- Дарк и водачът му Богдан Димитров от ГДБОП пазеха от бомби олимпиадата в Париж
- В Турция Норт спасява жена, прекарала 84 часа под руините, а Хера намира живо 5-членно семейство
- През 2012 г. дупнишкият Гаро открива заровения труп на убитата Мирослава от Перник, Бойко Борисов го награждава с пържоли
Намиране на взривни вещества и наркотици. Спасяване на човешки животи. Търсене при бедствия и лавини. Освен органите на реда, които имат изключителна заслуга при откриването на пострадали хора и разрешаването на заплетени случаи, с тях в повечето акции са и специално обучени кучета. У нас героите на четири лапи не са никак малко и имат изключителни постижения.
Съвсем наскоро стана ясно, че български полицаи със своите кучета са били част от мерките за сигурност в Париж по време на олимпиадата. Дарк е едно от тях и заедно със своя водач Богдан Димитров, който е част от отдел “Наркотици” в ГДБОП, следеше за спазването на правилата на Игрите.
“Нашата работа на олимпиадата беше чисто превантивна – обясни пред “24 часа – 168 истории” Димитров. - Бяхме 5 души от България. Трябваше да сме сигурни 100%, че няма взривни вещества и оръжия. Но не бяха само стадионите, а и всички мостове над река Сена. Всичко е обходено, а след нас – заключено, за да няма никой повече достъп. Междувременно получихме сигнал за взривно устройство в едно училище. На място се оказа, че са две гимназии и спортни зали към тях. Трябваше да се уверим, че сигналът е фалшив.”
В случая помощта на Дарк е безценна, а служителят на ГДБОП е горд, че
от година той е обучен да намира оръжия и взривове
Четириногият му “партньор” е подарък за Димитров, защото водачът му напуска и никой не иска да го вземе. Първият “служител” на четири лапи на “Борба с организираната престъпност” е Кира, която постъпва с Богдан, когато е само на 6 месеца. Днес тя е на 3 г. и смело открива наркотици.
“Кучетата живеят при мен и аз обичам животните от малък – споделя Богдан Димитров. – Не успях да вляза да уча ветеринарна медицина, затова пробвах в армията, но това не беше за мен. Отидох в жандармерията и като научих, че има водачи на кучета, разбрах, че това е моето призвание. Като цяло не е трудно да се обучи едно куче да търси взривове и наркотици, стига да знаеш как да го направиш и да следваш стъпките.
Това е измислено преди повече от 100 г. На 7 - 8 месеца кучетата вече знаят как да действат, но изчакваме до навършването на година, за да се развие напълно нервната им система.
Най-важното е
да имат желанието да следват плячката
Четириногото бързо разбира правилата на играта, че трябва да се бори, за да си получи наградата. Най-трудното е да свикне с натоварването. Установили сме, че след 20 минути активна работа то трябва да си почине.”
Кира е истински талисман за отдел “Наркотици”. А историите с нея нямат край.
“В нашата работа по време на акция ние обикновено знаем, че в автомобил или помещение, или в дадена местност има някакви вещества и кучето е обучено да открива всички видове наркотици, които са разпространени в България – посочва Димитров. - Тази информация ми помага на мен да го насоча като детектор. То проверява миризмите и ако нещо му направи впечатление, дава сигнал.
Може да е на място, където е имало нещо, но вече е извадено. Спомням си за един случай, когато колегите от отдел “Фалшификации” ме извикаха, защото търсеха подправени документи и пари, но можеше да има и наркотик, защото разполагаха с данни, че този човек се занимава и с това. Отидохме на адрес – голяма къща с двор и гараж.
Проверихме всичко и накрая стигнахме до гаража. Застанахме пред него, той беше като склад. В такава ситуация оставям кучето само да работи, за да може по-лесно да се ориентира в обстановката. Кира отиде до едно бюро с шкаф и чекмедже и започна да драска. В чекмеджето имаше някакви зърнени гранули, но шкафът беше заключен.
