Трудно би минало - нужни са първо 60 гласа, а после 160 депутати да гласуват
Може ли да започне процедура по импийчмът срещу президента Румен Радев заради отказа му да подпише указ, с който да назначи служебния кабинет на Горица Кожарева?
В нов спор влязоха политици и общественици ден след решението на държавния глава.
Радев да бъде отстранен, защото нарушава конституцията, поискаха днес от “Атлантическия съвет на България” в официалната си фейсбук страница.
“В основния закон императивно е посочено, че президентът “по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок”. НазначаВА, а не може да назначи. Длъжен е да назначи, след като е получил предложението от кандидата за служебен министър-председател”, пишат бившите дипломати от въпросната организация.
“Президентът безвъзвратно наруши конституцията. Българският политически “елит” - в кавички, защото смятам, че няма такъв вече, не реагира. Той прегази конституцията и отправи България към Москва”, реагира и председателят на ДПС Делян Пеевски.
Откъм ГЕРБ обаче не видяха президентът да е нарушил конституцията. “Президентът има право да откаже. Ако конституцията предвиждаше пълна невъзможност да откаже, това щеше да бъде предвидено от законодателя. Може да е пропуск, може да е умишлено, но при всички случаи е решено така”, коментира депутатът Тервел Георгиев. Малко преди това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска оставката на МВР шефа - именно неговото присъствие в списъка на Кожарева доведе до отказа на Радев.
Кога и как обаче може да се иска импийчмънт на президента? Според конституцията е само в два случая - при държавна измяна и при нарушение на основния закон. Процедура трябва да се инициира от 1/4 от народните представители (60 от 240). И да бъде подкрепена от 2/3 от състава на Народното събрание, или 160 души.
“Ако това се случи, решението се пренася към КС. Там трябва да има представител на Народното събрание, който да поддържа обвинението. Образува се дело. То е много по-различно от общата процедура на конституционно правосъдие. В делото президентът вече участва лично, може да се защитава с адвокат и нещата вървят като съдебен процес, макар той да е по-различен - върви по Гражданския процесуален кодекс, но не по общия ред на съдилищата. Ако съдът приеме, че има държавна измяна или нарушение на конституцията, тогава може да стане това съдебно отстраняване на президента”, обясни пред “24 часа” доц. д-р Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право във Великотърновския университет.
“Никъде не е записано, че е задължен да подпише указа. За мен това е контролният механизъм на президента по отношение на служебното правителство. Такива контролни механизми почти не останаха след промяната в конституцията”, каза той.
Преподавателят по конституционно право и сам бивш служебен премиер проф. Георги Близнашки също вижда в текста от основния закон право на Радев да откаже подписване на указа. “Дотук няма нарушение на основния закон”, категорична бе и проф. Екатерина Михайлова пред БНР в понеделник. Според нея искането на Радев - 50-ото НС да попълни вакантните позиции, също не може да е повод за импийчмънт.
