Доайенът на българската журналистика Иван Гарелов си отиде днес в болница "Пирогов". Повече от месец легендарният водещ на "Панорама" беше на прага между живота и смъртта след тежко падане в курорта Свети Влас. Инцидентът се случи в средата на юли и оттогава 81-годишният Гарелов беше в кома.
В Свети Влас, където по традиция Гарелов прекарваше голяма част от летата си, журналистът пишеше новата си книга "За какво мечтаят жените". По думите му тя е щяла да бъде сериозна, свързана с политическите процеси у нас.
Гарелов е автор на много книги, станали любими сред българските читатели. Той е и сред най-четените автори, издавани от книгоиздателска къща "Труд". Още през 2013 г. издателството публикува книгата му "Недалеч и неотдавна", в която Мистър Панорама разказва за снимките на филмите си в най-горещите точки на света.
От 2022 г. в рамките на година и половина Гарелов написа и предаде на издателство "Труд" цели 3 книги.
През 2022 г. излиза книгата "Неизпратени писма до Маргарита". Гарелов споделя, че именно писателят Казимеж Брандис и книгата му "Писма до г-жа Z" го вдъхновяват да напише своята в епистоларен стил. "Неизпратени писма до Маргарита" е в обем от 400 страници, с много снимки от личния архив на автора, част от тях - публикувани за първи път.
Всъщност Маргарита е истинска жена, тя е гъркиня, приятелка, която посреща първа Гарелов през 1968 г., когато той отива в Гърция. Самата Маргарита е художничка и е била съпруга на Ставрос Ксархакос – един от тримата най-известни по света гръцки композитори. Но повече за самата Маргарита - в книгата.
А в нея известният журналист разказва за своите професионални пътувания до най-горещите точки на планетата през 70-те и 80-те години на миналия век. Както и за големите личности, с които се е срещал, за ерата "Панорама", за военните конфликти по света и др.
За публицистичната книга "Рокендрол, шпионаж и... последен валс" Гарелов споделя, че описва събитията, на които е станал свидетел през живота си, но и си позволява малки автобиографични отклонения.
"Мисля, че именно събитията през 1968 г. бяха началото на идейното сближение между младите хора от двете системи, макар и разделени от желязната завеса. Оттук нататък реакциите ни на събитията ставаха все по-сходни. Езикът на това сближение беше рокендролът, който беше нещо много повече от музика. Когато падна стената, символ на студената война, мнозина се почувстваха победители. Западът срещу Изтока, ЦРУ срещу КГБ, демокрацията срещу комунизма... А победител в голямата битка за нашето бъдеще, в битката на свободата и любовта срещу омразата и войната беше не някой друг, а рокендролът". Така Иван Гарелов броени дни преди 80-ата си годишнина описва идеята на книгата.
Стотици листове с документи минават през ръцете на автора, докато обобщи какво ни сближава и какво ни разделя от европейците след края на Студената война. Как се променя начинът ни на живот. Как младите дръзват срещу системата на културно ниво. И не на последно място как рокендролът навлиза в България и какви промени носи. Книгата провокира, задава въпроси, но и търси истината, като ни среща с много "герои" на времето след промените.
В началото на годината Гарелов написа книгата си "Тук Хемингуей никога не е бил", съдържаща 27 разказа "за пред приятели". "За да опознаеш света, трябва да знаеш как живеят хората - пише Иван Гарелов, но и добавя: – ...и да знаеш какво обичат да ядат." Разказите му разхождат из Гърция, Полша, Испания, Аржентина, България, Бразилия, Виетнам, Великобритания. Съветите и рецептите в книгата са само бонус към забавните случки.
В продължение на десетилетия Иван Гарелов посвети живота си на телевизията. Той започва работа в БНТ като репортер през 70-те години на миналия век. След това в продължение на 21 години бе водещ на седмичното обзорно предаване "Панорама", където обясняваше със своите събеседници какво се случва в България и света наистина, а не да се плъзга по злободневните скандали. От него е и прословутата му фраза "часът и мястото на срещата са известни".
Гарелов напусна БНТ през 2000 г., когато оглави новините на Нова телевизия. През 2011 г. създаде "Кръг 11", който организира годишните награди за телевизионна журналистика "Св. Влас".
