„2024 г. е втората поредна немного добра година за слънчогледа, предвид вече и двегодишното засушаване", каза доц. д-р Галин Георгиев, ръководител на отдела по селекция на слънчоглед в Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево, наизложението "Селското стопанство и всичко за него".
„Досега никога не е било две поредни години да има толкова високи температури - няколко месеца над 35 градуса,толкова продължително време, липса на валежи" добави доц. Георгиев.
Той каза още, че жътвата на слънчоглед в института не е започнала, но някои земеделски стопани прибират между 100-150 кг/дка, като на много изолирани места и до 200 кг/дка. Според доц. Георгиев това е с поне 50 процента по-ниско от нормалния добив от слънчоглед.
"Все пак в сравнение с царевицата слънчогледът е много по-добре, тъй като биологията му е по-различна. Коренът му достига до 3 метра дълбочина и може да използва влагата от долните почвени хоризонти. Царевицата е по-нежна култура, корените й са по-плитки, изисква повече влага и затова много от арендаторите искат да се отказват от тази култура. Предпочитат да минат само на зърнено-житни култури и слънчоглед, което не е добре за сеитбооборота";, обяснява ученият.. Доц. Георгиев се надява тази тенденция да не продължи и в бъдеще, но за съжаление учените прогнозират, че и в следващите години ще има липса на валежи и влага.
Има изследвания, които сочат че ще има трайно намаляване на добивите с 5 до 20% и то най-вече в южна Европа и Черноморския басейн.
В тази връзка специалистът напомни, че институтът в Ген. Тошево работи по т. нар. програма „Суша". Акцент в работата на селекционерите е именно сухоустойчивостта на слънчогледа и хибридите, предлагани от института са наистина сред най- сухоустойчивите сред актуалните предложения на пазара, категоричен е доцентът.
Според него, точно това е бъдещето – да се създават хибриди, които са устойчиви на биотични и абиотични фактори.
Апелът на доц. Георгиев към земеделските производители е при избора на хибриди и сортове слънчоглед, пшеница и други земеделски култури да предпочитат българските, защото те по нищо не отстъпват на вносните и освен това са по-евтини.
Ученият коментира и тенденциите в науката, като, според него, успяват да реагират и да наблегнат на създаването на сухоустойчиви хибриди. Според Георгиев, проблемът е и в липсата на държавна политика при управлението на сектора.
„Има европейска програми, отпускащи пари за поливно земеделие, но ние нямаме и вода в язовирите. Със селекцията само земеделските институти не могат да се справят, трябва държавна политика";, каза доц. Георгиев. Според него липсата й е сред причините земеделските стопани вече да не виждат добро бъдеще за сектора.