Заподозреният, разбира се, каза, че няма ключ. Обикновено хората така реагират. Разбиха ключалката и вътре
в кутия от обувки бяха всички неща, които търсят
– фалшивите документи и парите. Всички бяха изумени, но аз им обясних, че някъде има наркотик, щом Кира е дала сигнал. В процеса на търсене се установи, че в дъното на шкафа имаше много малко количество марихуана, останала обвита в станиол, вероятно забравена. Тя ни насочи към тайника и открихме всичко.”
Полицейските четириноги обаче се обучават различно от тези, използвани от Групата за спасяване с кучета към Планинската служба при БЧК. За тях разказа повече ръководителят на организацията Атанас Уков, който работи в Банско от 2011 г., а от 2013 г. е и водач на “партньор” на четири лапи.
“Имам куче, което ми е второ и можем да разчитаме на него – споделя пред “24 часа – 168 истории” той. – В групата имаме 22, но 12 от тях са в т.нар. оперативен клас. Те се разпределят на 3 класа: А – начален, В – преходен и С - оперативен. Важна е не само породата, но и гените на кучетата - специалните заложби на всяко едно в кучилото. Използваме тестове, за да разберем дали имат потенциал да бъдат обучени.
Тренираме ги с помощта на различни “мотиватори” – лакомство или игра. За самата тренировка има фигурант – специално обучен човек, който се крие от кучето и знае точно кога да го награди. Учим ги да използват правилно носовете си и да търсят. Дават сигнал чрез лай.”
Той допълва, че най-сложно е обучението за намиране на хора под лавините, защото първо крият фигуранта в отворена дупка, докато достигнат до дълбочина от 2 до 3 метра под снега.
“Понякога този човек изкарва в дупката часове – посочва Уков. – Работата на кучето е да маркира къде ние да копаем. Перфектната ситуация е да лае и рие с лапите, защото фазата на преживяемост на затрупания е 18 минути, ако, разбира се, човекът няма травми, несъвместими с живота, или има въздушен джоб. Но след това до 34-тата минута шансовете да се открие жив падат рязко - под 20%. Има статистики, в които човек е изкарвал много часове жив под снега, защото е имал въздух и не е била много ниска температурата. Така че лавините са интересни, но драматични.”
Колегата му Георги Балабанов, който също е част от екипа при земетресението в Турция, допълва пред “24 часа – 168 истории”, че най-трудното е да се обучи кучето да търси в натрупалия сняг.
“Първо аз като водач влизам в направената отворена дупка, за да се осмели и то да дойде при мен – обяснява той. - Откриването на хора става по-лесно, когато между снега има буци или въздушни джобове, откъдето да излиза миризмата на човека. Така кучето може да я усети, да посочи мястото и да започне да рие. Но
колкото по-мокър е снегът, толкова е по-трудно
Такъв случай имаше през последния сезон, когато беше затрупан турист от лавина в Боровец. На 30-ата минута първото куче беше на място, след него дойдоха още 3, но нито едно от тях не успя да покаже точното място. Тогава намерихме човека със специален апарат. Пострадалият се оказа на дълбочина 1,80 м и вече беше мъртъв.”
Кучето на Балабанов се казва Макс и е с него от 40-ия си ден. Започва да го тренира от малък, като двамата изграждат силна връзка помежду си. Те се включват и в издирването на Сашко от Перник, но се оказват в съвсем различен район от този, в който откриха момчето.
В Турция Макс не успява да даде ясен сигнал за хора под руините, но кучето на Атанас Уков намери жена, която стояла затрупана в продължение на 84 часа.
Там е на терен 6 дни, въпреки постоянните вторични трусове.
“Веднага след като се получи сигналът за международна помощ, се събрахме екип и отидохме – разказва спасителят. - Оказахме се първата държава на място. Бяхме разпределени да работим в град Адана. Там останахме 2 дни и нямаше какво повече да свършим, защото имаше само 17 паднали сгради, които вече бяха проверени.
