Последната църква, построена от майстор Колю Фичето, се нуждае от сериозен ремонт, за да бъде достъпна за посещения, след затварянето й преди около 50 години. Храм "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново е значим паметник на културното и религиозно наследство на страната, играл важна роля в социалния, духовен и културен живот на старата столица.
Първоначално храмът се е намирал на мястото на сегашната Старопрестолна гимназия по икономика, разказа отец Давид, който е негов предстоятел от 2015 г. Тогава той е бил с по-малки размери, колкото на църквата "Св. Спас", чиито останки са от другата страна на училището и също е построена от Колю Фичето, добави свещеникът. Новият храм е издигнат в началото на 70-те години на 19 век, в чест на св. св. Константин и Елена. Над входа му и сега може да се види плоча, на която е записано, че той е възобновен в името на светите равноапостоли и свети Димитър, с труда на местните жители и помощта на трудолюбивите еснафи от целия град, пише БТА.
Настоящият храм е построен за нуждите на 4 енории, които са били около реката, разказа отец Давид, допълвайки, че за това има сведения и исторически факти. Най-големите благодетели и дарители на храма са вуйчото на Венета Ботева митрополит Панарет Рашев и видният търновски търговец Хаджи Николи Минчев, които са сред изявените борци за църковна независимост. Гробът на духовника се намира в притвора на "Св. св. Константин и Елена", като над него е издигнат красив триметров паметник от мрамор, изработен от румънски скулптор. Епископското погребение е извършено по канон, затова владиката е положен седнал на трон с инсигниите си, обясни отец Давид. Хаджи Николи е погребан пред входа на църквата, където са положени тленните останки и на сина на Колю Фичето - Иван. В църквата са се венчавали, кръщавали и са опявани първенците на Търново през 19-и век. Отец Давид изказа предположение, че мястото, където е построен храма, е било гробище, защото при почистването на сградата са извадени и препогребани много човешки кости.
При голямото стражишко земетресение през 1913 година храмът е разрушен. За това свидетелства една от вградените в стените стари плочи, на която е записано, че впоследствие той е възстановен. "Храмът наново се освети от Н. В. Пр. Търновски Митрополит Филип на 9 май 1923 г. и се преименува на името на "Св. цар Борис"", може да се прочете и днес на нея. По-късно старото название на храма е върнато, обясни отец Давид. На друга вградена плоча могат да се прочетат имената на загиналите енориаши в Балканската, Меджусъюзническата и Първата световна война, а на външната стена е запазена и такава, в памет на родителите и роднините на митрополит Панарет Рашев.
При изграждането на църквата майстор Колю Фичето успява умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, включвайки я умело в общата панорама на заобикалящите я тогава възрожденски къщи. Олтарът на "Св. св. Константин и Елена" е трипрестолен, обясни отец Давид. Основният престол е бил на светите Константин и Елена, имало е един на св. Димитър и един на Св. 40 мъченици. При главния вход от двете страни на външната врата са били поставени две въртящи се колони, показващи здравината и устойчивостта на сградата, които днес липсват. По думите на отец Давид, камбанарията е построена впоследствие, а според спомените му от разглеждани стари снимки, покривът на храма е бил равен, след което е добавен централният купол. В църквата има и голям балкон.
В началото на 70-те години на 20-и век започва ремонт на сградата и всичко от нея е изнесено, като оттогава тя е затворена за посещения. Досега са изготвени няколко проекта за възстановяването на храма, който е с особено културно значение в национален мащаб и в момента е собственост на Великотърновската митрополия, но те така и не са реализирани докрай. От началото на 21-и век мазето на църквата е пригодено като параклис за богослужебна цел, който почти всяка събота е отворен за миряни.
