Тодор Александров, наричан "последният цар на планините", е от деятелите на освободителното движение на македонските българи, от следилинденското поколение, който оставя трайна следа в българската национална история, каза за БТА историкът доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). На 31 август 2024 година се навършват 100 години от убийството на Тодор Александров.
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в Щип. Израства в българска възрожденска среда - завършва българско училище и става български учител. В края на XIX век Тодор Александров се включва в освободителното движение на македонските българи, във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Извървява различни нива на нейната йерархия – секретар на чета, секретар на Окръжния комитет на ВМОРО в Скопие. За известно време е и учител в Бургас, разказа пред БТА историкът доц. д-р Ангел Джонев.
Джонев посочи, че след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов през ноември 1907 година, Тодор Александров е привлечен в Задграничното представителство на организацията от Христо Матов. При организирането на Кюстендилския конгрес от 1908 г. постепенно Тодор Александров се налага все повече в тесния ръководен кръг на вътрешната организация.
След Младотурската революция и нейното фиаско през 1910 г., Тодор Александров започва възстановяването на структурите на ВМОРО в Скопския революционен окръг и е един от стожерите за възстановяването на революционната дейност, която през 1911 година, се материализира чрез включването му в Централния комитет – най-висшата ръководна структура на революционната организация, разказа още доц. д-р Джонев.
Тодор Александров участва в Балканските и Първата световна война, активен е и в междувоенния период. Налага се като незаобиколим фактор – като човек, който споделя идеята, че Македония трябва да стане част от обединена и целокупна България, за което активно работи.
"По време на Балканската и Междусъюзническата война за кратко заема административни длъжности, участва в подготовката на революционните акции, които предприема революционната организация, като например Валандовската акция през 1915 г. В този период Александров е сериозна фигура, надрастваща мащабите на революционната организация и оказваща влияние върху политиката и дипломацията на България. През Първата световна война, през януари 1916 година, е награден в Ниш от кайзер Вилхелм II, с железен кръст и с меч", допълни историкът.
Александров изпълнява ролята на офицер за поръчки, известно време е и в 11-та пехотна Македонска дивизия. Той е постоянно в движение и през цялата Първа световна война, но и след края й, който е пагубен за Македония, която е върната отново на Сърбия и Гърция. Александров изчаква, за да се види накъде отиват събитията на Парижката мирна конференция. Именно по това време той е арестуван по нареждане на управляващите в София, но успява да избяга, разказа доц. д-р Джонев.
"Тодор Александров се установява за кратко време в Кюстендил в началото 1920 година, след което преминава във Вардарска Македония – Скопски революционен окръг, за който отговаря в Централния комитет. В тази връзка Кюстендил е и главната му изходна позиция. Престоите му в града зачестяват и той често преминава през границата, възстановявайки революционното движение. Така е в първите години след края на войната и управлението на земеделците, когато назряват конфликтите между ВМРО и БЗНС, довели до редица жертви и от двете страни", посочи още историкът.
Той разказва, че Тодор Александров е човекът, който нарежда окупацията на Кюстендил през 1922 година, чиято цел е да ликвидира базата на федералистите и да се накажат виновниците за убийствата на дейците на ВМРО в района. Александров пребивава в града в редица нелегални квартири, които му уреждат пунктовите началници на града.
"Тодор Александров става значим фактор в българската вътрешна политика - има своето влияние не само заради конфликта със земеделците, но и заради това, че в негово лице и в лицето на ВМРО се припознава една от опозиционните сили, които могат да доведат до промяната на статуквото, което е реализирано след преврата от 9 юни 1923 година", разказва още доц. д-р Джонев.
По думите му Тодор Александров е в основата на редица структури – сред тях са Спомагателната организация на ВМРО, която той създава в Пиринска Македония през 1922 година. Тя постепенно се развива като база на ВМРО в свободна България, която достига до мащабите на "държава в държавата" по времето на Иван Михайлов. Александров е в основата и при създаването на Македонския научен институт, през декември 1923 г., който прераства в интелектуален център на освободителното движение. Активно работи и за учредяването на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада.
