Гърци идват да искат присад от дървото, защото е от особен сорт
Все по-често в дворовете на българите могат да се видят смятани доскоро за екзотични за страната растения като
лимони, китайски хинап, годжи бери, киви, райски ябълки
и др. Южни дръвчета има дори на места, които според агрономите са немислими за отглеждането им. Например има смокиня в двор в Банско, която дава доста големи плодове вече 3-4 години на надморска височина от над 900 метра, където според учебниците могат да виреят добре само ягодоплодни видове. И то само от едно дръвче, без в съседство да има мъжко и популация на дребните осички - бластофаги, които да го оплождат. Смокинята е от стария местен български сорт от Черноморието "Мичуринска 10" и събира погледите в Банско. Тя е размножена чрез резници от стара смокиня от Бургас. Интерес към нея проявяват и хора с градини в Гърция, тъй като там този сорт липсва, а дава добра реколта.
Агрономът и магистър по тропично и субтропично земеделие от Аграрния университет Роман Рачков от няколко години предупреждава земеделците, че ще трябва да променят културите, които сеят. Според него, ако тенденцията с климата у нас продължава, в България няма да бъде подходящо да се извършват досегашните земеделски дейности.
Съветите на Роман Рачков са фермерите
да се насочат към видове и сортове, които са по-сухоустойчиви,
защото високите температури и липсата на зима неминуемо се отразяват на количеството влагозапасяемост в почвата.
Роман Рачков дава за пример африканската краставица (Melothria scabra). Нейният вкус наподобява краставица, но
по форма прилича по-скоро на мини диня
Има малки плодове, които са не повече от 3 см дълги и 2 см широки, като тъмнозелени ивици минават по светлозелен фон. Мелотрията расте и под формата на дълга, стелеща се лиана и напомня на тази на динята.
Друга подобна алтернатива е киваното (Cucumis metuliferus). То също е далечен родственик на краставицата и се отглежда по сходен начин при добри добиви. Известно е и като "бодлива" краставица. Произхожда от Африка, където растението е широко разпространено и се счита за плод на дълголетието. В Израел, Централна Америка и Нова Зеландия е зеленчукова култура, но това е по същество старият спор дали доматът е плод, или зеленчук.
Сърцевината на плода съдържа много полезни елементи: мед, фосфор, натрий, желязо, калий, манган и магнезий. Богат е и на витамини А и В, аскорбинова и фолиева киселина. През горещото лято плодът перфектно утолява жаждата и възстановява водния баланс. Освен това регулира баланса на глюкозата в кръвта, има нисък гликемичен индекс и е подходящ за хора с диабет.
Плодовете са едни от най-нискокалоричните храни, които могат да се консумират при строги диети. Полезни са и за стените на кръвоносните съдове и сърцето, нервната система, черния дроб, бъбреците, панкреаса и кожата. След въвеждането на кивано в диетата се ускорява процесът на пречистване от токсини и замърсявания.
