Най-често я слагат в сиренето, което се ползва за баничките и пържените картофи
Без да знаем, за половин година - от януари до юни, сме изяли 6391 тона сирене, в което се съдържа палмова мазнина. Не сме го купили от магазина, а чрез баничките, шопската салата и любимите пържени картофи със сирене.
Изненадващо, производството на имитиращи млечни продукти се увеличава. Ръстът им е с 6,7% спрямо 2023 г., когато за същия период от 6 месеца са били 5991 тона. За цялата минала година мандрите са произвели 12 219 тона, а за 2022 г. - 12 371. Това показват данни на земеделското министерство.
“Лошото е, че числата с годините растат. Сега са 6 хил. тона, септември примерно ще бъдат 10 хил., защото статистиката се обновява на три месеца и това започва да звучи все по-стряскащо”, коментира Богомил Николов от асоциация “Активни потребители”. Той обърна внимание, че преди години се въвело задължение една мандра да не може да произвежда и имитация, и класически продукт. Тоест трябва да бъдат две предприятия и да произвеждат продукти на две отделни места.
“След като се разделиха, много лесно може да се проследи колко имитиращи продукти се произвеждат,
защото са длъжни да го декларират и го правят”, обяснява Николов. На базата на тази информация, подадена от предприятията, земеделското министерство трябва да изготвя доклади.
А освен че производственият процес не трябва да се смесва, то в млечни изделия, в които се слага палмова мазнина, трябва да бъде ясно посочено на етикета съдържанието и съответно да бъдат предлагани на отделни щандове.
Това изискване накарало хората да намалят покупките, вследствие на което предприятията намерили друго място, на което да пласират изкуственото сирене - през баничарници и ресторанти.
Факт е, че много рядко, когато си купуваме баничка, на етикета ѝ ще пише, че е с имитиращи продукти. Най-често тестеното изделие е с извара, което пак е по-добрият вариант. В ресторантите е възможно и да бъде обозначено, ако сиренето, което ползват, не е истинско, но това е по-реално да се срещне в обектите, които са с по-висока категория.
Реално по-малко са тези, които биха искали да се посочи точно истината, тъй като рискуват да загубят солидно количество клиенти и в един момент ще се наложи да спрат да работят.
Според Богомил Николов хората имали инстинкта да купуват евтино и като видят по-ниската цена, веднага да грабват, но ако на етикета на баничката, пише, че е с имитиращи продукти, няма да е толкова желана. Той е убеден, че от тези 6 хил. тона сирене менте 5900 са изядени от незнание, тоест потребителите биват манипулирани какво им се предлага.
По отношение на кашкавала и другите млечни продукти имитацията е по-трудна, сиренето е най-благоприятно за фалшифициране, допълва Николов.
Председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски също припомня, че българското саламурено сирене и кисело мляко са
традиционни национални продукти, които вече са със защитено наименование
за произход в Европейския съюз. Именно затова той е категоричен, че те не бива по никакъв начин да бъдат имитирани дори и на родния пазар.
От Българската агенция по безопасност на храните са категорични, че контролът на предлаганите млечни продукти на пазара е основен техен приоритет. За първите шест месеца на 2024 г. агенциятае извършила 79 000 проверки в обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни.
През януари 2024 г. е проведена и тематична проверка за спазване на изискванията за търговия с имитиращи продукти в обекти за обществено хранене, приготвящи и предлагащи храни, произведени от или с вложени в тях млечни и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.
Проверени са 1806 обекта. Установени са случаи на предлагане на имитиращи продукти без задължителното обозначение и некоректно отразяване на съставките в менюто. За тези нарушения са наложени административно-наказателни мерки и е засилен мониторингът на предприятията, които ги произвеждат. Към момента няма затворени обекти заради нарушаване на законодателството, допълват от агенцията.
Николов обаче посочва и друг сериозен проблем, който се е наместил удобно на пазара. Това е предлагането на бяло саламурено сирене с високо водно съдържание. “Правят го чрез различни добавки и хитрини, така се продава по-малко за повече пари, тоест купуваме скъпа вода”, казва той.
В началото на месеца от асоциацията направили изследване в колко от саламуреното сирене има високо съдържание на вода. Според изисквания, които бяха приети през 2021 г., тя не трябва да надвишава 60%, а ако е повече, то да е обозначено. От тестваните 36 марки само 15, или 42%, отговарят на него, сочи изследването.
Повечето, по-точно при 21, или 58%, надхвърлят законодателството. При 2 марки водата била над 70%, което със сигурност дава знак, че не произвеждат по технологията за бяло саламурено сирене.
Най-многобройна е категорията на
продукти с водно съдържание между 60 и 70%
- 53%, се посочва в изследването на “Активни потребители”. Това е поредният тест, който прави асоциацията, като последният е през 2022 г.
В сравнение с резултатите от тогава има известно подобрение. Преди две години в 73% от изследваните продукти е установено водно съдържание над 60%, а сега показателят е понижен до 58%.
Позитивни новини има и относно грубите ментета, тези с над 70% вода. Тогава при тествани 48 марки в 12 от тях има драстично нарушение. Сега се установява значително понижение до само 2 марки.
“Тези имитации по същия начин изчезнаха масово, защото който сложи такъв надпис, никой няма да му го купи. Отново се правят нарушения, но не толкова много, както бяха преди”, категоричен е Николов.
Правят по-малко сирене от краве мляко, количествата овчи кашкавал падат с 14%
На фона на това, че има увеличение на производството на имитиращите млечни продукти, спадът при тези, които са с краве, овче, козе и биволско мляко, е значителен.
Отново данни на земеделското министерство за периода януари-юни тази година показват, че произведените сирена от краве мляко са 36 376 тона. Миналата година за същия период те са били 40 311 тона, което прави спад от близо 10%.
Производството на сирене, но от други млека, различни от краве, бележи най-значителен спад - 26,7%. Сега мандрите са направили 4815 тона на фона на 6572 миналата година.
При маслото ситуацията е идентична - близо 20% по-малко спрямо същия период на 2023 г. Тогава са били произведени 625 тона, а сега - 503. Има увеличение при пакетирането на пресни млека с 9,1%, както и при заквасените и сметаната, съоветно с 2,5 и 4%.
Данните показват още, че увеличението на произведените количества кашкавал през 2023 г. е с 5% спрямо 2022 г. Този от краве мляко бележи ръст през 2023 г. от 6,4%, а кашкавалът от овче мляко намалява с 14,3%. Най-голям дял заема този, произведен от краве мляко - 93,4%.