"В този период са установени контакти на ВМРО и със Съветска Русия. Тодор Александров влиза в тази игра и в края на април 1924 г. участва във Виенските срещи, които в последствие довеждат до подписването на Майския манифест. Този документ не е подписан пряко от Тодор Александров, а под пълномощие от колегите му в Централния комитет – Александър Протогеров и Петър Чаулев. Въпреки това Александров остава белязан от документа. Назрява голям конфликт в революционно движение, защото ръководството е влязло колаборация с комунистите. След публикуването на манифеста управляващите в България също са изненадани и изказват негативното си отношение към документа и курса, предприет от ВМРО", казва още д-р Джонев.
Според него Тодор Александров е регистриран в дневника на пограничния пункт на Организацията в Кюстендил в първото десетилетие на ХХ в. "Запазена е богата кореспонденция между него и пунктовите началници в Кюстендил, предимно с Ангел Узунов, който най-дълъг период от време е пунктов началник в града. Александров постоянно поддържа връзки с войводи, четници, с местната интелигенция, с политически дейци. Тази кореспонденция е запазена, публикувана и показва както характера на Александров, така и отношението на кюстендилци към него. Изгражда се една връзка, която показва авторитета на лидера сред кюстендилското гражданство, и която по-късно, след неговото убийство се проявява при запазване на паметта за Тодор Александров", разказва историкът.
Интерес представлява и фактът, че през 1920 година, когато Тодор Александров е преследван от земеделците, той не се укрива в тайни квартири и сред ятаци от гражданството, а в кюстендилската казарма, където го охраняват няколко офицери. Това се случва преди преминаването му в Македония, за да възстанови организацията след Първата световна война – комитетската мрежа, тайните канали, нелегалната поща, допълва доц. д-р Джонев.
При пребиванията си в града Александров сменя и различни квартири, като престоите се уреждат от пунктовите началници. Тези пребивавания зачестяват през лятото на 1924 година, след публикуването на Майския манифест. През юли и август 1924 г. Александров често е в Кюстендил – оттук дава нареждания, среща се с политически дейци – и от правителствените среди в Царството и от страна на комунистическото движение.
"През август същата година той отново престоява в Кюстендил, след което отива в София и оттам с колегата си ген. Александър Протогеров тръгват към конгреса на Серски революционен окръг, който трябва да се проведе в Пирин планина. Именно на път за този конгрес, в местността Равна бука, на 31 август 1924 година Тодор Александров е убит, заедно с охранителя си Панзо Зафиров, от двамата войводи Щерю Влахов и Динчо Вретенаров", описва събитията д-р Джонев.
Според него в историческата наука битуват няколко хипотези за причините за убийството на Александров. "Най-популярната е, че поръчката е от Москва и по нареждане на Коминтерна е създаден заговор, в който участват редица личности от македонското движение, включително и преките му изпълнители. Другата теза е, че убийството е поръчано от управляващите в България – правителството на Александър Цанков, след подписването на Майския манифест, когато се разкрива, че Тодор Александров и неговите сподвижници са влезли в колаборация с комунистическото движение в България, с Коминтерна и Съветска Русия. И двете хипотези имат своите основания", коментира д-р Джонев.
Третата от основните хипотези е, че убийството е извършено по лични причини от двамата войводи, защото са били заплашени от Тодор Александров с революционен съд. "Имат резон и трите тези, като най-голяма популярност е придобила идеята, че убийството е поръчано от Москва", посочи още доц. д-р Джонев.
Убийството става факт на 31 август следобед. Свидетел става колегата на Александров в Централния комитет ген. Александър Протогеров. Той съобщава за случилото се на самия конгрес, който променя дневния си ред. Още в първите документи, които са издадени след убийството на Александров, той е наречен с епитети като "легендарен водач" и "лидер".
Погребан е в района на убийството. Конгресът на Скопския революционен окръг решава да се препогребе тялото при параклиса "Св. Илия" в землището на с. Сугарево, което е извършено на 5 септември 1924 г., допълва фактите доц. д-р Джонев.
