На 30 и 31 август в Казанлък се провежда юбилейната научна XV конференция „Проблеми и изследвания на тракийската култура". Този път, наред с тракийската култура, на нея в отделен панел се обсъжда и изключително интересния въпрос за влиянията на персийската култура на Балканите през различни периоди на Античността и Средновековието. На него наред с българските учени доклади изнасят известните ирански професори Рухолах Йозефи Зошк и Масуд Ахмади Афзади. В следващите редове ще разкажа накратко за тази велика, но слабо позната у нас култура.
Днес светът е разтърсван от конфликти, в които често е замесено името на Иран. Всъщност неговото историческо наименование е Персия и в най-големия разцвет по време на управлението на династията на Ахеменидите това е най-могъщата империя на Изтока, в където живеели почти половината от жителите на планетата. Историята на Иран започва преди пет хилядолетия, когато на територията на областта Хузестан се създава държавата Елам със столица Суза. Първата държава със сериозно политическо влияние обаче се появява през VIII-VII в. пр. Хр. и се нарича Мидия. Мидийците установят властта си в западните и част от източните земи на днешен Иран, в съюз с Вавилон побеждават асирийците и подчиняват Месопотамия и държавата Урарту.
Огромен принос за формирането на Персия като световна империя има шахиншахът („цар на царете") Кир II Велики, основал династията на Ахеменидите. Той е един от най-почитаните и славни владетели от предислямския период на иранската история. До смъртта му през 529 г. пр. Хр. Кир подчинява цяла Западна Азия от Средиземно море до Сирдария. През 546 г. пр. Хр. той основава главната столица на своето царство - Пасаргада, където е погребан с големи почести.
Великият владетел е наследен от най-големия си син Камбиз, продължил делото на баща си и организирал голяма кампания в Северна Африка. Там той потушава въстание в завладения Египет и се опита неуспешно да превземе царство Киш (Нубия) в днешен Судан. Провалът в африканската кампания подкопа авторитета на Камбиз, от което се възползва магът Гаумата. В Персия по онова време свещениците в храмовете били наричани „маги", откъдето идва днешното значение на думата „магьосник".
Връщайки се от Египет Камбиз умира от гангрена, след като случайно се ранил с меч. Скоро срещу Гаумата се вдигнал бунт на седем благородници, сред които бил Дарий, далечен роднина на Камбиз. Според легендата всички заговорниците имали равни права и затова хвърлили жребий, за да реши главният бог Ахура Мазда кой да е цар. Уговорили се на следващата сутрин да изкарат конете си на паша и този, чийто кон пръв изцвили, да победи. Пръв изцвилил конят на Дарий и така му осигурил трона.
Великият Дарий I управлявал 36 години и подчинил Киш, Пунт (част от съвременна Етиопия), крайбрежието на Либия, остров Кипър, цяла Тракия и стигнал до Западна Индия. Властта на Дарий признал и Картаген с цялото крайбрежие на Северна Африка до Гибралтар. По време на военната кампания на Дарий в Скития през 512 г. пр. Хр. персите преминали Босфора и стигнали почти до Кавказ. Но скитите изтощили Дарий, като не влизали в битка, а атакували само малки отряди на врага. Те изгаряли всичко по пътя на персите и заравяли изворите. Накрая Дарий бил принуден да се откаже от плана си и да се върне обратно в Персия през Кавказ.
През 492 г. пр. Хр. Дарий тръгва на велик поход срещу Елада и покорява всички градове без Спарта и Атина. На 12 септември 490 г. пр. Хр. обаче превъзхождащите перси губят решителната битка с атиняните при Маратон. Персийският цар не искал да приеме поражението и възнамерявал да се върне с огромна армия и да отмъсти, но умира през 486 г. пр. Хр. на 72 годишна възраст. Погребан е в пищна гробница в скалите на Накше Рустам, оставяйки Ахеменидската империя на върха на своята мощ.
Дарий I извършил редица важни реформи, които допринасят за укрепването на реда и икономическия растеж на страната. При него статут на държавна религия получава зороастризма, но персите били толерантни към покорените народи. Царят въвежда новата златна монета „дарик", промененя данъчната система, изгражда градове, павирани пътища и канали. Дарий полага основите на легендарния Парса (Персеполис), благоустроява Пасаргада, Вавилон, Екбатана, Суза. В Египет е завършено изоставеното преди строителство на канал за кораби от Нил до Червено море, осигуряващ морския маршрут от Европа и Близкия изток до Персия. Построен е Царския път - павиран с камък „аутобан", свързващ главните градове на империята от Сарди на егейското крайбрежие на съвременна Турция до Суза, столицата на Елам, близо до съвременната граница между Иран и Ирак. Дължината на Царския път, считан за строително чудо на епохата, е 2699 км. По него куриерите доставяли пощата от единия до другия край на империята за седмица, като на всеки 15 км сменяли конете си. За пешеходеца изминаването на пътя отнемало около 90 дни.
След смъртта на Дарий I властта преминава към един от синовете му - Ксеркс I, който тогава бил на 36 години. Той трябвало да успокоява въстания в Египет и Вавилон, а след потушаването им през 480 г. пр. Хр. се заема да изпълни мечтата на баща си – да превземе Елада и да отмъсти за поражението при Маратон. Срещу гръцките градове тръгва армия от 200 000 души от повече от 2000 народа, населявали империята на Ахеменидите. Първата битка става при прохода Термопили , където, според мита 300 спартанци загиват, бранейки прохода. Всъщност е доказано, че освен воините от Спарта, там е имало още 7400 гърци от други градове. Мнозина от тях обаче бягат и затова непоколебимите 300 спартанци на цар Леонид са останали в историята.
Скоро след битката персите превземат Атина и разграбват Акропола. Тогава Темистокъл, виден атински политик и военачалник, убедил гражданите на Атина да намерят убежище на остров Саламин. Именно край него на 28 септември 480 г. пр. Хр. гръцките кораби унищожават персийския флот и хода на войната е променен. Персите са принудени да се оттеглят в Мала Азия, а елините започват контранастъпление.
Това е решителен момент, след който империята на Ахеменидите започва да залязва. През 467 г. пр. Хр. настава голям глад и сред хората назрява недоволство. Две години по-късно Ксеркс I и синът му Дарий са убити при заговор на началника на царската гвардия Артабан и евнуха Аспамитра. Най-малкият син на Ксеркс се справя с бунта и взема престола под името Артаксеркс I, като екзекутира собствените си братя.
Неговото управление било мъдро и справедливо към покорените народи. Така Артаксеркс позволява на евреите да възстановят стените на Йерусалим. През 460 г. пр. Хр. обаче в Египет избухва голямо въстание срещу персите и гърците се възползват, за да се намесят. Четири години по-късно контролът върху Северна Африка е възстановен, а Артаксеркс прилага нова тактика в борбата срещу Атина. Той подкупва гръцки политици и създава истинска своя „пета колона". Така персийският цар приема топло Темистокъл, изгонен от съгражданите си заради таен договор с враговете им от Спарта. Първоначално атинянинът приема пари от Артаксеркс, но когато му предлагат да поведе армия срещу родния си град отказва и избира да приеме отрова.
Гръко-персийската война продължава цели 51 години, изтощавайки и двете страни в конфликта. Едва в 449 г. пр. Хр. е сключен Калийския мир, който определя границите на държавите и демилитаризирана зона между тях. Артаксеркс I умира от естествена смърт през 424 г. пр. Хр., но империята е трайно отслабена, от което враговете й не закъсняват да се възползват.
