5 млн. лева я преобразиха и сега е любимо място за деца, млади и възрастни
Младоженци се вричат във вечна вярност, деца се плискат в горещините под фонтаните, възрастни четат книги под дебелите сенки. За четири месеца, откакто бе открита на 19 април, обновената с 5 млн. лева Градска градина на Пловдив се превърна в едно от най-посещаваните места.
Концерти периодично я изпълват с публика. А всяка вечер край двата големи фонтана хората се разхлаждат и любуват на цветните фигури. Това е първият градски парк у нас, създаден през 1878 г. по разпореждане на княз Дондуков-Корсаков и първоначално е кръстен на него. След това се преименува на Градска градина.
Ремонтът се превърна в исторически, готвеше се от 2011 г., но реално започна през миналата пролет, когато беше осигурено финансирането. Сега градината блести. Над 60 лампи, наподобяващи фенери, я осветяват нощем. Алеите са с нови настилки. Изградени са две големи детски площадки. Направени са цветни алеи и сух фонтан, а зад зала „Лотос" на Природонаучния музей в съседство блика кълбовиден шадраван.
На входа на градината е паметникът на Иван Вазов и това кара мнозина да искат тя да носи името на патриарха на българската литература. „Внесъл съм предложение в общината, въпрос на административна процедура е местният парламент да вземе решение. Моето предложение е да се казва "Градска градина "Иван Вазов", обясни кметът на район "Централен" Георги Стаменов, който движеше реконструкцията.
Както е известно, народният поет живее и твори в Пловдив от 1880 до 1886 г. Това е най-благодатният период в творчество му. Тук той създава знаменитата „Епопея на забравените", пише най-емблематичните си творби като „Немили-недраги", „Чичовци", стихотворенията „Българският език" и „Новото гробище над Сливница", разказа „Иде ли". Занимавал се е изключително с пловдивския театър, като е писал пиеси и те са се поставяли в негово присъствие.
„Напълно логично е градината да носи името на Иван Вазов" - подкрепя идеята литературният историк Младен Влашки. - Духът на тази градина е свързан именно с народния поет. Живял е на метри от нея - на близката ул. „Бетовен".
И историкът Стефан Шивачев смята, че е уместно паркът да носи името на патриарха на българската литература. „Дондукова градината се е наричала за много кратък период. Известна е като Градската градина на Пловдив", допълва той.
