Кредитът надува потреблението, но едно вдигане на лихвите ще охлади всичко
През първото тримесечие на 2024 г. България се оказа шеста в Европейския съюз с най-висок икономически растеж, а излезлите преди дни данни за второто тримесечие я поставиха дори на пето място с нейните 2% ръст на БВП на годишна база (Виж инфографиката).
Но както се изрази пред “24 часа” макроикономистът Георги Ганев, “няма повод за голяма радост, защото за нас е по-важно добре да са големите икономики на Западна Европа”. А точно те не показват никакви признаци за излизане от рецесията, или поне за преодоляване на ниските и дори отрицателни ръстове.
Най-голямата икономика в ЕС – германската, например
все още не може да се възстанови от рецесията
И през второто тримесечие тя не е успяла да се измъкне от отрицателния икономически растеж и показва 0,1% спад на брутния вътрешен продукт, а това продължава вече четвърто поредно тримесечие.
Втората по големина икономика – френската, донякъде се е измъкнала от рецесията и има средния за региона ръст от 0,3%, който е доста нисък.
Изненадата идва донякъде от това, че икономиките на южните страни членки като Испания, Португалия, Гърция и донякъде Италия показват обещаващи признаци на растеж.
Австрия, технически погледнато, също е в рецесия, защото е с нулев ръст на икономиката през второто тримесечие, а Швеция отбелязва спад с 0,8%.
От северните държави
единствено данните за Ирландия са за 1,1% ръст,
но те се приемат до голяма степен за изкривени заради съсредоточаването там на европейските клонове на мултинационални компании.
Засега има по-скоро отделни за всяка от водещите в Евросъюза икономики мотиви за ставащото, от които трудно може да се сглоби едно общо обяснение.
“Във Великобритания има структурни причини и най-важната от тях е, че
там в момента консумират ефектите от Брекзит
Само че намалялата търговия с останалите държави в Европа се отразява до голяма степен и на тях и няма защо да се лъжем, но Брекзит се оказа вреден и за останалите членки на Евросъюза”, каза Ганев.
Във Франция според него има определени натрупвания, които пандемията и войната в Украйна само са засилили като тенденции. Фактът, че във френското общество в момента
трудно се провеждат каквито и да било реформи,
само утежнява положението.
Това, от което ние трябва най-много да се опасяваме обаче, са икономиките на нашите най-големи партньори – Германия и Турция.
В Турция няма проблем с икономическия ръст – през първото тримесечие той беше 7,4%. Но до голяма степен той се дължи на ненормално високата инфлация в южната ни съседка. През юли тя беше 61% на годишна база и дори това се смята за понижение на фона на почти стоте процента, до които стигна през последната година и половина.
Опасенията за Германия произтичат от това, че
тя е нашият най-голям външнотърговски партньор
и едновременно с това сред най-големите инвеститори в България.
Преди седмица например стана ясно, че немската Leoni ще затвори до края на годината завода си за автомобилни кабели в Плевен, който е най-големият работодател в цялата област.
Причините нямат нищо общо с местната икономика. Става дума за оптимизация на цялото производство на немската група заради затрудненията на немската автомобилна промишленост, което ще доведе до затваряне на нейни заводи и в други държави.
Но в Плевен без работа остават 1300 души, което е доста голям шок за местния пазар на труда.
Според Георги Ганев затрудненията на немската икономика все повече приличат на структурни трудности. Той обърна внимание на това, че лошите икономически показатели на страната
са се появили още в навечерието на пандемията,
просто всичко, което се случи след това в Европа и света, ни е попречило да видим ясно тенденциите.
“Не забравяйте, че Германия беше станала прекалено зависима от руските енергийни източници и за нея прекъсването на доставките е много по-голям шок, отколкото за нас”, каза той.
Германската автомобилна индустрия например е изправена пред допълнителни трудности, тъй като трябва да направи преход от двигателите с вътрешно горене към производството на електромобили точно когато Китай е напът да залее света със субсидираните си електроколи.
Промишлени гиганти като BASF, Mercedes-Benz Group и Volkswagen обявиха по-слаби от очакванията прогнози през миналото тримесечие. Нов ръст на инфлацията, ако се случи, може да направи положението още по-лошо.
Има, разбира се, и донякъде едно универсално обяснение за случващото се с европейските икономики и в частност с българската. А това е паричната политика на банките.
Според Ганев изливането на пазара на ликвидност в продължение на много години
е довело до похабяване на капитал за сметка на потреблението
и може би е дошъл моментът това да ни бъде върнато обратно.
В момента безработицата е ниска, европейците имат работа. По-ниските цени на енергията засилиха покупателната им способност. В същото време обаче производителността, измерена през БВП на 1 работещ, е намаляла спрямо 2022 г. Ако не започне да се повишава, Европа по всяка вероятност ще изостане от САЩ и неслучайно МВФ прогнозира, че европейският БВП на човек ще спадне от 68% от американския през 2019 г. до 66% през 2029 г.
Европейската централна банка пък успя донякъде да пребори инфлацията, като повиши лихвените проценти, но в момента се намира на кръстопът. Тя започна вече да сваля лихвите, през юни например базовият процент бе намален с 25 пункта до 3,75%, но съвсем не е сигурно дали на заседанието си на 12 септември ще направи ново намаление, както очаква пазарът.
Това би ускорило икономическото развитие, но твърде силното смекчаване на политиката може да подпали отново инфлацията, която все още упорства.
Макроикономистът Лъчезар Богданов твърди, че в България ниската безработица и увеличението на заплатите са донякъде обективен фактор, но кредитната експанзия е прекалено голяма и влияе върху търсенето на пазара, като го надува. Оттук се получава и ръстът на икономиката, но според Богданов дори съвсем леко охлаждане на кредитирането би могло да има неблагоприятни последици.
