- Георги Никифоров бил с Тоби на дежурство, върнал се да го вземе, за да провери дали има още хора под руините
- Той е част от българския спасителен екип за земетресението в Турция, където с полски колеги вадят жена в продължение на 24 часа, а на мъж ампутират ръката, за да го измъкнат
27 август, 9,30 часа сутринта. В Шеста районна пожарна в София получават сигнал, че се е срутила аулата на Нов български университет, а под руините има затиснат човек. Екипите веднага пристигат на място, а пожарникарят Георги Никифоров стана известен с това, че доведе и кучето си, което претърси мястото за още пострадали. Пред “24 часа – 168 истории” той разказа подробно какво точно се е случило. Заедно с това сподели от първо лице какво е преживял по време на катастрофалното земетресение в Турция миналата година.
“Аз бях на смяна, когато получихме обаждането за инцидента – посочва 52-годишният мъж. - Отидохме веднага, защото сме най-близо, на 5 минути от университета, и видяхме за какво става въпрос. След това дойдоха и другите служби. Започнахме да разчистваме, за да достигнем до човека, който беше затиснат.
Извадихме го в рамките на час. Закараха го с линейка, а ние трябваше да проверим дали няма и други хора. Кучето ми Тоби, порода “Голдън ретрийвър”, беше с мен на дежурството. Взех служебния автомобил и се върнах до районната служба, за да го взема. Преценихме, че той много
по-бързо от нас ще претърси района
Качихме се на покрива и то обиколи всички възможни места, до които ние не можем да достигнем. Тоби мина през кухини и под соларните панели. Нямаше други хора, той не даде сигнал, не усети човешка миризма. Така потвърдихме информацията, че няма други затрупани. След това го пуснах на още няколко места около главния вход и си тръгнахме.”
Тоби е заедно с Георги вече 6 години и половина, а той го взема, когато е само на 45 дни. Малкото бързо се превръща в част от семейството и животът на Никифоров се адаптира към домашния му любимец, защото “децата израстват и стават самостоятелни, но на кучето му трябват грижи постоянно”. Пожарникарят започва да го обучава на спасителна дейност през последните 3 години, защото взема пример от свои колеги.
“След земетресението в Турция миналата година пожарната започна да осъвременява нашите модули и бе установено, че това, което ни липсва за издирване и спасяване, е използването на собствени кучета – обяснява Никифоров. – Вече няколко пъти
Тоби е ходил на курсове
към ПБЗН. Като него има още няколко - при колеги, но официално няма нормативна база, под която те да се водят служебни. И това се променя в момента, но не знам на какъв етап са законовите разпоредби.
А кучетата са изключително важни за нашата професия, защото в тази ситуация със срутената аула на Нов български университет например, ако трябваше да претърсваме с други уреди или с хора, щеше да ни отнеме много повече време и ефективността нямаше да е много висока.
Докато едно куче, както беше на покрива, буквално за 5 минути може да обходи мястото 5 пъти и със сигурност, ако има нещо, ще реагира веднага. Това е най-бързият начин. Иначе се използват специални уреди, които се поставят на панелите и със слушалки се чуват шумовете. Ако са близо до човек, през тях може да се чуе и как тупти сърцето му.”
Самият Георги Никифоров взема пример от своя колега Георги Костадинов, който е първият огнеборец в България, започнал да използва куче.
“От над 23 години съм пожарникар, но само от 5 се занимавам със спасителна кинология – обясни Костадинов пред “24 часа – 168 истории”. - Започнах първо с групата за спасяване с кучета към Планинската спасителна служба. Най-важното в това начинание е кучето да обича хората. Когато се види, че някое има потенциал, му се правят специални тестове, за да се види дали става, а след това всичко е под формата на игра за него.”
Георги Никифоров обаче отдавна наблюдава работата с животните на четири лапи в ПСС, където работи от 20 години. В момента той е доброволец в отряда в Дупница, защото е роден в Бобов дол. Преди 17 години се установява в София. Започва да тренира Тоби, защото иска и той да участва в спасяването на човешки животи.
“Кучетата използват най-вече ловния си инстинкт
– отбелязва Георги Никифоров. – Повечето породи го притежават, не само немските и белгийските овчарки, голдън ретрийвърите и лабрадорите, които се използват за спасяване. На първо място, за да има ефективна работа, кучето трябва да е част от семейството, а не просто да стои отвън в колибата и да му се носи храна. Те живеят с нас вътре в домовете ни, дори ходят на почивки с нас.