В освободителното движение започват действия за увековечаването на неговата памет: "Тодор Александър е мъртъв – да живеят Тодор-Александровци", пише ген. Александър Протогеров в едно от официалните съобщения за смъртта му. Така Тодор-Александровци продължават да държат пътя, който техният идеолог е начертал, разказва още историкът.
"Както е известно, в македонското движение противореченията се разрешават под дулата на оръжието – още на 12 и 13 септември 1924 г. тези оръжия дават изстрели, много от заподозрените в убийството на Тодор Александров и заговора срещу него намират смъртта си, както и двамата преки извършители – войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, които са ликвидирани", разказа доц. д-р Ангел Джонев.
Според него в започналата тенденция за увековечаване на паметта му Кюстендил е пионер." При вестта за убийството е организирано траурно шествие в памет на Тодор Александров. Още на 20 септември 1924 г. Общинският съвет в града взема решение да преименува главната улица от площада до жп гарата на бул. "Тодор Александров". Тогава е взето решение да се изгради бюст паметник на войводата в началото на този булевард. През ноември 1924 г. е създаден фонд "Тодор Александров" – структура, оглавена от учителя Владимир Куртев. Фондът си поставя три задачи – да подпомага семейството на убития лидер, да изгради паметник в Кюстендил, както и дом-паметник със зали, където да се увековечава паметта на Тодор Александров и на загиналите за свободата на българите в Македония. Целта е да се създаде и място за приютяване на бежанци, както и да се извършва културно-просветна, пропагандна и обществена дейност", допълва фактите доц. д-р Джонев.
Той разказа, че фондът е работил между 1924 и 1934 година и е постигнал две от заложените си цели. "Подпомага семейството на Тодор Александров материално и изгражда негов паметник на централния градски площад, който тържествено е открит на 1 ноември 1928 г. Той е място за памет не само на Тодор Александров, но и на загиналите за свободата на Македония, тъй като на гърба на монумента на три големи паметни плочи са изписани имена на загинали в борбите. Самият бюст е дело на българския скулптор Андрей Николов", добави историкът.
Разказва още, че паметникът е имал три издания. "Този от 1928 г. след Деветнадесетомайския преврат и затоплянето на българо-югославските отношения е демонтиран и е преместен по "градоустройствени причини" в Градската градина, но истината е, че това се прави, за да не се дразнят западните ни съседи", казва доц. д-р Джонев и допълва: "Може да видим една зависимост – колкото по-топли са българо-югославските отношения, толкова този паметник става ненужен. Първо е преместен, а след преврата от 9 септември 1944 г., през 1947 година е взривен. Изчезва и бюстът, чиято съдба е неизвестна. Паметникът е възстановен през 1991 г., вече с нов бюст, дело на скулптора Владимир Гиновски. Тържествено е открит пред декември 1991 г. в центъра на Кюстендил. Той е възстановен по снимки, пресъзданени са и паметните плочи на гърба на паметника под мотото "Паднали за свободата на Македония", разказва историкът.
По думите му днес Тодор Александров има редица места на памет – лобното му място в м. Равна бука в Пирин планина, където има паметна плоча, надгробието в Пирин планина, до параклиса "Св. Илия", където е гробът му. "Тези места на памет споделят същата съдба, както и паметника му в Кюстендил – след 9 септември 1944 година са унищожени. Такава е съдбата на надгробието – то също е изхвърлено и впоследствие възстановено. Паметник е изграден през 1942 г. по времето на българското управление във Вардарска Македония, в Щип - родното му място, близо до родната му къща. След възстановяването на Югославия паметникът също е унищожен, но главният елемент в него – плочата с надписът "Тодор Александров", е заровен на мястото", разказва доц. д-р Джонев.
Допълва, че след разпадането на Югославия и появата на новата държава – Република Македония, мястото е разкопано и паметната плоча извадена. "Сега тя стои в една относително добре благоустроена среда, заедно с този елемент от паметника, осветен през 1942 г.", посочи д-р Джонев.
След демократичните промени в България и вече в Република Северна Македония има редица паметни места – паметници са поставени в София, където има и барелеф, в Бургас, Благоевград, както и в Скопие.
По повод годишнината на 10 септември в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил ще се състои дискусия, в която ще участват историци от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и Македонския научен институт.
