Една тенденция обаче се запазва - мъжете прекарват по-дълго време в офиса, но пък имат повече свободно време от жените
През последните 20 години българинът не е променил съществено навиците си по отношение на това как разпределя времето в рамките на денонощието. Има само една забележителна тенденция – интернетът окончателно е победил гледането на телевизия и в момента българинът седи пред компютъра през свободното си време повече, отколкото отделя за гледането на каквито и да било тв предавания. Това показва сравнението между публикуваното от НСИ в сряда изследване на бюджета на времето и по-старите издания на това проучване от 2011 и 2001 година.
През 2001-а имаше ограничен брой сайтове, youtube все още не съществуваше, нито пък днешните социални мрежи, а времето за сваляне на видеофайлове бе толкова дълго, че не оправдаваше изтеглянето на цял филм.
Затова в тогавашното изследване заниманията с компютър през свободното време не съществува като опция. Хората, които са играели тогава на компютърни игри, са твърдели, че отделят за това средно по 2 часа седмично.
За сметка на това гледането на телевизия е отнемало средно по около 3 часа на човек на денонощие през 2001 г. Например мъжете са отделяли за телевизията 3 часа и 3 минути, а жените - по 2 часа и 38 минути.
През 2011 г. телевизия все още се е гледала приблизително по 3 часа
в денонощието – мъжете средно по 3 часа и 7 минути, а жените – по 2 часа и 47 минути. Заниманията с компютър в свободното време през 2011 г. са отнемали средно 1 час и 36 минути в денонощието.
Днес обаче картината е обърната наопаки – телевизия българинът гледа средно по 1 час и 50 минути на денонощие. Радио слуша средно по 47 минути, но това е нещо, което може да се съчетава и с шофиране, и с други занимания.
За сметка на това висенето пред компютъра в извънработно време вече е 2 ч и 42 минути дневно, показва новото изследване. Днес много хора теглят от мрежата цели сериали, пазаруват от интернет магазини, висят в социалните мрежи или гледат видеофайлове по свой избор.
А хората, които четат редовно книги – около 7,7%, отделят за това занимание приблизително толкова, колкото и за телевизия – средно по 1 час и 44 минути дневно. Все пак гледането на телевизия е доста по-масово – 83,7% от българите го правят. Но преди 10 години това са правели 91,9%, а през 2001 г. - почти 100 процента. Четящите обаче също намаляват - преди 10 години са били 8,4%.
По отношение на работата промените не са чак толкова драстични, дори са минимални. Най-старото изследване показва, че българите, които са работели, са отделяли за това средно по 7 часа и 52 минути. 10 години по-късно времето за това намалява леко – на 7 часа и 19 минути.
Днес хората са потопени в основната си работа 8 часа и 1 минута средно на ден, или излиза, че за 20 години работното им време се е вдигнало само с 9 минути.
Хоумофисът, който процъфтя по време на пандемията, но вече отшумява, се е отразил донякъде на времето, което ни е нужно, за да се придвижим до работното си място.
През 2001 г. хората са пътували до и от работата си в продължение средно на 59 минути дневно. През 2011 г. това време се увеличава на 1 час и 24 минути, а днес е намаляло до час и 7 минути. Това със сигурност се дължи на хората, които продължават да работят от домовете си, колкото и да са намалели. Но в същото време изследванията на Института за пазарна икономика на икономическите центрове в България показаха, че на все повече места в страната се оформят центрове, които дърпат работна ръка от съседните общини. А тези хора със сигурност отделят повече време за придвижване до и от работа.
Ако се сметне грубо, българинът в момента отделя не повече от общо 9 часа и половина за работа заедно с пътуването. Останалите 14 часа и половина от денонощието са за свободното време, но как се разпределя то, силно зависи от пола на човека, от това дали живее в град, или село, дали учи, или работи, какви хобита има и дали е семеен, или не.
Например
за свободно време и социален живот българинът отделя сега
4 часа и 4 минути дневно. Но мъжете прекарват средно с 59 минути на ден повече от жените на работното си място и в същото време разполагат с 45 минути повече за свободно време и социален живот. Това се получава за сметка на времето, прекарвано в грижи за домакинството и дома и някои други дейности, което при жените е малко повече.
В това отношение нищо не се е променило за последните 20 години, разликите дори се задълбочават. През 2001 г. мъжете са разполагали с двайсетина минути повече свободно време от жените, въпреки че и тогава са прекарвали на работното си място повече от тях.
Времето, прекарано в сън, е почти постоянна величина за последните 20 години. Сега то е средно 9 часа и 17 минути срещу 9 часа и 14 минути през 2001 г. Това е обаче само през делничните дни - през уикендите сънят продължава с 1 час повече, а времето за хранене се увеличава с 31 минути.
Времето, прекарано в сън, зависи и от населеното място -
в града се спи с 23 мин. повече, отколкото на село
Но според последното изследване женените мъже спят и се хранят с общо 7 минути по-дълго в сравнение с ергените. За разлика от тях, омъжените жени спят средно с 9 минути по-малко от онези, които не са встъпили в брак, и отделят средно с 5 минути по-малко от тях за лични грижи.