Най-важното е да имат изключително силна връзка с водача си. В началото винаги ги учим да търсят човек визуално и всичко минава под формата на игра. Задължително има любима играчка. Избраният започва да се скрива и когато кучето го намери, то получава за награда храна или играчката си. Когато това се прави непрекъснато, то свиква и винаги като чуе командата “търси!”, знае, че трябва да намери човек. Научен е само по човешката миризма да го открие – независимо дали е познат или непознат.
Затова не мога да кажа, че в моето куче има нещо уникално, защото за него това е вид игра. Разбира се, до някаква степен Тоби
усеща напрежението, когато сме на акция,
но за него всичко е същото както на тренировката.”
Пожарникарят подчертава, че основата разлика между кучетата на ПСС и следовите на МВР е, че първите търсят само човешка миризма, а на другите им се дава вещ на издирвания или те са обучени да намират наркотици или взривни вещества.
“Ние няма как да знаем кой ще изчезне – обяснява 52-годишният мъж. - Затова за нас е важна човешката миризма. Разбира се, има кучета, които се обучават да търсят трупове, но там е по-специфично, защото се изискват други законови разрешения, а пък и приоритетът е хората да бъдат открити живи.
През последните 2 години често търсим изчезнали около Перник, след като бяхме част от издирването на Сашко (Момчето бе в неизвестност 9 дни - от 11 ноември 2022 г. В търсенето му в гората над града тогава се включиха десетки служби и стотици доброволци – бел. ред.). След това пак
в този град сме търсили хора с деменция,
но не сме ги откривали. Единствено намерихме един дядо с това заболяване в брезнишко село, но не го е посочил лично Тоби.”
Междувременно Георги Никифоров участва в семинари в чужбина, тъй като е част от международния модул за спасяване. По този начин обменя опит и тренира с колеги от различни европейски държави. Ако се случи някакво бедствие като труса в Турция, тези екипи са първите, които ще са на място и е необходимо да се познават, за да си съдействат максимално ефективно.
Именно по този начин огнеборецът попада и в Турция миналата година след опустошителното земетресение с магнитуд 7,8, което удари страната на 6 февруари 2023 г. и засегна и Сирия. Както е известно, катастрофалното разлюляване причини колосални щети и десетки хиляди жертви. За там пожарникарят заминава без Тоби.
“Там бяхме разделени на групи – спомня си Никифоров. - Едната е на терен, след това
почива 6 часа и пак се връща
Първо се прави оценка на риска и след това се влиза в разрушената сграда. Стига се донякъде, укрепва се даденото място и се продължава напред. Руините бяха обследвани с уреди и ако нещо се размърда, дори без ние да го усетим, те започват да пищят и да алармират. Има си методи, които се спазват. Самата дейност е опасна. Така беше денонощно в продължение на дни.
Ние бяхме в град Бесни и работехме заедно с полски екип. Още първата вечер намерихме един човек под развалините, но ръката му беше затисната и пострадалият не можеше да се освободи, без тя да се ампутира. В такива случаи, когато се налага толкова сериозна операция, се изисква консултация с друг медицински екип. Нашият доктор от МВР болница заедно с полския лекар му направиха интервенцията. След това колегите го извадиха.”
Другият случай, който се запечатва ясно в съзнанието на Георги Никифоров, е спасяването на пострадала жена, продължило 24 часа.
“Заедно с полския екип нашата група се опитваше да влезе в тази кооперация – разказва той. - Проблемът е, че сградите бяха като палачинки една върху друга. Търсим кухини, пробиват се плочи, минава се през една, през друга. Стига се до голям трегер, през който не можем да минем и продължаваме встрани.” В тези ситуации героите следват своя дълг, но е нормално и те да изпитват страх.
“Страхът е предпазна мярка и
няма човек, който да не се страхува
Ако някой го казва, значи е опасен за себе си и екипа си – обяснява 52-годишният мъж. - Разбира се, това се отразява на психиката, но колеги, които започват такава работа и виждат, че не могат да издържат на напрежението, сами се местят.”
Никифоров обаче не е от тези. Преди да постъпи в Шеста районна пожарна, 8 години работи в Аварийно-спасителния отряд на ПБЗН, който се намира в софийския квартал “Илиянци”. Там не се занимава с пожарогасене, а със спасителна дейност. Там най-тежкото било ваденето на пострадали хора от катастрофи.
“Не може да се каже, че постоянно се случва най-лошото, но всяка седмица имаше тежки ПТП-та и е хубаво човек да не задържа тези моменти в себе си, а да продължава напред.”
Затова Георги Никифоров иска системата да се развие и кучетата да се увеличат в екипа на пожарната служба, за да спасяват още повече човешки животи.
