Те са нагледен учебник по археология, в тях се редуват останки от различни периоди и ценни артефакти
Обекти от световна величина. Така могат да бъдат определени Небет тепе, наричано още Акрополът на Филипопол, и Източната порта.
Двата древни обекта скоро ще се превърнат в най-големите
туристически атракции на втория български град. Реставрацията им отне години, като мина през сложни съгласувания, археологически проучвания и възстановителни дейности, съпроводени с редене на камък по камък. Преди това десетилетия наред тънеха в бурени и храсталаци. Археолози си спомнят как през 1994 г. при провеждането на Студентските филипополски седмици дни наред бъдещи историци чистеха бурени от древните артефакти, за да могат да ги покажат на чуждестранните колеги.
Това е минало, сега Небет тепе и Източната порта блестят по неповторим начин и предстои откриването им.
Те станаха привлекателни след реализирането на мащабния проект „По крепостните стени на Филипопол". Общият бюджет е 9,3 млн. лева, от които 6,9 млн. са безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма „Региони в растеж", а останалите - от Фонда за устойчиви градове.
Безспорно най-важният за историята е комплексът Небет тепе,
където се заражда животът и има непрекъснато населяване от праисторически времена до наши дни. Някои го определят като връстник на Троя, която отдавна не съществува. За най-ранните периоди на обитаване на Небет тепе IV - II хилядолетие преди Христа, данните са оскъдни, но се приема, че тук е съществувал тракийски култов център (XII - VI в. пр. Хр.), а по-късно и селище. Разрастването и разцветът се свързват с кампаниите на Филип II през 351 г. пр. Хр. в Тракия, когато превзема града и му дава името си. Укрепленията и владетелите се сменят в следващите епохи. След настаняването на римските войски през I век започва строежът на крепостната стена, която трябва да пази Трихълмието.
Сега тя е експонирана и осветена нощем. В съхранените днес останки могат да се видят няколко строителни периода: Тракийски - V-I в. пр. Хр., Римски - I - IV в., Ранновизантийски - V - VI в., Средновековие - IX - XIV в., Османски - XV - XIX в.
Името Небет е турско и означава стражица.
Всички останки са експонирани сред зеленина и осветени нощем, изградени са площадки, поставена е ажурна ограда, наредени са пейки. Последните разкопки бяха извършени от София Христева. С много съхранени и изящно експонирани артефакти е Източната порта на Филипопол, която са намира в подножието на Трихълмието. Тя е нагледен учебник по археология, тъй като се проследяват интерести пластове от елинистическата и римската епоха. Преди години там е открит прочутият фриз на здравеносните божества начело с Асклепий. Паметникът е разкрит през 1976-1978 г., но в последните години беше допълнително проучен.
Добре запазена е широката антична улица, архитектурните елементи в римо-коринтски стил, останките от прилежащи сгради. Тя е от II век, според запазени надписи строителството є се датира към 172 г. при император Марк Аврелий. Оттук е минавал пътят към Константинопол. Самата порта по план е с основен централен вход и два малки.
„Портата е един от входовете в древния град, където е запазена най-широката антична улица с размери от 13 метра. Тя е свързвала Източната порта с пристанището на река Хеброс, която в онези времена е била плавателна. Функционирала е по време на императорите Марк Аврелий и Луций Комод през II - III век", разказва реставраторът на обекта Никола Стоянов. По думите му това е един от най-благодатните обекти, тъй като са запазени много оригинални материали.
Издигната е колонада с фриз, архитрави и каменни градежи. Лапидарно са експонирани мраморни фрагменти в зелена среда.
Целта на реставрацията на Небет тепе и Източната порта е двете атракции да бъдат достъпни за целогодишно посещение.