Ритуалът се прави в гората, за да вдигате шум, без да се тревожите, че ще пречите на околните
Какво прави една жена, когато е ядосана? Чака мъжа с тиган в ръка, пазарува като обезумяла или плаче пред телевизора с кутия сладолед? В днешно време по-скоро ще я видите да удря по земята с пръчка в някоя шотландска гора. Или поне това се прави на нашумялата по света “церемония на гнева” - духовна практика, при която участниците крещят и размахват тояги далеч от цивилизацията. Идеята за нестандартното събитие се заражда в Глазгоу. Видеоклипове от ритуала обикалят интернет и се превръщат в истинска сензация. Едва след това трендът е заимстван от други държави, а днес потребителки от целия свят се надпреварват да споделят във виртуалното пространство своя опит с преживяването.
“Гневните ретрийти” (оттегляне сред природата за изразяване на гнева - б.а.) са насочени предимно към дамите, тъй като те са по-емоционални. След набиране на голяма популярност в социалните мрежи видеата са засипани от коментари основно на жени. Вероятно е така, защото няма друго място, на което да видите толкова много представителки на нежния пол, които да имат шанса да изразят своя гняв по подобен начин, без това да бъде осъдено. Обикновено ще чуете по адрес на разярена жена заключения от типа: “Хормоните ѝ бушуват”, “тя просто е луда”, “сигурно е в цикъл”. Гневните церемонии обаче са място, на което да изкрещите на глас всичко, което чувствате, без притеснения от упреци.
Процесът е лесен. Участничките събират снопове големи пръчки, докато си представят всеки човек, който някога ги е обидил, наранил, прекрачил границите им или е злоупотребил с тях по някакъв начин. След няколко дълбоки вдишвания крясъците и размахването започват. Церемонията се провежда в гората, за да могат присъстващите да вдигат шум, без да се тревожат, че ще пречат на околните. Всичко това продължава до пълно емоционално облекчение и изтощение на ръцете. В края на един обичаен ритуал на гнева
хората са покрити с кал и прах, много често имат и наранявания по ръцете, а наоколо е пълно със счупени пръчки.
По време на изпълнението почти винаги “изплуват” неочаквани и дълбоко скрити чувства. Участничка в такава практика споделя в платформата Тик Ток, че е била убедена как церемонията ще й помогне да се справи с гнева към бившия ѝ съпруг. Вместо това почувствала нещо много по-дълбоко. Осъзнала, че носи в себе си скръб, откакто станала свидетел на смъртта на приятел, едва 15-годишна. Друга жена пише, че също е изненадана от реакцията си и не е очаквала да започне да плаче неутешимо малко след началото на практиката. Коментиращите, които никога не са посещавали подобен сеанс, пък са единодушни, че имат нужда от подобно преживяване, за да премахнат яда и обидата, които им тежат.
Въобще не е изненадващо, че церемониите са толкова актуални сред жените. В исторически план те са били лишавани от правото да се гневят. Докато мъжете са научени да потискат тъгата си, то дамите са възпитавани да потискат яростта си. Възпитавани са да бъдат всеопрощаващи, мъдри, мили и смирени. Има обаче специфични емоции, които са приети в бинарния полов модел и които трябва да изразяваме. Не е вярно, че мъжете не бива да плачат. Всъщност е здравословно за тях да го правят. Жените пък трябва да могат да се гневят, за да не потискат неизразени чувства, които по-късно да имат физическа проява.
Идеята за освобождаване на натрупани емоции, особено гняв, може да бъде проследена до теорията за катарзиса в психологията, популяризирана от фигури като Зигмунд Фройд и неговия последовател Йозеф Бройер. Те вярват, че
емоционалният катарзис е от съществено значение за психичното здраве
През 80-те и 90-те години също се наблюдава възход на движенията за самопомощ, които насърчават хората да изследват и изразяват емоциите си по-свободно. През този период има и нарастващ интерес към нетрадиционни духовни практики, включително терапията на първичния вик, разработена от психолога Артур Янов в края на 60-те години. Тази психотерапия се разделя на два периода. По време на първия, с времетраене три седмици, пациентът е изолиран и оставен на своите собствени фантазии. Единственият му контакт с друг човек е с неговия терапевт. Той го приканва да си припомни своето минало и да не контролира чувствата си. Изцяло завладян от своите емоции, пациентът крещи, плаче, призовава родителите си. По време на втория период, който може да продължи няколко месеца, субектът е интегриран в група, където се провеждат подобни сеанси. Той вече няма никакви емоционални защити, оголен е до ядрото на своята личност и с помощта на терапевта изгражда наново външните слоеве на същността си.
Това само доказва, че идеята за церемониите на гнева се корени много назад в годините, а днешният ѝ облик е просто една по-ексцентрична и модернизирана версия, но не новост.
И все пак хората се справят с гнева по различен начин. Няма универсално решение за това как да изпитате облекчение и пълна душевна свобода. Някои го отработват по-добре с активни стратегии, като удряне на боксова круша или интензивна тренировка. А други - чрез успокояващи практики, като дълбоки вдишвания, бавни разходки или релаксираща музика. Важното е да знаете как най-добре да подходите към собствения си гняв, преди да вземете решение да участвате в подобен ритуал. Когато се заемете с нещо такова, трябва да сте наясно дали това ще усили вашата ярост, или ще я намали. Или поне това съветват водещите на подобен тип събития.
Цената за участие също не е по джоба на всеки. Многодневни ретрийти, които включват и други дейности, струват от 2000 до 8000 долара. Еднодневен билет за изразяване на яростта може да се намери за малко над 200 долара. Практиката с удряне с пръчки все още не е толкова популярна в България и към цената трябва да добавите самолетен билет до най-близката възможна дестинация, на която се провежда модерното събитие. Перу, Канада, Коста Рика и Еквадор са някои от местата, които предлагат възможността да сте част от добър сеанс за освобождаване от гнева. Ако все пак не ви се пропътува половината земно кълбо, винаги можете да посетите най-близката боксова зала и да получите приблизителен резултат. Достатъчно е да се отпуснете и да дадете свобода на всичко онова, което задържате дълбоко в съзнанието си. И не се притеснявайте да изкрещите при някой удар в крушата. Полезно е, когато ви освобождава от психичното напрежение. След това се върнете отново към обичайния живот, при роднини, приятели и към работното място. Само че вече като една рационална и уравновесена личност.
