владиката е погребан седнал на трон, с инсигниите си, както е и статуята му. Това е особеното за епископското погребение, което би трябвало да го има под този паметник. Видимо беше разрушавано отстрани и явно някои са опитвали нещо да правят”, казва предстоятелят.
Пред входа на “Св. св. Константин и Елена” има други два надгробни паметника - на хаджи Николи и на сина на Колю Фичето - Иван Фичев.
Катастрофалното земетресение от 1913 г. срутва шедьовъра на Колю Фичето. Той е възстановен и осветен през есента на 1923 г., но вече под името “Св. цар Борис”, може да се прочете на автентична каменна плоча в черквата. По-късно старото име на храма е върнато.
За съжаление, църквата “Св. св. Константин и Елена” от години не е действаща. Докато вратите на храма са заключени с катинар, а мраморният паметник на Панарет Рашев покрит с найлони, отец Давид служи в мазето на впечатляващата сграда. През 1999 г. то е превърнато в параклис. Всяка събота там се събират миряни.
Имало няколко проекта за възстановяването
на храма, но те така и не са реализирани. Организираните във времето дарителски кампании също не дали добър резултат. Единственият значим ремонт направила безвъзмездно търновска строителна фирма, която поправила покрива.
“Преди коронавируса според проект на арх. Стефка Карелова за интериорната реставрация бяха нужни над 720 000 лв., сега количествено-стойностната сметка е 1,4 млн. вероятно за да се довършат таванът, стените, балконът, прозорците, подът, без изографисване”, казва отец Давид. Според него в сметките не влиза камбанарията, тя не е укрепвана и е опасна.
