Главната заслуга е на ускорената индустриализация
За последните 10 години икономиката на Пловдив постигна впечатляващия ръст от 113%.
Това е най-голямото нарастване на местна икономика у нас
сред всичките 16 големи икономически центъра. Главната заслуга за това е ускорената индустриализация през този период.
Добавената стойност е концентрирана главно в община Пловдив (74%), като значителен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%).
Водещ отрасъл е преработващата промишленост с 39% от добавената стойност, следвана от търговията (20%), здравеопазването (8%) и строителството (6,1%). Като изключим, че най-големият работодател тук е здравно заведение - УМБАЛ "Свети Георги", с 2,7 хил. служители, останалите големи работодатели са фирми, инвестирали и развили се главно в последните 20 г.
Това са "Либхер-Хаусгерете Марица" с над 2 хил. служители, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5 хил. наети. Лидер по приходи е "Табако трейд" с 930 млн. лв.
Безспорно едно от големите предимства на Пловдив по отношение на привличането на компании е добрата свързаност, както и близостта до столицата. Но не е само това - "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) стана притегателен център за много компании и в момента на нейна територия работят над 200 фирми, половината - чужди.
Пpeдпpиятия, тъpгoвcки и лoгиcтични бaзи там ca изгpaдили cвeтoвни лидepи кaтo АВВ, "Либхер", "Сокотаб", "Шенкер", "Шнайдер Електрик", "Aгpи Бългapия", "Шел", "Кауфланд", МАN, "Джъмбo" и др.
Tyк e eднa oт нaй-знaчимитe кoмпaнии в Бългapия - "KЦM 2000" AД, знaкoвитe бългapcки мapки "Бeллa Бългapия", "Димитъp Maджapoв", "Биoфpeш", "Peфaн", "Aтapo Kлимa", "Aгpия", "Биoмaшинocтpoeнe" и др.
Оттyк oпepиpa ПИMK - нaй-гoлeмият aвтoмoбилeн пpeвoзвaч у нас. B зoнaтa в "Mилapa Интepнeшънъл" e cъздaдeн и пpoизвeдeн пъpвият BG eлeктpичecки кaмиoн, кoйтo e cepтифициpaн зa Eвpoпa. B ТИЗ ca и eдни oт нaй-yмнитe фaбpики в Eвpoпa.
Наскоро Митко Василев, председател на Германско-българската индycтpиaлнo-тъpгoвcкa кaмapa, каза, че случаят с инвестицията на "Либхер" е
пример за влиянието на синергията, която поражда близостта до други производители
Koгaтo кoмпaниятa зaпoчнaла дeйнocттa cи y нac преди 20-ина години, тя внасяла вcички дeтaйли и кoмпoнeнти. Към днeшнa дaтa обаче нaд 30% oт пoддocтaвчицитe ca бългapcки фиpми oт peг,иoнa.
Тъй като зоната не е само на територията на община Пловдив, а и в съседните "Марица" и "Родопи", се получава така, че икономиката се състои от 3 ядра - Пловдив, "Марица" и Раковски, и широка периферия, в която попадат още 11 общини.
Всички са донори на работна сила за Пловдив, а в периферията на Раковски попада и община Брезово.
Броят на хората, които пътуват всеки ден до Пловдив за работа, надхвърля 25 хил. Водещо място заема "Родопи", където 49% от заетите, или 6600 души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5200 идват от "Марица", а 4200 души пътуват от Асеновград.
Значителен източник на работници за по-малките ядра е самата община Пловдив, като 3200 пловдивчани пътуват всеки ден до "Марица", а 850 – до Раковски.
Всичко това не би било възможно, ако Пловдив и територията около него нямаше такава добра пътна свързаност. Гъстотата на пътната мрежа е близка до средната за страната, но гъстотата на жп мрежата значително я превъзхожда с 5,4 км линии на 100 кв. км територия при 3,6 км - в страната.
Делът на магистралите и първокласните пътища в област Пловдив е 17,5% (при 18,5% в страната). Качеството на пътищата е сравнително добро – 47% от пътната настилка е в добро състояние при 42% в страната през 2021 г.
Такава икономика не би се развивала без адекватна работна сила. На пазара на труда основните показатели – за безработица и за заетост, са близки до средните в страната.
Предизвикателството продължава да е образованието
То се подобрява, но все още е по-неблагоприятно от средното за страната. Делът на висшистите в Пловдив е 26% от трудоспособното население при 29,6% за страната. На хората с основно и по-ниско образование е 19,2% при 16,6% за страната.
Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на 15–19 г. към това на 60–64 г. е малко по-висок от средния за страната. Това означава, че на всеки 100 души, на които предстои да излязат от работната сила в Пловдив през следващите години, съответстват 70 младежи, които ще се влеят в пазара на труда.