Преместихме се в Хатай. Благодарение на това, че пътувахме със спартаните, успяхме да качим два наши високопроходими автомобила и едно ремарке за транспорт на кучета. Както и нашия инвентар, чрез който да си изградим автономен лагер. В Хахай попаднахме в апокалипсис. Бяхме на терен 6 дни, между постоянни вторични трусове, падане на предмети и наклонени сгради.
Пристигнахме през нощта
Почти всички кооперации бяха рухнали на земята. Хората стояха пред руините, бяха запалили огньове, с които се топлеха, и се молеха някой да извади близките им отвътре, с надеждата те да са живи. Беше много трудно да се придвижваме, защото пътищата бяха блокирани. Успяхме да се свържем с турска организация, които ни даде две преводачки и координатор, и по наше желание започнахме да проверяваме локации, където има съмнение за живи хора.”
Българите са 12 души с 5 кучета – при всеки нов обект първата им работа била да направят оценка на риска. Четириногите пускали едно по едно, така че да се редуват и да си почиват.
“Отивайки на една локациите, турските ни колеги казаха, че чрез термокамери в сградата е засечена температура, близка до 30 градуса – спомня си Атанас Уков. - Пуснахме моето куче Норт и след няколко минути започна да лае и маркира, че е намерил човек. Един от спасителните екипи влезе и каза, че няма нищо.
Аз се озадачих, защото кучето няма как да ме излъже и беше доста убедително.
След това помолих друг турски спасител да влезе и провери. Излезе и показа с жестове, че вътре има човек и диша. Пострадалата беше възрастна жена, която е зад тухлена стена и до нея трябва много да се приближиш, за да чуеш дишането.
Тя беше в стая, където горният етаж бе паднал върху долния, но в единия край беше по-високо. Трябваше да се пълзи. Страшно много хора се зарадваха. Д-р Стойчев, който водехме с нас, веднага реагира – жената трябваше да се стопли, защото беше прекарала 84 часа под руините при ниски температури.”
Благодарение на подобни успешни случки нашите спасители започват да работят още по-мотивирано. По информация кучетата им показват мястото на 7 живи човека, които са извадени, но броят им може и да е много по-голям.
“За по-голяма част от обектите нямахме обратна връзка, защото ние отиваме, пускаме кучето, то маркира, казваме на спасителите, и се насочваме към друга сграда – допълва Уков. - Много интересно се получи с едно 5-членно семейство, което беше намерено и извадено живо и беше посочено от едното ни женско куче - Хера. Докато ние работехме на една сграда, тя беше на друга и там е маркирала място и е продължила.
Както стояхме на улицата на следващия ден, един човек дойде при колегата Благой и чрез преводачи разбрахме, че тя е намерила семейството. Всички си свършиха работата повече от добре. Кучетата усещаха адреналина и се раздадоха 100%. Не сме ги виждали да работят толкова продължително и мотивирано. Трябва да кажа, че много важна е екипната работа. Затова ние сме група за спасяване с кучета, в която
обучението на всяко едно зависи от всички членове
Това е заслуга на всички. Повечето хора са доброволци и присъстваме на 3 до 5 курса всяка година.”
Всички спасители са единодушни, че в България има десетки случаи, в които четириногите им приятели са открили хора или са разплели някое престъпление.
Една от най-значимите истории е от началото на 2012 г. Тогава кучето Гаро, което е на планински спасител от Дупница, открива убито и заровено младо момиче. Това е 18-годишната Мирослава Николова от Перник, която изчезва на 7 ноември 2011 г. и е в неизвестност до 12 януари. Един от извършителите насочва разследващите, а Гаро маркира точното място на трупа ѝ. Бойко Борисов, който тогава е премиер, е възхитен от уменията на кучето и препоръчва пред медиите на вътрешния министър по това време Цветан Цветанов да награди Гаро с телешки пържоли за добре свършената работа.
Българските герои на четири лапи не са никак малко, а за успехите им в спасяването на хора и намирането на наркотици не се знае много. А като общество поне това дължим на тях и на смелите им водачи.
