Работата и животът в ЕС научи малцинството на езици, хигиенни навици, почит към образованието и нормален живот. За разлика от тези, които продължават да живеят тук в незаконни къщи, не ходят на училище и няма какво да работят
Хубави къщи, коли, улици, все повече деца, които ходят на училище – така се променят голяма част от ромските квартали в последните години. Но в дъното на тази промяна е не държавната политика за интеграция, а хората от тези общности, които работят в чужбина.
Държавата вече открито си признава, че тя се провали, но Европа успешно интегрира българските роми. И ги научи на това, което България все не успява - лична хигиена, любов към образованието, трудолюбие, внимание към средата, в която живеят.
“Немалка част от ромското население живее и работи в страни от Европейския съюз.
При завръщането си ромите подобряват и благоустрояват жилищата си,
като обръщат внимание на санитарно-хигиенните условия в домовете си”, констатира докладът за интеграция на ромите за 2023 г., който наскоро бе приет от правителството. А “24 часа” провери как всъщност емигрантите променят махалите.
Голямата миграция при ромите започна малко след приемането на България в ЕС. Към днешна дата в Европа сезонно или постоянно работят няколкостотин хиляди души. И именно техните пари задвижват промяната в кварталите тук.
“Французите”, “германците”, “испанците” - такова е вече разделението в махалите. Децата на работещите в Европа роми редовно ходят на училище, но в чужбина. И знаят няколко езика, но не и български.
Но пък български, оказва се, не владеят и много от ромските деца, които живеят и учат в България и би трябвало да се образоват на официалния език. Тези деца не владеят и чужди езици, защото вкъщи говорят на ромски. А незнанието на българския е една от основните причини те да не се справят в училище. Само за периода май 2019 г. до юни 2023 г. държавата е предоставила уроци по български на 48 354 деца от ромската общност - още докато са били в детската градина през инициативата “Активно приобщаване в системата на предучилищното образование”. За нея са дадени 81,6 млн. лв., става ясно от доклада.
Проблем е не само езикът.
В Русе например посочват, че често заради заетостта си родителите
оставят децата на грижата на баби и дядовци,
без да проявяват интерес към постиженията им в училище. Освен това между родители и учители постоянно възниквали конфликтни ситуации по въпросите за обучението, хигиената на децата и процедурата по извиняване на отсъствията.
В Пловдив пък проблем е, че голяма част от училищата са сегрегирани. В много общини дефицити в знанията създало и преминаването на онлайн обучение по време на пандемията. Ранната раждаемост също пречи на образованието.
“Дългогодишните традиции и обичаи при ромското население са вкоренени дълбоко и спират еманципирането на ромите (особено на момичетата), обричат ги на живот в затворени общности, ранен брак и многодетство, но без образователни или професионални квалификации, които дават предимство на пазара на труда”, казват от община Пловдив.
Решение как да привлече децата е успяла да намери местната власт в Момчилград. “Децата от ромски произход, които се обучават в начален етап на основно образование, посещават редовно училище и не допускат неизвинени отсъствия. Това е така, защото им се предлагат безплатни услуги като транспорт,
безплатна храна, безплатни учебници, целодневно обучение”
казват те.
Ниската грамотност и липсата на квалификация пък водят до следващата причина за мизерията на малцинството - ромите трудно си намират работа. През 2023 г. средномесечният брой на безработните сред тях е бил 27 141 души, посочват от Агенцията по заетостта. В сравнение с 2022 г. е нараснал с по 2463 лица средномесечно, или с 10%. Това от агенцията обясняват с намаленото търсене на труд в нископроизводителните сектори, в които заетостта на ромите преобладава.
Средният брой на безработните през 2023 г. за България е 151 496 души. В сравнение с 2022 г. той се увеличава с 3692 лица, показват данните на Агенцията по заетостта. Така средногодишното равнище на регистрирана безработица за страната изобщо е било 5,3%.
“Предотвратяването и намаляването на това явление може да стане преди всичко чрез осигуряване на необходимите общообразователни и професионални знания и умения за постигане на равен достъп до пазара на труда и реална заетост. Работодателите и програмите за заетост не включват транспортни разходи и/или организиран транспорт за сметка на фирмите. Такива биха повишили интереса към работни места извън територията на общините”, препоръчва докладът.
Миналата година в програми за ограмотяване и образователни курсове са се включили 2534 души. А в Ателие за търсене на работа - общо 6914 роми, като от тях 4010 са били жени. През обучение за професионална квалификация и/или ключови компетентности са минали пък 775 роми. И отново по-голямата част са били жени - 476.
Липсата на пари е причина за непълноценно хранене, а оттам и за
непълноценно хранене, а оттам и здравословни проблеми
сред ромското население. Това се разбира от докладите на лекари, които преглеждат в мобилни кабинети в махалите в Благоевград, Търговище, Сливен и Пазарджик.
“От проведените профилактични прегледи се установи, че водещата причина за основните диагнози са наднорменото тегло и намалената физическа активност на пациентите. Това е причинно-следствена връзка със социално-икономическия им статус”, казват те.
Наред с лекарите, хигиенни материали и презервативи са раздавали медиатори. Те са помогнали и на над 2 хил. души да възстановят здравноосигурителните си права, да стигнат до болница, да попълват документи и др.
Най-големият проблем в махалите си остават множеството незаконни жилища и лошите хигиенно-битови условия. Докладът констатира и че липсва ангажираност от страна на местните власти за узаконяване и урегулиране на парцелите и постройките. “От една страна, трудностите, с които се сблъскват общините, са свързани предимно с неритмичното финансиране по проекти. От друга страна, наличието на голям брой незаконни жилища и липсата на алтернатива при премахването им е предизвикателство пред местните власти. В резултат е възможно социално напрежение и
превръщането им в бездомници
Наблюдава се липса на съдействие и неразбиране относно необходимостта от узаконяване или от евентуални нови строежи, съобразени с нормативната уредба”, е обяснението, което от община Пловдив дават за проблема.
Ръст на незаконните ромски жилища отчитат в Белица. В тамошния кв. “Русовица” живеят около 1200 души. 20 на сто от семействата са без електричество в домовете, а 25% - без вода. Около 1/3 са без канализация, а вода ползват от външни чешми. Преобладава обаче строителство на семейни къщи и може да се твърди, че около 80% от ромите поддържат жилищата си в добро състояние, казват от общината.
В Гърмен ромите пък са 1828 души. Една част от тях живеят в селата Огняново, Дъбница, Хвостяне, Дебрен и Долно Дряново. Те са социализирани, живеят в собствени домове, намират работа по-лесно, децата им редовно посещават училищата и детските градини, казва местната власт.
Втората група местни роми са в кв. “Кремиковци” - извън регулацията на с. Гърмен. Там живеят около 948 души и
над 90% от къщите нямат документи
Само 15 жилища са търпими, а до момента 37 парцела са закупени от собствениците. От общината обаче отбелязват, че от страна на ромите се наблюдава все по-голяма заинтересованост за узаконяване на жилищните постройки.
Като положителен пример в доклада е даден град Банско, който “непрекъснато подобрява инфраструктурата във всички квартали, в т.ч. и ромския”. Битово устроени, с къщи в регулация с изградени ВиК системи и електричество са ромските жилища и в общините Симитли и Сатовча.
